Изпрати стари снимки от Видин и областта

Скулптурна човешка глава от феодалния замък "Баба Вида"

История - Крепости

При подмяна ма ерозирал каменен блок от фасадата на "Войнишката кула" на феодалния замък "Баба Вида" в гр. Видин прел 1992 г. бе открита взидана на височина 12 м от основата й скулптурна човешка глава с шия изработена от сиво-бял варовик (обр. I. 2). Общата й височина е 0,26 м, с диаметър на шията в долната й част 0,11 м. Изработена с отделно, след което е закрепена в стената. Това най-вероятно с станало при възстановяването на разрушените горни части на кулата, което, спорел архитектурните данни, се отнася към ранната османска епоха XV - XVI в. (Кузулов 1980. 10). Този строителен период на средновековната крепост-феодален замък "Баба Вида", засвидетелстван и в "Срацимировата кула", и на други места по стенитe му, се свързва най-вероятно с известното сведение на турския писател Евлия Челеби (XVII в.), според което "...крепостта е построена през 880 г. лично от Баязид, сина на Завоевателя..." (Челеби 1972, 60). 880 година от мюсюлманското летоброене - хиджратa, тpae oт 7 май 1475 г. до 25 април 1476 г. Това е по времето на Баязид, син на султан Баязид II Велики.

Изображението е примитивно и прилича на гротеска. По овала на камъка са изрязани очи, дълъг месест нос, в профил извит в долната си част навътре, и скосени надолу вежди (обр. 2. 3). Очите са с кръгли зеници, насочени фронтално и внушават острота на погледа и на израза на лицето. Косите са представени в кръгове отляво надясно в тилната част (обр. 4). Уста и брада не са изобразени. Леко заострената долна част на лицето е скосена от двете страни нагоре, към ушите.

Скулптурата е разгледана като един от елементите на фасадната декорация на замъка "Баба Вида" от В. Вълов (Вълов 1992. 170 - 172, обр. 3, 4). Интерпретацията й, според мен, не е убедителна и изчерпателна по отношение както на датировката й (ранната османска епоха, но непрецизирана съобразно архитектурните данни), така и па семантиката й.

Едва ли може да има съмнение, дори само от факта взиждане, че скулптурата е имала идейно-символично значение. Въпросът е в какво се състои то. Считам, че общата семантика е на муска - пазител от зли духове. Главата е материализиран символичен израз на народното поверие за вграждането на човек или на неговата сянка в нова сграда, за да бъдат тя и обитателите й здрави. Според старите български обряди, майсторите-стротели трябвало да вградят сянката на първия посетител, който идват при тях. Вярвали (а понякога това се и случвало), че човекът скоро след това умирал. Така той бил пренасян като особен вид жертва (Арнаудов 1972, 223 236). Като знаем, че главата е вгадена по времето на турското владичество и че тя не е била видна на фасадата, а скрита зад масивен каменен блок, можем да свържем посетителя от това поверие с някой надзорник или друго отговорно на строежа лице, очевидно от средата на османските поробители, в което ни уверява и характерния за тях месест нос, представен така, че придава на образа гротескно изражение.

Известно е, че oт IX в. насам мюсюлманската религия безусловно забранява изобразяването на човека. В арабоезичния ислямски свят изпитват чувство на враждебност към фигуративното изкуство въобще. Този факт изключва скулптурът, изработил главата, и майсторьт-зидар (възможно едно и също лице) да са изповядвали исляма. Те (той?) трябва да са били християни. Известният старобългарски надпис върху тухла от джамията на Фируз бег на Царевец в Търново (1493) е основание да считаме по аналогия, че и в реконструкцията на замъка "Баба Вида", както при строителството на търновската джамия, станало също в последната четвърт на XV в., работниците са били българи-християни от града и околностите му (Генова 2000. 213 - 214, обр. 7). Сред тях трябва да е бил и зидарят, вградил разглежданата глава в кулата на феодалния замък.

Изображения на човешки глави като украса и като пазители по фасади на сгради се срещат в редица паметници у нас. Поради изтъкнатата забрана в исляма официалната държавна религия в нашите земи през османската епоха, те са едва от времето на Възраждането, от XIX в. Три такива глави (обр. 5, 6) се виждат по външните западни стени на Рилския манастир (Спространов 1901, 198). Предание гласи, че едната от тях е портрет на майстор Алекси, изградил северното и западното крило на тази обител (обр. 5). Изразът на лицето и тук е съсредоточен, сериозен, очите гледат напред. При изграждането на южното крило на манастира е взидана каменна глава с дължина 0,25 м. Подобно на другите глави, и този образ е примитивен и условен. В него трудно може да се видят черти на определено лице.
По фасадите на църквата "Света Параскева" в Троян са запазени около 30 каменни релефа и множество орнаментални украси от изкусно подредени тухлени изрезки в различни форми, предимно в кръговидна подредба (слънчев кръг). Между релефите, поставени по корнизите на южната и северната стени, е вградена по една малка човешка глава, изрязни от сив пясъчник (Василиев 1959, 15). Както в повечето от другите случаи, така и тук човешките образи са сведени до обикновени маски, вградени в стените и са значително по-малки от естествената големина. Главата от "Баба Вида" е поставена също в съседство със слънчев кръг, но изработен от червени тухли.
Подобни на видинското човешки изображения има и в Лопушанския манастир, Монтанско, църквата в Чипровци "Възнесение Христово", църквата "Св. Никола" в с. Търговище, Белоградчишко, църквата в с. Бананово до Дупница и др.

