Битката за Видинската крепост

В първите дни на 1878 година бил освободен Белоградчик след двудневен оръдеен обстрел. Румънската армия, която наброявала близо 18 000 души пехота и кавалерия, настъпвала бавно, но сигурно от Плевен към Видин – турската крепост, която за времето си била страховито военно съоръжение, непревземаем стожер на западната граница. Паметни остават сраженията край с. Смърдан – днешно Иново.

Захари Захариев - историк: "На 24 до 26 януари тук се провеждат едни от най-значителните боеве след тези при Плевен, където румънската армия дава значителни жертви заради, наистина добре избраната и храбро отбранявана от турските войски позиция. При щиковите атаки загиват 119 румънски войници и четирима офицери, над 400 са ранените. По този начин румънските войски успяват да блокират изцяло Видинската крепост, която по-късно вече е превзета. Трите полка, които участват в атаката при Смърдан и Иново, получават кръстове за храброст от румънския княз - по-късно крал Карол."

"Шуми Марица" е наречен паметникът, който издигнали през 1898 година признателните потомци на това място. Марица е името на селско девойче, което носело вода и храна на войниците и загинало от шрапнел. Разрушеният по време на Балканската война монумент, е възстановен 100 години по-късно.

Картината "Битката при Смърдан" на военния художник Николае Григореску е една от най-популярните в Румъния. Оригиналът днес е в музея на изкуството в Крайова. Оттатък реката - в град Калафат, паметта за румънското участие в руско-турската освободителна война е белязана от 7 паметника.

Александру Първан - директор на Музея за изкуство, етнография и история в Калафат, Румъния: "На това място е била разположена батареята "Щефан Чалмаре" и оттук е започнал артилерийският обстрел на Видин. При първата канонада кралят на Румъния Карол І произнася известната фраза "Това е музиката, която харесвам"."

На брега на Дунава морена от бял камък показва лобното място на сержант Константин Попеску, почитан като герой, загинал за независимостта на Румъния.

До успешния край на руско-турската война северната ни съседка е била васална на Турция държава.

Гръцката църква "Лечебен извор" е била свързочен и команден пункт по време на Руско-турската освободителна война. В подножието на църквата е паметникът на независимостта на Румъния. Оттук, от това място са дадени първите и последните оръдейни залпове за освобождението на Видинската крепост. Генерал Черкез влиза във Видин на 25 февруари 1878 година, подпомогнат с артилерийски обстрел от Калафат.

Александру Първан - директор на Музея за изкуство, етнография и история в Калафат, Румъния: "И днес населението на Калафат и целият румънски народ пази спомените за героичното време, когато се слага край на 500-годишното господство на Турската империя на Балканите. Много улици и селища у нас носят българските имена Гривица, Смърдан, Плевен, места белязани от подвизите на румънци, руси и българи."
БНТ 1