1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30


НА ДНЕЩНИЯ ДЕН - April 26, 2017

ПАНТЕВ, Андрей Лазаров (26.03.1939) историк, професор. Роден в село Раковица, Видинско. Разведен, дъщеря Елена. Завършва гимназия във Видин, 1956; СУ 'Св. Климент Охридски' - София, История, 1961. Специализации в Англия 1967, САЩ 1979. Работи като уредник в Окръжен музей - Видин, 1962-1963; екскурзовод в крепостта Баба Вида, 1963-1965; аспирант по история на Англия към Института по история при БАН, 1965-1967; научен сътрудник 1967; старши научен сътрудник ІІ ст. по българска история 1974; доцент 1975; доктор на историческите науки 1984; професор по нова обща история в СУ 'Св. Кл. Охридски' от 1985. Преподава балканска история в университета в Охайо, САЩ, 1982-1984. Гост-професор във Великотърновски университет 'Св. св. Кирил и Методий', УНСС - София, Национална художествена академия, Югозападен университет 'Неофит Рилски' - Благоевград, Пловдивски университет 'Паисий Хилендарски', Колеж по бибиотекознание и информационни технологии - София. Президент на Българската асоциация по американистика от 1990. Член и учредител на фондации 'Св. Климент Охридски', 'Копривщица', 'ХХІ век', 'Център за стратегически изследвания ХХІ век' и др.; член на Българското сдружение за британски изследвания; член на Тракийския съюз; учредител и председател на Гражданско обеденение 'Св. Георги Софийски', 2000; учредител на Гражданско движение 'Клуб 100'; член на Съвета по духовно развитие към президента Георги Първанов, 2002. Участва в много конгреси и форуми по балканистика и славистика. Автор на над 300 публикации на български, английски, руски, испански и немски език; около 40 книги; съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии. Книги: 'Англия срещу Русия на Балканите: 1879-1894', 1972; 'Българския въпрос във Великобритания 1876', 1981; 'Историческа българистика в Англия и САЩ 1856-1919', 1986; 'Революция и реформи в Западна Европа и Северна Америка, XVII-XVIII в.', 1988; 'Христофор Колумб и новият свят', за деца, 1989; 'Защо две Америки', 1991; 'История на България. Т. 7', 1991, в съавт.; 'Години на демокрация?', 1992; 'История на България', 1993, в съавт.; 'Раждането на модерната демокрация', 1993; 'САЩ и българския териториален въпрос 1919', на английски, 1993; 'История на новото време', в съавт., 1994; 'Проблеми на новата и най-новата стопанска история', в съавт., 1994; 'Стефан Стамболов - хъшът държавник, или 'Българският Бисмарк', 1994; 'Хронологична енциклопедия на света', в съавт., 1995; 'За Стамболов в часа на България', 1995; 'Българският април 1876 г. в Англия и САЩ', 1996; 'Историческата еволюция и политическа демокрация', 1997; 'Другата версия', 1998; 'Стоте най-влиятелни българи в нашата история', в съавт., 1997; 'Гладстон и българите', в съавт., 1999; 'Светът след Иисус', в съавт., 1999; 'Исторически многоточия', 1999; 'Българската история в европейския контекст', 2000; 'Сир, това е революция', 2001 и др. Депутат от Варна в 39-ото Народно събрание от Парламентарната група на Коалиция за България, 2001-2005; член на Комисията по култура; член на Комисията по въпросите на гражданското общество. Депутат от Варна в 40-ото Народно събрание от Парламентарната група на Коалиция за България, от 11.07.2005; заместник-председател на ПГ на Коалиция за България, член на Комисията по образование и наука; член на Комисията по парламентарна етика; заместващ представител в Делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Награди: литературна награда 'Сюлейман Ал Ахмад', 1993; почетен гражданин на Видин, 1996; член-академик на Световната академия 'Платон', 17.06.2002; орден 'Св. св. Кирил и Методий', огърлие, 2006 и др

Роден е на 26.03.1924г. в с.Долни Лом, Видинска област Младен Михайлов Младеновски, професор по висша геодезия – опорни мрежи и д-р на техн. науки

ВЪСТАНИЕТО ВЪВ ВИДИН ПРЕЗ 1773 ГОДИНА 2 ден на месец мухарем 1187 26 март 1773 г. Опис на парите и вещите, намерени у убитите във Вароша на големия град Видин, които се описаха и продадоха съгласно закона на тържището при публична продан срещу минималната им цена, като се заплатиха и [административните] разноски. Продажбата се извърши от азбан хендек агасъ Халил ага, назначен да получава султански и публични постъпления за съкровището в поменатия град, и от неговия помощник бешлуйян Хамис Мустафа ага На 26 март 1773 г. във Видин са изложени телата на убитите в сражение 34 български борци с техните предводители Атанас и Стоян Бицин От този въстанически отряд турците изземват 10 пушки бойлии, 7 пищова, 8 паласки, 6 ятагана, 6 коня и 1017 гроша. На търг властта разпродава дрехите и вещите им, конете с амуницията за 324 гроша и 12 пари, или общо 1341 гроша и 12 пари. От това драматично събитие, станало във Видин, могат да се направят следните изводи. Преди края на Руско-турската война от 1768-1774 г, въоръжен и добре екипиран български отряд тръгва на поход и дава жертви в сражение във Видин. Отрядът няма бойна задача, а обхожда селищата, за да подготвя и вдигне въстание. Българите във Видинско влизат в досег с руските войски, действуващи по направлението Крайова - Калафат - Оршова, и получават подкрепа за въстание. Това е първият опит на българите да се възползуват от Руско-турската войска, за да се вдигнат на борба за извоюване на свободата си.