Във Видин е задържан и арестуван византиският император Йоан V Палеолог

Започва антитурският морски поход на граф Амедей VІ Савойски, наричан Зеленият граф, който се превръща в антибългарски. Кръстоносната флота навлиза в Черно море и успява да прогони османците от Галиполи. Вестта за задържането на император Йоан V Палеолог във Видин по заповед на цар Иван Александър променя посоката на нейното движение. По молба на императрица Ана Савойска Зеленият граф насочва своите 14 кораба към българските черноморски градове и превзема Ахтопол, Созопол, Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър). Обсадата на Варна обаче се оказва неуспешна, което принуждава Амадей Савойски да започне преговори с цар Иван Александър и деспот Добротица.
Накратко за Йоан V Палеолог

След смъртта на Андроник ІІІ Палеолог в 1341 г. на византийския престол сяда деветгодишният Йоан V Палеолог (1341-1391). Назначено е регентство в състав: императрицата майка Ана Савойска, управителят на Константинопол Алексий Апокавк, видният сановник Йоан Кантакузин и патриарх Йоан ХІV Калекас. Скоро се оформят две враждуващи групировки, едната начело с Алексий Апокавк, а другата – с богатия земевладелец Йоан Кантакузин.

Есента на 1341 г. конфликтът между регентите прераства в гражданска война. На 26 октомври 1341 г. Йоан Кантакузин се самопровъзгласява за “василевс” на ромеите. В отговор патриарх Йоан коронова деветгодишния Йоан V Палеолог (1341-1391) за император и обявява Алексий Апокавк за регент. Това дава начало на поредната гражданска война във Византия.

По подробно

Не минава и година, и унгарците начело с крал Лайош І (1342-1382) нахлуват от северозапад. Унгарските крале още от началото на ХІІІ в. се титулуват “крале на българите”. Малко преди похода крал Лайош иска от Иван-Срацимир да се признае за негов васал, но получава отрицателен отговор. На 1 май 1365 г. унгарските войски потеглят към Видин, а на 2 юни превземат града. Цар Иван-Срацимир и семейството му са затворени като пленници в крепостта Хумник (Босилево, Хърватия). С помощта на францискански монаси унгарците започват да “обръщат” българите в римокатолическа вяра. Това насилие се превръща в лична драма за около 200 000 българи, т.е. за около една трета от населението на Видинското царство.
Докато траят тези събития, император Йоан V Палеолог заминава за Буда, за да търси помощ срещу османските турци. В края на лятото, на връщане от унгарската столица, той е задържан във Видин. Вероятно поради намесата на престолонаследника Андроник ІV Палеолог цар Иван Александър не разрешава на византийския император да пресече българските земи на път към Константинопол.
По същото време граф Амадей VІ Савойски потегля от Венеция, за да воюва с турците. През септември той освобождава Галиполи и по молба на императрица Ана Савойска на 4 октомври 1366 г. потегля със своите 14 галери към Българското Черноморско крайбрежие, за да накаже българите. Амадей Савойски превзема Ахтопол, Созопол, Скифида, Анхиало и Месемврия и на 25 октомври обсажда Варна.
Докато трае обсадата, графът започва преговори с цар Иван Александър и деспот Добротица и превзема още две крепости – Емона и Козяк. През декември Андроник ІV Палеолог е освободен и след като престоява в Калиакра и Месемврия, в средата на месец март 1367 г. се прибира в Константинопол.
В резултат на сложно водените преговори Андроник ІV Палеолог трябва да получи Анхиало, Несебър и Варна, като поема ангажимента да посредничи между българския цар и влашкия войвода Владислав Влайку. Той трябва да убеди влашкия войвода срещу 180 000 флорина, платени от българския цар, да освободи Видин от унгарците. Под натиска на деспот Добротица и влашкия войвода Владислав Влайку, подпомогнати от местното българско население, през есента на 1369 г. унгарският крал отстъпва, връща града и освобождава Иван Срацимир. Византия взима Месемврия и Ахтопол, а Добротица – Варна, Емона и Козяк.
На 17 януари 1371 г. цар Иван Александър умира.

Сандровската ученическа чета се отличава в боевете при Белоградчик на 4/16 - 6/18 ноември. Градът се отбранява от малък гарнизон, съставен от една рота запасни войници и няколко доброволчески чети, сред които и Сандровската, всичко 720 души без артилерия, командвани от поручик Дворянов. Срещу тях се изправят два сръбски батальона в състав 2000 души, един ескадрон от 100 кавалеристи и четири планински оръдия. Въпреки неравностойното съотношение на силите, на 6 ноември българската войска провежда дръзка атака и разбива неприятеля. Сърбите дават 46 убити и 90 пленени. Между убитите е и началникът на артилерията. В български ръце пада и едно оръдие, 200 пушки, много сандъци с патрони и няколко коня, между които и коня на командващия сръбския отряд полковник Радомир Путник, бъдещият началник на Генералния щаб на сръбската войска в Първата световна война. Това поражение кара сърбите да се спасяват с бягство чак зад границата. В боя Рак Ушал се държи храбро и според публикации във в. "Свобода" изиграва важна роля при пленяването на сръбското оръдие.