Изпрати стари снимки от Видин и областта

Интервюиран: В. М., мъж на около 45 г

История - Югоембарго

Интервюиран: В. М., мъж на около 45 г.;
Бивш работник в телефонен завод в Белоградчик;
По настояще е шофьор на микробус на свободна практика.
Интервюто е проведено в продължение на няколко дни, като респондентът показва повечето от местата и сградите, за които говори. Снетият материал е оформен по конкретни теми, което изисква нарушаване на последователността, в някои случаи, на разказа.

Какво сте работили по време на Югоембаргото?

250 лв. ми е бил щатът и не ги взимам, на 3 – 4 месеца ти дават заплата, пък децата ми трябва да ядат хлéб в края на краищата. Аз постъпих в завода конструктор в база за развитие и управление на телефонна и техническа апаратура, със заплата 145 лв., стоях 4 г. там, отидох тогава в пласмента 2 г. и станáх търговец …  (Тази част от разговора се провежда в граничната зона край Белоградчик, на път за събора при прохода Кадъ Боаз.)
Тука това беше гранична зона, идваш да си сбéреш градината, само с разрешение можеш, тия, които са жители на с. Салáш идваха да си сбéрат градините
тук, мисля че милицията го е издавала. Примерно аз съм жител на Белоградчик и нямам право да си изкарам, защото не съм жител на Салàш, каква работа имам аз тука. Значи тая зона започва от Тимока и завършва на Берковица, всичко е било кльон – ограда ей такава извита горе навътре, със сигнализация, с всичко. Значи от тука главно бягаха ГДР-ейците, значи ГДР-ейците от тука идват от тая тополица, от тука бягаха, … (б.а. – ако ги заловят властите) сигурно ги връщат в родината, нямам представа. … (б.а. – дали е имало убити ГДР-ейци, опитали се да избягат?) Това беше страхотна тайна, не може да е нямало убити. Във всеки случай си спомням тука са идвали с „Трабант”-и, „Жигули”, спали са в хотели в Белоградчик и на другия ден ги няма, те са изчезнали ... (б.а. – когато се опитват да избягат през границата с Р. Сърбия) минават кльона, а много си мислеха, че са минали границата, а всъщност това е мнимата граница, значи това са някъде … въздушна е не по – малко от километър.
Вярно ли е, че някога (преди Българо – сръбската криза от 40-те г. на XX век) тук е имало път и пропусквателни пунктове за Сърбия?
Тука път никога не е имáло … временен пункт има в момента, само за събора. (б.а. – и от българска и от сръбска страна има такива пунктове, като на
населението от съседната държава се позволява преминаването на границата само до тях по време на тридневния събор на Кадъ боаз).

Какво беше югоембаргото за българите? Какви контрабандни дейности се извършваха през границата със Сърбия, от къде точно ставаше това? Какви
механизми се използваха за пренасянето на гориво? Никой ли от управниците и властимащите не се е опитал да прекрати контрабандната дейност?

