Почетни граждани на град Видин |
Екзарх Антим I (1816 - 1888)
Видински митрополит от 1868г. когато на 5 декември отслужва литургия в черквата "Свети Димитър" без да спомене името на гръцкия патриарх. Избран за първи български екзарх. Председател на Учредителното събрание в Търново което приема първата българска конституция
Виж още за Екзарх Антим I |
Петър Пигулев (1825 - 1903)
Участник в националноосвободителното движение и член на революционният видински комитет (1871г.) за когото се твърди, че посрещал и укривал Васил Левски във Видин. Избиран многократно за общински съветник и за кмет (1887-1890) , съмишленик и приятел на Стефан Стамболов. |
Цеко Нейов (1827 - 1892)
Роден във Видин обикновен терзия, бил посочен в началото на април за първи кмет на града след освобождението заради неговите граждански добродетели. Участва дейно във всички културни инициативи и подпомага строителството на театър "Вида" и катедралния храм "Свети Димитър" |
Митрополит Кирил (1833 - 1914)
Известен с благочестивата си църковна и обществена дейност. Приживе и по завещания е дарил значителни средства - за строителството на църквите и подрържането на гимназиите и читалищата във Видин, Кула и Белоградчик, за подпомагане на бедните и за стипендии за даровити деца.
Виж още за Митрополит Кирил |
Илия Цанов (1835-1901)
Потомък на Шишмановците, защитник на Ботевите четници, бележит родолюбец, висш държавен чиновник и дипломат, министър на външните работи в правителството на Петко Каравелов, брат на Найчо Цанов. Изявява се като прозорлив и държавник и дипломат от висока европейска класа.
Виж още за Илия Цанов |
Евдоким Каменов (1841 - 1904)
Всепризнат водач на видинските еснафи деен и природно надарен гражданин. Ревностен радетел за църковни свободи и инициатор за изгонването на гръцкия владика Паисий. Председател на окръжната постоянна комисия по време на геройчната защита на Видин през Сръбско - българската война 1885г. |
Петко Каравелов (1843 - 1903)
Пръв вицегубернатор на Видин след освобождението. Един от най-авторитетните мъже на България, творец на търновската конституция, създател на българската демократична държавност, народен представител от Видин, заедно с Найчо Цанов три пъти министър председател
Виж още за Петко Каравелов |
Димитър Златаров (1849 - 1895)
Възрожденски учител, един от основателита на читалище "Цвят" назначен за председател на окръжния съвет във Видин след Освобождението, народен представител в учреждителното събрание в Търново и кмет на Видин когато се взема решение (1884г.) за построяване на храма "Свети Димитър" |
Михалаки Георгиев (1852-1916)
Роден във Видин, кадето завършва местното училище. Издава селскостопански учебници, организира първия пловдивски панаир 1892г. Дипломатически представител в чужбина. Един от основателите на дружество "Славянска беседа" и редовен член на БАН. Забележителен майстор на словото. Виж още за Михалаки Георгиев |
Мичман Луцки (1853 - 1890)
В най-трудният момент, когато обсадата на града по време на Сръбско-българската война се е затегнала и положението на неговите защитници изглеждало безнадежно мичман луцки превежда кораба "Голубчик" под дулата на сръбските батарей край Видбол и доставя оръжие и хранителни припаси
Виж още за Мичман Луцки |
Тома Лозанов (1853 - 1952)
Енергичен, предприемчив и способен индустриалец, търговец и най-голям дарител. Прави огромно дарение на учредения от дядо Ноефит Фонд за епархийска просвета и добротворство. Така подпомага изграждането на митрополията, епархийското училище, черквата "Св. Никола", градската баня и др. |
Димитър Мишев (1854 - 1932)
Роден във Видин - бележит родолюбец, публицист и общественик. Учи в Габровската гимназия, издържан от Антим I и се завръща като учител във Видин, където издава първия демократически вестник "Свобода" и е избран за народен представител. Писател и член на Българското книжовно дружество. (БАН)
Виж още за Димитър Мишев |
Кръсто Маринов (1855 - 1927)
Български генерал, учасвал в руско-турската война като опълченец. Ръководи защитата на обсадения от сърбите Видин в края на юли 1913г. когато се противопоставя на заповедта на главното командване да изостави града: "Българите знаят да превземат крепости но не и да ги предават!"
