Вергил Пантев - Гицата

Всеки спорт си има своите фаворити. Хората ги помнят дълго и ги превръщат в кумири, а постиженията им - в образец за поколения напред.

Безспорно, от всички спортове най-голяма магия крие футболът. Нерядко виртуозните изпълнители в тази игра се превръщат в любимци за всички. За видинлии Вергил Пантев - Гицата, си остава един от най-бързите, технич-ни и резултатни футболисти от някогашното "Червено знаме". Най-големите запалянковци и днес водят разгорещени спорове, че футболът, ако и да не е измислен от него, е измислен от такива като него. С уникалните си финтове и бързина този малък футболен гении с лекота пробиваше по лявата палантерия и с прецизни центрирания създаваше красиви голови положения. Бил е още почти дете, когато е призован да играе с мъжете и за да бъдат спазени разпоредбите на футболния правилник, местните селекционери укривали рождената му дата. Шашми, от които пострадали няма, защото той се състезавал не в по-малка, а в по-голяма възрастова група.

Като войник Гицата играе във футболния отбор на гр. Айтос, а след три месеца е изтеглен от командира на военното поделение в Бургас, за да се изявява като твърд титуляр във футболния отбор на тамошния ДНА.

След войниклъка Вергил Пантев не се задържа в отбора на Капитановци и преминава във видинския "Червено знаме", с треньор Иван Асенов -Ваци. Тогава отборът е в "Б" група. Гицата играе заедно с Апчето, Асенчо, Вицко, Ружев, Пушкаш. Още в първата си среща Гицата вдига на крака екзалтираната публика с гол от дузпа срещу "Локомотив" - София за купата на България. Преди мача Борис Еленков бил определен от треньора да изпълнява единадесетметровите наказателни удари. Гицата погледнал Бочко и посочил точката в наказателното поле. Оня му кимнал с глава, че е съгласен младото да бие. Публиката затаила дъх - залогът бил голям, футболистът - нов, непознат. Последвал удар и гол. Така "Локомотив" е елиминиран за купата на страната. От този момент за видинския клуб, преименуван после във ФК "Бенковски", за 15 години Гицата е реализирал 200 попадения, като изпуска една единствена дузпа -улучва напречната греда.

Любимецът на видинската публика прекратява кариерата си на 35-годишна възраст и се отдава на треньорска дейност. Под негово ръководство футболният отбор на с. Капитановци влиза в Северозападна зона, където в продължение на четири години остава в златната среда на таблицата за класиране.

Но да се върнем към най-важните моменти от футболната кариера на Гицата.

През 1961 г. Вергил Пантев е включен в състава на Българския национален отбор по футбол! Малко преди това при откриването на новия стадион "Георги Бенковски" се играе приятелска среща с "Левски" - София, завършила 2:1 за видинчани. Единия от незабравимите голове реализира отново Гицата. Веднага след мача Вергил Пантев заминава за сбор на националния отбор. Тренировката започнала на другия ден в 10 часа. Гицата почувствал непоносими болки в адукторите. Помолил треньора Стамболийски да бъде освободен от тренировката, защото е преуморен след мача с "Левски". Той го освобождава от заниманията, за да си почине в хотела, но му напомня, че в 16 часа трябва да се яви на стадиона. Обиден, Гицата напуска лагера и се прибира във Видин. На следващия ден го привикват отново, като треньорът лично настоява Вергил Пантев да се върне в лагера на националния отбор. Видинчани обаче скриват любимия си състезател, а дружеството е наказано да играе два домакински мача на неутрален терен.

През 1960 г. с Вергил Пантев се водят преговори за преминаването му в "Локомотив" - София. След кратък размисъл Гицата обявява своя отказ и на негово място картотекират Спиро Дебърски.

Като войник в Бургас Гицата отказва да остане на свръхвоенна служба, за да го запомним като един от най-добрите футболисти в старопрестолния ни град.