Една жена казала на Видинския митрополит Неофит къде е гроба на Васил Левски.

Проватски Епископ Антоний спасява от разрушаване църквата "Св. Петка Самарджийска" до ЦУМ.

След една такава служба на 9 март беше 1936 година получавах малкия от там хонорар за приятелите и слушам един разговор - между наместник-председателя на Св. Синод Видинския митрополит, тогава Неофит, и една жена, която му каза: "Татко ни закле преди смъртта си да помним и да предадем на идните поколения, че

той е носил Левски на гърба си

до църквата "Св.Петка Самарджийска" и там са го погребали - набърже, по спешност, в светия олтар от лявата страна на светия престол." Като се върнах в семинарията, записах в моя дневник това дума по дума, както го чух. На следващата година - 1937-а, бях вече студент в Духовната академия и ме назначиха за певец в църквата "Св.Параскева" на ул. "Раковски". В петъчните дни пеех във филиала в тази църква, малката "Св.Петка Самарджийска", която сега е в подлеза на ЦУМ. Когато веднъж подавах кандилницата на свещеника, той ми каза: "Сине, да внимаваш, като влизаш тука в олтара, че тука е погребан Левски, ама на никого няма да казваш." И ми посочи точно мястото, къде е погребан. Аз си записах и това."
Особенно важни за даденото от дядо Антоний сведение са следните два факта:
Първо: Той знае за ключовата информация, че гробът на Васил Левски е в олтара на църквата "Света Петка Самарджийска" (до ЦУМ), година преди да се появи същата ключовата информация във вестник "Мир" на 6 март 1937 година. Там тя е представена от журналиста Никола Станчев и дадена му под формата на спомени от Мария Поппавлова-Джагарова, съпруга на Ботевия четник Илия Лазаров Джагаров, в които тя споделя:

"Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор

много близо до бесилката." и след това "...че тялото на Дякона Левски е откопано от тогавашния клисар при днешната църква "Света Парашкева" (по настоящем "Света Петка Самарджийска" - б.а.) на ул. "Мария Луиза" и погребано в олтаря на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбарков-Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет." Най-вероятно епископ Антоний (през 1936 г. все още със светското име Константин М. Костов) на 9 март 1936 година в Св. Синод е чул именно разговора мужду Видинския митрополит Неофит и Мария Поппавлова-Джагарова. Второ: По времето, когато Йордан Семов записва сведенията на епископ Антоний, Николай Хайтов вече е завършвал ръкописа на първата си книга за гроба на Левски и не се е повлиял от нея, а само от информацията от вестник "Мир". Свидетелството на Проватския епископ е предоказване на тезата на Хайтов (а също и другите изследователи преди него: проф. Хр.Гяуров, арх.Сава Бобчев и журналиста Георги Тахов), че гробът на Апостола е

в църквата "Св. Петка Самарджийска"

Затова и Николай Хайтов включва въпросното свидетелство на епископа и в двата си сборника с документи и свидетелства за гроба на Левски - през 1992 и 2002 година. Всичко това е само още един солиден плюс към правдоподобното становище на БАН от април 1986 година, че гробът на Апостола трябва да бъде обозначен с паметна плоча в църквата "Св. Петка Самарджийска" до ЦУМ.
От информацията на дядо Антоний знаем и следните ключови факти: "В 1952 г. ме назначиха инспектор в Духовната академия. Тогава разказах на моя колега проф. Христо Гяуров тия два факта, които го заинтригуваха и даже един ден отидохме в "Св. Петка Самарджийска" и му посочих мястото, където Левски е бил погребан. По-късно вече се заговори за построяването на ЦУМ и

трябваше да бъдат разрушени много сгради
Почнаха разкопките. Копаха и намериха скелета точно там. Но за голямо съжаление, много работи у нас стават и сега така. Последствията са известни - явиха се опоненти и спорове. Каза се дори, че това може би е тяло на жена. А в светия олтар не може владика да бъде погребан, нежели жена. Не може да се мисли за жена въобще в църква да се погребе. Владика не може. Следователно, за да има там погребение, и то в олтара, до престола, което е най-голямата светиня, това значи, че е някакво изключително погребение. По-изключително от това, което е на Левски, разбира се, не може да има.
Турците навсякъде са можели да правят обиски, само в олтара никога не са влизали, не са си позволявали, което нашите за съжаление правят, влизат сега в олтара и крадат каквото има.
Та така именно беше спасен тоя малък храм и останките бяха предадени на музея на Духовната академия. Там

стояха около една седмица, в чувала бяха

И след една седмица взеха ги оттам в Археологическия музей, този, който е до Народната банка, и от там изчезнаха вече. Това е, което мога да ви кажа. Аз твърдя, че това е неговото тяло, защото чух, както ви казах, тоя разговор, че там е погребан..."