Виж още за Кръсто Маринов |
Иван Марек (1856 - 1933)
Учител и директор във Видинската гимназия от 1885г. до пенсионирането си. Чех по народност приел Видин за своя втора родина, гражданин с изключителни добродетели. Вдъхновен радетел за създаването на ловния парк, където някогашното признателно потомство му издига паметник. |
Ванко Джонов (1856 - 1909)
Предприемчив търговец и индустриалец - открива спиртоварна фабрика, модерна дъскорезница и тухларница, голяма парна мелница, две барутни фабрики и предприятие за бикфордов шнур, построява десетки масивни двуетажни къщи в града и усигорява работа на стотици видинлии |
Димитър Благоев (1856 - 1924)
Като учител и директор във Видинската гимназия обединява колегите си в учителско дружество и издава "Вестник на учителското дружество" . Благодарение на голямата си култура, руският възпитаник надъхан с идеите на руското народничество е привлякъл вниманието на видинската общественост |
Иван Х. Вълчев (1856 - 1936)
Почитан и уважаван видински гражданин, търговец и индустриалец, избиран за общински съветник и за кмет на Видин (1903 - 1905-8), непоколебим стамболовист безкомпромистно защитава интересите на видинските граждани. Един от основателите и радетелите на на дружество "Бдински Юнак" |
Найчо Цанов (1857 -1923)
Народен трибун, предопределен за народен водач с безукорна честност, който пръв говори за морал в политиката. Народен представител, избиран във Видин от 1896 до 1919г. основател и лидер на Радикалдемократическата партия, адвокат непримирим публицист и редактор на в-к "Народен лист"
Виж още за Найчо Цанов |
Младен Иванов (1859 - 1905)
Един от достойните видински кметове в продължение на десет години. Народен представител във великото народно събрание в Свищов и в няколко обикновени народни събрания, съмишленик на стамболов. Допринесъл за строежа на храм "Свети Димитър" и за развитието на образователното дело |
| |
Георги Хаджийончев (1859 - 1946)
Кмет на Видин от 1894г. до началото на 1900г. когато се приема първия регулационен план и се полагат основите на началните училища "В. Левски" , "Г. С. Раковски" и "Отец Паисий". Действа енергично и всеотдайно за ликвидиране на последиците от опустошителното наводнение през 1897г. |
Атанас Узунов ( 1860 - 1887)
Родолюбец и офеицер с изключителни войски качества, проявени във Сръбско Българската война при отбраната на Видинската крепост. Видинското гражданство изразява благодарността си към него като го приема за почетен гражданин. Разтрелян след потушаване на бунта в Русе
Виж още за Атанас Узунов |
Никифор Недев (1861 - 1937)
Като учител и директор на Видинската мъжка гимназия оставя трайни следи в развитието на образователното дело. Изявява се като интелигентен журналист и книжовник. Уважаван родолюбив гражданин и общественик, отдаден на възрожденския порив на просвещението |
Йоница Николов (1862 - 1937)
Богат търговец, известен с множестово ти крупни дарения. Благодарение на неговата добродетелност са построени черквата и училището в родното му село Капитановци, както и старческия приют в Видин (днешното ХЕИ). Влиятелен стамболовист, избиран за народен представител. |
Димитър Балев (1863 - 1915)
Издател (в."Народен лист" и сп. "Здраве"), съосновател на радикалдемократическата партия и един от най-достойните кметове на град Видин от 1908г. до 1915г. като превръща кметството от партизанско средище в истински народен дом, където всеки гражданин се посреща с внимание и грижа. |
Димитър Цухлев (1864 - 1932)
Учител във Видин и вдъхновен историограф, автор на над 50 литературни и научни трудове, сред които се открояват "Историята на Българската църква" и "Историята на гр.Видин и неговата област" подарени на Видинската община. Неговият живот е верига от тежки изпитания и лишения.
Виж още за Димитър Цухлев |
Руси Коджаманов (1866 - 1933)
Учител във Видин (1884), музикален педагог, диригент и композитор. Създава първия ученически музикален хор, струнен оркестър, първия самодеен граждански хор в състав от 50 човека и първия смесен черковен хор в България. Автор на над 80 хорови песни по народни мотиви, църковни и детски песни. |
Митр. Неофит (1868 - 1971)
Заема Видинската епархийска катедра в продължение на 57 години почетен доктор на благословските науки, радетел за изграждане наМитрополията, откриване на Епархийско училище, създаване на фонд за построяване на мавзолея на Антим I и храма "Свети Никола" |
Антон Страшимиров (1872 - 1937)
Учител по литература в гимназията, член на настоятелството на читалище "Цвят", ръководител на театрално дружество "Вида", редактор на списание "Праг". Във Видин издава първата си книга "Смях и сълзи" и подготвя романа "ХОРО". Избран за народен представител във Видин.
Виж още за Антон Страшимиров |
Бърни Бончев (1877 - 1968)
Служи честно и всеотдайно на видинското гражданство близо половин век като лекар хигиенист, зъболекар, кмет, общественик и публицист. Допринася за водонсабдяването на града и пресушаването на блатата. Автор на около 30 книги статии и брошури с трайно занчение за историята на града. |
Стефан Младенов (1880 - 1963)
Бележит български езиковед, академик, член на академиците в Санкт Петербург, Краков, Лондон, Прага и Берлин автор на около 1100 труда. Роден и израстнал във Видин, той винаги се е отзовавал на поканите на читалище "Цвят" и изнесъл десетки беседи в театър "Вида" и училищата. |
Никола Петров (1881 - 1916)
Талантлив български живописец, майстор на акварела роден във Видин и починал млад. Патрон на Видинската художествена галерия. Единствената му посмъртна изложба в залата на Софииската художествена галерия се посреща с голям интерес от ценителите на изобразителното изкуство Виж още за Никола Петров |
Жул Паскин (1885 - 1930)
Световноизвестен художник роден във Видин. Учи в еврейското училище. Продължава във Виенската и Берлинската академия, живее и твори в Мюнхен, Париж и Ню Йорк. Нарича себеси Българин и в полето на рискунките до подписа си добавя името на град Видин, където е преминало детството му
Виж още за Жул Паскин |
Тихомир Коджаманов (1892-1972)
Учител и талантлив художник с 28 самостоятелни изложби. Израстнал и завършил гимназията във Видин, възпитаник на проф. Мърквичка в Софииската художествена академия. Със свойте картини от които блика величието на Дунав, той оставя трайна диря в българското изобразително изкуство. |
офицер Рашко Бораджиев, командир на легендарния Трети бдински пехотен полк
Виж още за Рашко Бораджиев |
Петър Младенов
Петър Тошев Младенов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП, от април 1990 Българска социалистическа партия, БСП). Той е най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години (1971-1989). Държавен глава на България след отстраняването на Тодор Живков (1989-1990).
Виж още за Петър Младенов |
Найден Войнов Роден: 30 юли 1895
Кула, България
Починал: 1 февруари 1982
Видин, България
Найден Войнов е български шахматист и шахматен деятел.
Завършва Първа мъжка гимназия, и впоследствие икономика в София. След бомбардировките през 1944 г. се заселва във Видин. Виж още за Найден Войнов |
Пантелей Ценов е роден на 19 юли 1858 г. във Видин. Учи във Видинското класно училище.рез Сръбско-българската война (1885) с батареята си се сражава при Пирот.
В края на 1909 г. е назначен за инспектор на артилерията на мястото на уволнения по собствено желание генерал Никола Рясков.
Балканска война (1912-1913) [редактиране]
През Балканската война (1912-1913) е инспектор на артилерията при щаба на Действующата армия. Виж още за Пантелей Ценов |
Родът Младенови
|
Генади Вълчев Ганчев Изтъкнат Видински краевед, написал и издал книгите "Видинските кметове", част първа - до Девети септември 1944 г. и част втора - до наши дни.
Виж още за Генади Вълчев |
| Александър Цанков |
| |