GSM 0898 79 11 23

През XIV век Видин бил столица на империя

Баязид I покорява Бдин с измама

Арабски географи се дивят на Баба Вида


Проф. дин Николай Овчаров

--------------------------------------------------------------------------------

В северозападния край на нашата Родина се намира най-добре запазената българска средновековна крепост. Това е мощната твърдина Бдин на територията на днешния Видин. Днес хората са свикнали да я наричат просто "Баба Вида". Средновековните хронисти пък я величаят като "прославен", "голям", "велик" и "многолюден" град. Цели десетилетия археолози като Въло Вълов, Стамен Михайлов, Йордана Атанасова провеждаха разкопки на древния център. Сега в контекста на развиващия се туризъм отново се заговори за продължаване на изследванията.
По време на проучванията се разбра, че средновековната крепост отчасти е издигната върху останките от защитната стена на древния римски град Бонония. Установи се ясно и редът на културните напластявания.

Най-късните антични материали

са намерени в основите на замъка и са от VI в., а най-ранните средновековни находки датират от IХ-Х в. Следва българският средновековен град (Х-ХIV в.), а най-късните преустройства са от периода на турското робство. Славяните и прабългарите заварват тук един разрушен и почти обезлюден античен град. И тъй като средновековното българско наименование на Видин Бъдин (Бдин) произлиза от името Бонония, трябва да се предполага, че славяните научават античното име на града още при нашествията си през VI в. от оцелялото местно население.
Запазените стени и повечето кули на замъка очевидно са строени през Второто българско царство. В сегашния си вид крепостта има план, близък до квадрат. Тя е правилно ориентирана по посоките на света. Всяка страна е дълга по 70 м, а общата застроена площ е около 5000 кв. м. Твърдината се състои от вътрешна и външна стена, градени от ломени камъни с бял хоросан. Около нея е прокопан дълбок и широк ров, който се е пълнел от водите на протичащия наблизо Дунав. През него се е

преминавало чрез подвижен мост

следи от който се виждат по фасадата на укреплението.
Външната стена е по-ниска и има две кули, докато вътрешната е укрепена с цели девет ъглови и междинни кули. Всъщност тя е и същинската средновековна крепост, запазена на някои места до някогашната си височина. Първоначално "Баба Вида" представлява военна твърдина, свързана с комуникациите през Дунав и към вътрешността на континента. През ХIII-ХIV в. тя непрекъснато се разширява, за да достигне апогей при управлението на Иван Срацимир. С неговото име е свързана дори едната от главните кули - Срацимировата. Тогава се оформя и жилищната част на замъка. Тя заема вътрешния пояс с изглед към централния двор. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горните тераси е бил осигурен чрез вити стълбища. През 1977 г. Въло Вълов открива и една неголяма църква, обслужвала обитателите на замъка.
По време на турското робство след ХV в. крепостта изпълнява само защитни функции. Тя е напълно преустроена в края на ХVII - началото на ХVIII в., когато

развитието на огнестрелното оръжие налага

различни изисквания към фортификацията. Добавят се нови кули, казармени сгради и цял ред помещения във вътрешния двор. Крепостните стени се приспособяват за развиващата се артилерия. Старият подвижен мост е заменен с постоянен. През ХIХ в. крепостта "Баба Вида" успява да избегне нещастната съдба на повечето дунавски твърдини, разрушени при руско-турските войни. Днес тя е един от привлекателните туристически обекти у нас.
Сведенията от писмените извори съответстват на данните от археологическите проучвания. Античната Бонония се споменава за последен път в края на VI в. от хрониста Теофилакт Симоката. Средновековният Бдин пък се отбелязва за първи път във връзка с важни събития от Х в. След падането на България под византийска власт в началото на ХI в. "Баба Вида" е функционирала като твърдина в отбранителната система на империята. За това говорят някои данни от написания по това време "Български апокрифен летопис". Според него цар Константин Велики "отиде на Дунав и сътвори град, наречен Бдин". В преданието за създаването на града от цар Константин очевидно се крие споменът за някое от основните преустройства на крепостта, извършени през ХI-ХII в. Значението на Бдин изтъква и арабският географ Ал-Идриси през XII в., когато той е богат и голям град.
През ХШ-ХIV в. крепостта се намира в гранична област и

често е нападана, обсаждана и превземана

особено от маджарите. Градът е естествено средище на северозападните български земи от двете страни на реките Тимок и Дунав. Тази гранична област почти непрекъснато е била в ръцете на независими владетели. През XIII в. Бдин последователно е владян от феодалите Ростислав Михайлович, деспот Яков Светослав и княз Шишман.
Хронистите свидетелстват, че през 1308 г. градът бил столица на империя, чиито императори се наричат Шишмановци. През средата на тази империя е минавала р. Дунав.
В началото на ХIV в. Бдинското княжество става родово владение на Шишмановци. Тяхното влияние се засилва особено, когато след Михаил Шишман (1321-1330) те стават царска династия. Към 1352-1353 г. цар Иван Александър дава наследствените земи на своя син от първия си брак Иван Срацимир. Последният се чувства ощетен и създава независимо от Иван Шишман царство. За да подчертае независимостта си, цар Иван Срацимир дори

отказва да признае духовната власт

на Търновската патриаршия и подчинява Бдинската митрополия директно на Константинопол. Средновековните писатели разказват, че именно тогава замъкът "Баба Вида" се е превърнал в негов укрепен "дом" и типичен феодален замък.
Напредването на османските войски във вътрешността на Балканския полуостров и надвисналата заплаха над Бдинското царство принуждават цар Иван Срацимир да стане техен васал и да приеме турски гарнизон в столицата си. В това положение заварват Бдин кръстоносците на унгарския крал Сигизмунд V през 1396 г. В една грамота кралят пише за "много якия град Бидино". След разгрома на кръстоносците при Никопол османският султан Баязид I се насочва към Бдин, пленява с измама Иван Срацимир и окончателно покорява неговото царство през 1396 г.