През Българското средновековие (XIII-XIV)в. Бдин става център на монетосеченето. От бдинския деспот Яков Светослав(1262-1275)г. са известни два вида монети - с неговия образ и този на св.Димитър.
Пряка последица от разработване на сребърните залежи при Чипровци възниква имитационното монетосечене от сребро. Монетите, произведени в Бдин задоволяват до голяма степен нуждите на местното население през първите две-три десетилетия на XIVв. Циркулацията на сръбски и венециански монети и техните имитации предопределят и избора на първите монетни типове, сечени от Михаил Шишман след възникването му на българския престол в 1323г. Те копират точно типа на венецианските матапани и имат латински надписи. Изработването на един от вариантите на I тип негови монети става в Бдин, най-вероятно в монетарницата, където са сечени имитациите на венецианските и сръбските сребърни монети. Наскоро след това производството на сребърните монети от Бдин е прехвърлено в Търново.
в преиода 1355-1360г. Бдин официално е открита монетарница за сечене на сребърни монети. Първоначално тя издава вариант от сребърния тип "Иван Александър с Михаил Асен", наскоро заменен с монетите на цар Иван Срацимир.
В Бдин започват да се произвеждат най-рано медни имитациони сечения.
Сеченето на монети е сложен и труден занаят. Това свидетелства, че в бдинската монетарница работят изкусни занаятчии. Среброто и медта се доставят от р.Горни Лом, Чипровци, Бор в днешна Сърбия.