Ние едно време, по време на ембаргото, ходихме през Връшка чука (б.а. – ГКПП Връшка чука), изнасяхме горива, за да функционира завода в Зайчер, … всеки ден функционираше автобус – „екскурзия” от Видин до Зайчер с 4 човека, автобуса е с 4 т. резервоар – дизелово гориво, който се източваше в завода, за да могат да ядат хляб. …
Знаете шишето от Кока – кола колко е здраво (б.а. – пренасяли са бензин в шишета от Кока – кола, защото са здрави и стъклени), това е като някаква бомба, всеки момент може да гръмне, 4 – 5 коли изгоряха така … с такива фалшиви зелени карти (б.а. – става въпрос за пътна зелена карта) и ние си ги пишехме картите … (б.а. – по пътя за Връшка чука, на по – малко от 20 км от границата) Ей тука изгоря първата белоградчишка кола … той я напълнúл цялата с бензин и пламна, човекът избегáл, .. от всякъде вадиш бензин .. ми късо съединение дава и то на всякъде е наслагано бензин. Ей, тука дòле е вече митницата, от тука надòле си вече под напрежение. (б.а. – имало е опашки по време на югоембаргото на границата за влизане в Сърбия) Най – много съм чакал 68 часа … носиме си ядене, пикаем тука по горите.
Юли месец е било, ожъната е била ръженицата, един отива в храстите, и вика „Таман съм клекнáл” и по едно време чува стъпки, мъж и жена си говорят, и тя викала „Бе ела ти отдолу, че мен ме боде долу дупéто!”, и той вика „Аз не мога да стоя, трябва да се изправя” и става и ония като бегнáха натам … Други си правеха ремонт на колите …
Криехме бензин за връщане (б.а. заравят туби в полетата край пътя за Връшка чука), защото в Сърбия изпразваш всичко, нали, и се прибираш на изпарения от резервоара, обаче има някои хитреци с бинокъли се качват по дърветата и после отиват и ги изравят, и съберат нéкъде по 100 туби днеска по 5 л., прави сметка каква му е далаверата. Я идем, изкопаем си дупка и заравяме тубата, отгоре я покриваме със същата пръст да не се разбере къде е копано, излишната земя я сложим в найлонов плик, и почваш да броиш крачки от онова дърво, от другото, за да можеш да я намериш. Аз съм намирáл чужда туба и съм я оставял, защото знаеш какво е да
разчиташ на тия 5 л. да се прибереш.
Сега ... имам право с тоя бус, с тоя номер да изляза на 16 дена, сега други
правеха … като минеш те ти записват номера и дата в паспорта. Първата работа на
митничаря е да види кога си минáл, на коя дата, и тогава ти гледа снимката. Аз с две
коли минавах – с на баща ми, и едната моя, другите две коли съм ги взимал от
приятели, те не искат да се занимават с това, не ще и сме се разбрали така – резервоара
е 40 л., 20 за мене, 20 за него, той ми дава пари за 20 л., аз му давам печалбата от 20 л.,
отделно какво си крием то си е за мене, защото могат да ми го намерят на мене. ...
Винаги с жена ми съм пътувал, като съм с моята кола, като съм с на баща ми – с него
съм бил, защото на негово име е колата, другите две – с пълномощно.
Кой да подозира?! Кой, кмета, шефа на полицията, шефа на полицията и той
караше … Аз съм ходил до Берковица с две ремаркета с варели за по 200 л. за бензин
… Отиваме на Душанци, на родов среща, а тук при нас е кът пластмасово шише, аз
пътувам с един пепинен костюм, с бяла риза и вратовръзка, по пътя започвам да ровя за
пластмасови шишета, можеш ли да си представиш, и всички хора изпадат в шаш, какъв
е тоя. До Враца не мога да намеря ни една пластмасова бутилка, спирам на Правец,
отварям контейнера – злато! Вътре пълен с бутилки, приготвил съм си от Белоградчик чували и почвам да слагам вътре бутилките. Идва бензинджията и вика „Момче, каква е
далаверата?” и аз започвам да обяснявам, така и така, при нас е много кът това нещо, и
викам на жена си „Тук има едни много ценни неща!”, тя не ме пита какво е, после я
питам, тя вика „Прибрала съм ги в мазето и съм ги заключила.”.
(б.а. – пренасяне на бензина пеш) Тука си направя едно като сутиен .. отгоре на
пластмасовото шише слагаш кукичка такава, като коледна елха по мене, тука с
презрамки, за да не пада надолу, все едно сутиен. Обикновено това беше зимата и
отгоре обличам яке и отгоре шуба, вторите ги нарéда на колана, значи горе 3 шишета и
отзад – 3 шишета, и на колана 3 шишета и отзад 3 шишета. Обаче един ден в бързината
вместо да закáча шишето на колана, съм го закáчил на елика, а беше студ страхотен, и
съм с едно елече и съм го закáчил на елика, жена ми стои срещу мене и ми маха така, аз
не мога да разбéрем, а митничаря идва срещу мене, а тя е с гръб към митничаря, а
шишето провиснáло и се мандахерца подир шубата. И митничарят вика „Шишето по –
нагоре го сложи!”. …
Веднъж бензина се разлял, тя боята на колата станала на мехури, и там
провериха ни, какво ни провериха, митничаря видя, че … му тече вратата … и така ни
пускат, ние тука вече вълдушевени, че сме минáли и аз газ на „Форд”-а, оказа се, че съм
турúл едно шише от Кока – кола, то пада. Той (б.а. – „Форд”-ът) с предно предаване и
хвърля шишето, то изхвърча и удря митничаря в коляното, той пада и започва да се
свива, аз това не го виждам, защото става зад мене, аз като кон с капаци гледам само
напреде и да свирка някой не се обръщаш. После ми казаха, че митничаря паднал и аз
чакам да се смени смéната, че не смеем да минем, тя се сменя в 7 часа, там оставам,
оставят ми нéкви води, нéкви провизии, не знам си к’во. …
Тая Петя, Бог да я прόсти (б.а. – по време на нашето пребиваване там имаше
неин некролог на граничния пункт), тя ни е правила на маймуни, тя беше началник
смéна, мен ме е връщáла 4 пъти, 4 пъти съм си губúл ходенето в Югославия, защото те
ти ударят печат, че си минал границата и тая Петя ме върне, намери бензин и ме върне.
… Карам аз „Жигулата” и на един вестник слагам два пръста грес, ама стара грес,
отработена, черна грес, а тя е с бял чорапогащник, маникюри, като полази, иска
кърпичка да й сложа да не е на земята на колене, и знаем всеки митничар къде първо
пипа – подир седалката, и цялата ръка в греста, тя вика „Защо си сложúл тая грес тука,
защото знаеш, че тук ще търся!”, аз й викам „Не, тук си държа греста, мажа си колата!”.
Не ме върнá в интерес на истината.
Къде и как се извършваше самата покупко – продажба на горивото?
Два километра преди граничния пункт започва опашката от коли, а е имало и по
– надолу. (б.а. – дали са внасяли стоки от Сърбия за България) Не, то имаше какво, ама
там при тех беше страшно, разликата в цените беше много голяма, в наша полза. В
начало ходúхме в Зайчер, ама после специално за това направúха паркинг, на 500 м. от
границата, сложúха чакъл, един пазар станá регламентиран за гориво, защото там е
баир и да не закъсаш с горивото, значи аз 3 пъти съм закъсвáл, сърби са ме теглúли с
лека кола. По – малко от 50 коли не сме се събирáли, ама виж сега ти продаваш и
заминаваш, друг идва. Всекой си носи туби, защото ние българите скачаме върху
тубата, желéзната, за да стане по – малка, а те пък надуват техните, за да стане повече и
вика „А, ти не си ми сипáл 20 л.”. … Ние група по 5 човека идвахме тука, пет коли, с
жените си, никога не съм идвáл тука самичък, не трябва да си сам, в смисъл такъв, тука
трябва нéкой да гледа, да не ти откраднáт бензин, тука ти трябват 4 очи. … Тука това не
беше регламентирано още (б.а. – паркинга за продажба на бензина, продавали са го първоначално в с. Перлит, Зайчерско) и с едни сърби тука се договаряме да спрем в
една отбивка, да влезем в гората, тогава още ни гонеше полицията, почваме 5-те коли
да точиме бензина, а то от пътя се вижда и тук – таме мине някоя сръбска коля, и тоя
сърбина почва да вика. Оня наби спирачки и се върнá и дойде при нас у гората, и тоя
вади нéкакъв спрей, тоя дето е с колата, и ме напръскá мене, а тия сърбите се смеят, а
ни се уплашúхме тия да не ни вземат бензина, а то е някакво магическо мастило, нищо
не станá …
Имало ли е някаква друга стока, обект на контрабанда от страна на
българите за сърбите?
Свършú бензина, почнáхме с цигарите. Носихме цигари тука, тука ги продаваме,
един приятел идва, вика да види какво е тука, идваме и идва икономическа полиция от
Зайчер и ние почнáхме да бéгаме на оная страна всичките българи, ама 100-на човека.
А един човек си оре нивата с мултикултиватор, минаваме покрай него и се скрихме в
гората и чуваме „Бум”. Някой стреля, и ние залегнáхме, минáха тука около 20-на
минути и чуваме тука сърбите викат „Братя бугари, излазнете!”, отишла си
икономическа полиция, и ние се връщаме по обратния път и виждаме тука на тоя дето
оре му гръмнáла гумата! …
Имало ли е застава в селата преди 1989 г.?
(Разговорът се провежда на път за ГКПП Връшка чука, като информаторът
ни показва различни села и говори обобщено за тяхното икономическо състояние по
време и след социалистическия режим.)
Застава в селото не е имало. Тя е тука горе в планината, единствено в селата е
имало в Раянόвци, Долни Лом, Горни Лом е над селото. … над Красимир, над Чупрене
пак имаше застава … А, бе тука е кипял живот, бе, тия села са имали по 2 000 – 2 500
човека, сега и 100 не може да се съберат, е с. Раковица е по – важно има 300 човека,
сигурно има. Отгоре, мислим в с. Раковица, Кулско, най – голямата маслобойна
мислим, че е била. Тука се е развивало животновъдство, защото няма какво да се
развива друго, тук е било ТКЗС едно време, … гледат се овце, сърбите най – вече
развиват една порода, казва се Реплянска овца, тя е дребна, не расте много и е с много
голяма масленост.
Какво е влиянието на Белоградчишките скали върху туризма и местната
икономика? Съществува ли еко-туризъм в региона?
Не е като минала година, при всички положения, тогава имаше резервации два
месеца напред, … 99% са от „страната” София, аз приемам на вилата и швейцарци, и
австрийци, и германци, от Андора съм имал хора, два пъти съм имал от Израел, от
Сърбия идват, но при мене не са идвали, румънец съм имал. (б.а. – посещават се от
туристи от Белгия, Холандия, Англия, Полша, Чехия, Япония, Китай, според шофьора
на такси, сърбите идват от Връшка чука, а не от Калотина – София – с. Гара
Орешец (с влак, за да ползват местните таксита).).
Има 10 екопътеки, аз понеже се занимавах с тия неща до преди 3 години (б.а. –
до 2007 г.), 7 години съм се занимавал с тая организация (б.а. – от 2000 до 2007 г.)
„Западна Стара планина”, швейцарска организация я финансираше, иначе бéхме тука
Белоградчик – Чипровци – Мездра – Цариброт и Пирот. Изграждане на екопътеки, фестивали се правеха, от 3 години не се правят, явно спряха финансирането, казваше се
РЕЦЦИЕ – Регионален екологичен център – Централна и Източна Европа. Само 1%
знаят за тия екопътеки (б.а. – от хората, които отиват на туризъм в региона), почти
не съществуват, изобщо не можеш да разбереш, че е имало екопътека.

24 – 26.VII.2010 г.
гр. Белоградчик
област Видин
prehodbg.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин