Най-ранното сведения за Бонония е една надгробна плоча, издигната на Юлия Леонида от нейния освободен роб Юлий Коринт. Съдейки по този паметник, в края на I век Бонония съществува.
Бонония възниква върху завареното тракийско селище в днешния Видин като римски военен лагер на крайдунавския път. Голямо значение за укрепване на дунавската граница имат мерките на император Веспасиан (69-79г.) когато се изграждат пътни станции, военни лагери, крепости. След 86г. Бонония и областа са включени в провинция Горниа Мизия. От нея води път през Кастра Мартис(Кула) - проход "Връшка чука" - Чюприя - Виминациум (Костолац) в днешна Сърбия.
За произхода и името Бонония са изказани различни мнения.Според акад.Стефан Младенов и проф. Ст. Романски името е от келтски произход. Другото становище е, че Бонония се налага през римската епоха. В европейските провинции има още три крепости със същото име : във Франция, днешният град Болоня в Италия и на Дунава над Сирмиум (Сремска Митровица). Приемливо е и тълкуването на проф.Велизар Велков и проф.В Бешевлиев, че Ад Малум, древното име на р.Тополовец, е другото название на Бонония. От народната етимология Бонония може да се изведе от bonus, противоположно на malus.
През първите векове на римското владичество Бонония се развива като военен пункт.Укреплението й е дървено-землено. През I век тук лагерува cohors Cisipadensium. Като речна станция пристанът се намира до днешния замък "Баба Вида".При Бонония се заселват търговци, занаятчии, ветерани, главно от Източните провинции на империята. Такива селища с пъстро население се наричат канабни. Дори военната част да се премести, селището остава да съществува. В края III век Бонония е опасна със здрава каменна стена, кули и воден ров. Крепостта огражда едно пространство от 20ха(от замъка "Баба Вида" до винарското училище) на дунавския бряг. Тя има почти правоъгълен план. Стената е много солидна. Субструкцията (основата) й има ширина 4.30м дълбочина 2м.; суперструкцията(надстройката) е с ширина 3.70м, запазена на около 2м. над банкета. До сега са разкрити части от седем междинни кули, издадени пред куртината, и една ъглова кула при входа на заъмка "Баба Вида".Кулите имат еднакъв план. Основата им е кръгла.Защитният ров е с берма, широка 2.50м. и с дълбочина 4.50м. Засега няма открита порта на крепостта.
Според римското граоустройство уличната мрежа е с взаимно препендикулярни улици, подчинени на две главни оси: кардо(север-юг) и декуманус (изток-запад), свързващи четири порти на крепостта.Там, кадето те се пресичат, е центърът (форум).В Бонония той се очертава южно от Синагогата.
Вън от крепостта, в района на старата болница, се намира некрополът(гробището), светилището, вилите.Занаятчийските работилници също са вън от крепостта, за да не замърсяват града. С глинен водопровод е докарана вода от с.Майор Узуново.
В крепостта Бонония се настанени части от римските помощни войски.Кавалерийски части на Еквитум Далматорум има през IV век в крепостите Бонония, Дотикум, при с. Макреш, Видинско.
Крепостта Бонония има сходство с кастела Кастра Мартис (кула) и двореца-мавзолей на император Галерий(293-311г.) при Гамзиград до Зайчар в днешна Сърбия.
Важността на този граничен район е причина император Диоклециан да пътува в него. През 284г. императорът минава по крайдунавския път от Сингидунум(Белград) до Рациария.
За живота в Бонония съдим по откритите построийки, керамиката, занаятчийските изделия, произведенията на изкуството и др.Земеделските сечива показват,че жителите на града обработват земите в нейната околност.Освен дребите свободни собственици на земя, в селското стопанство се използва трудът на робите.
Има данни за две масивни сгради, основите на които са разкрити южно от Синагогата.Едната е римска баня, използвана през II - II век. Другата е монументална обществена постройка (II-VIв.), с богата декоративна украса. Част от нея лежи под основите на Синагогата. В близост е намерена бронзова глава на млад мъж, едно забележително произведение на портретното изкуство. Монетните находки са от императорите Веспасиан и Траян (98-117) до император Анастасий(491-518).
Занаятчиите са обединени в колегии на златари, флейтисти, дюлгери, бояджии, обущари, тепавичари, бакърджии и грънчари.Останалите образуват една обща девета колегия.Някои от тях снабдяват гражданите с дърва, месо, зеленчуци, вино и др. От края на III век колегиите стават задължителни за всички занаятчии.
По време на варварските нашествия крепостта Бонония е пострадала. Тя е един от обектите, на които поравят кулите. На брега на Дунав, южно от днешния замък "Баба Вида" е разкрита кръгла кула с диаметър 8м. При нейното почистване е открита монета от император Анастасий.
През 586-688 г. Бонония и съседните крепости са нападнати и разрушени от аварите.Единствена Бонония успява да се съвземе и да стане център в Северозападна България под името Бдин.
Римската крепост Бонония (Видин) е обявена за архитектурен и строителен паметник с национално значение. Държавен вестник N71, 1959 и N85, 27 октомври 1964г.