Наблюдавайки тези каменни релефи, установяваме, че в тях са отразени желанията на родния каменорезец да постигне форми, които той не осъзнава сякаш напълно и няма достатъчно сили да ги реализира в по-съвършен вид. Това е понятно, като се има предвид, че кръглата триизмерна фигурална скулптура, и по-конкретно човешката глава и лице не е приоритет на българската каменна пластика от историческото минало. Тази пластика се развива през средновековието в широките рамки на византийския стил и носи характерната му плоскостност, предимно невисока релефност, а в орнаментиката - преобладаващ зверинен стил и декоративност.
Твърде малко са примерите с триизмерни светски човешки изображения - известните три мраморни главички от Търново, глави и бюстове на хора по капители и по консоли. Всички те напомнят релефните маски по фасадите на култовите и обществени сгради с характерната за романския стил иконография на човешките образи (Силяновска 1976, 204, обр. 210-213), но в сравнение например с маските от най-известните паметници като катедралите на Реймс, Нотр дам дьо Пари и др., които говорят за едно голямо изкуство, са изпълнени в повечето случаи в твърде примитивен стил. Това е така, защото дълго време липсва традицията. Източното православие също не допуска и отхвърля като идолопоклонничество фигуралната, и особено човешката скулптура. Тя е характерна обаче за католическото изкуство. През XIII - XIV в., както е известно, в българското и във византийското изкуство са установени ред влияния от католическите страни, проникнали чрез кръстоносните походи, династически бракове, търговски контакти. Така се появява и човешката фигура, изявена повече и по-съвършено в релефа (дърво, камък или мрамор), отколкото в кръглата скулптура.

Към тази скулптура, като нейна проява в началното столетие от епохата на османското владичество, се причислява и главата от "Баба Вида". По стиловите си особености тя не се различава от паметниците от XIV в., най-вече главите от Търново, и може да се счита като доказателство, че макар и слабозастъпена, човешката глава вече е заела своето място в репертоара на българските творци. В изтъкнатата гротескност на изображението трябва да съзрем от една страна, католическо влияние, за каквото във Видин, както посочва и В. Вълов, има достатъчно основание и почва (срв. Вълов 1992, 171- 172), а от друга - израз на негативното отношение на майстора към завоевателя и поробителя, и дори едно тайно заклинание към него, като се има предвид поверието, довело до изработката на главата, която ще остане невидима, скрита зад камъка. С това тя придобива и народностна значимост.
Разглежданият паметник е най-ранният, известен засега от този вид, намерен in situ, в градеж. Той бележи пътя във времето на една проникнала отвън католическа мода в българската скулптура през средновековието (XIII - XIV в.), сляла се по смисъл с извечните народни вярвания и поради това намерила почва за развитие у нас. Пречупена през мисълта и творческите виждания на видинския майстор, скулптурата е израз на неговата индивидуалност и самобитност. Съпоставянето й с подобни изображения на пазители от епохата на Възраждането и тяхната многобройност показват, че с течение на времето, независимо от религиозните канони, човешките образи се превръщат в традиция за българската скулптура, засвидетелствана засега само на територията на дн. Северозападна и Западна България. Без да се изтъква като решаващ фактор, причина за последното най-вероятно са доста силните връзки на тези земи през османската епоха със страните на Западна и Централна Европа.

Цитирана литература: Арнаудов 1972: Н. Арнаудов. Студии върху българските обреди и легенди, 2. София, 1972.
Василиев 1959: А. Василиев. Каменни релефи. София, 1959. Вълов 1992: В. Вълов. Принос към изследването на фасадната декорация на замъка "Баба Вида" във Видин. - В: Приноси към българската археология, 1. София, 1992, 168-172. Генова 2000: 3. Генова. Джамията на Фируз бег. Приложение. - Във: В. Нешева. Богоспасният Цариград Търнов. Дворцовият площад на Царевец и църквата на Света Параскева (Петка) Търновска. София, 2000, 203 - 224.
Кузупов 1980: Б. Кузупов. Замъкът "Баба Вида". - Музеи и паметници на културата, 4, 1959, 10.
Силяновска 1976: Т. Силяновска. Скулптура. - В: История на българското изобразително изкуство. София, 1976, 198-209. Спространов 1901: Е. Спространов. Материали по историята на Рилския манастир, 6. Ранни надписи, 7. Надгробни надписи. -Сборник за народни умотворения, наука и книжнина 18, 1901, 195 -205.
Челеби 1972: Е. Челеби. Пътепис. София, 1972.
О. Миланова. Списък на илюстрациите:
Обр. 1. Замъкът "Баба Вида" с посочено място на човешката глава 
Баба Вида - Глава Баба Вида - Глава
Обр. 2. Главата в лице
Главата от Баба Вида
Обр. 3. Главата в профил
Главата от Баба Вида в профил
Обр. 4. Главата в тил
Главата от Баба Вида в тил
Обр. 5. Глава от Рилския манастир, 1816 г.(по Е. Арнаудов)
Главата от Рилския манастир
Обр. 6. Глава от църквата в с. Баланово, Дупнишко, 1843 г. (по Е. Арнаудов)
Главата от Баланово
Главата от Лопушанския манастир
Главата от лопушанския манастир
Главата от Нотр дам дьо Пари
Главата от Нотр дам
ОЛЯ МИЛАНОВА

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин