Изпрати стари снимки от Видин и областта

Кула - Kula

Кула

Туризъм - Кула

Крепост КулаКула е малък град в Северозападна България. Намира се на 32 км от Видин и на 13 км от границата с Сърбия. Административен център е на Кулска община, в която влизат селата Големаново, Извор махала, Каленик, Коста Перчово, Полетковци, Старопатица, Тополовец, Цар Петрово и Чичил. По старото административно делене на страната град Кула е бил център на околия, в която са влизали и сегашните общини Бойница, Грамада и Макреш. Връзките на града със селищата от бившата Кулска околия не са окончателно прекъснати, защото в Кула функционират някои районни институции, като районен съд и Прокуратура, Районна болница и др., които обслужват и населението на посочените общини.
Историческите сведения сочат, че тук, съвсем близо до началото на Стара планина, човекът е потърсил място за пребиваване и убежище още в праисторическо време. Недалеч от Кула се намира хълмът Магура с известната пещера, а самият град е построен край и върху руините на късноантичната римска крепост Castra Martis, като част от едната от бойниците на квадрибургията и сега стърчи в центъра на града, за да даде името му и бъде негов символ в продулжение на много столетия. Крепостта Castra Martis е заемала важно стратегическо положение по Лимеса на Римската империя на пътя от Raciaria /край село Арчар/, където е имало монетарница, през Bononia /Видин/, за Naisos /Ниш/ и оттам- за капитолията... По време на турското владичество градът е носел името Адлие, което преведено от турски, означава пак Кула. Когато Феликс Каниц прави своите забележителни пътешествия из Ориента , минава през града и оставя няколка рисунки на тогавашния вид на разрушената римска крепост. Освен това отбелязва, че в Кула тогава има четири джамии и ...тридесет и седем кръчми... Местните предания твърдят, че близо до града по онова време се е намирало черкезко село, но малко преди Освобождението хората от него заминават на югоизток- към Турция и сега само името на местността - Черкеското, напомня за предполагаемото село.
Пак по същото време се изселват и турците, живеещи в Кула и в града остава да живее само етнически чисто българско население. Сведенията за Кула не биха били пълни, ако не се каже и това, че в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век от централната част на страната /Тетевенско/ става преселване на компактно българско население в Кулско. В подкрепа на това твърдение говори фактът, че край Тетевен има село Голям извор, а на двадесетина километра западно от Кула- в Сърбия- село Велики извор, което означава пак Голям извор. Нещо повече, значителна част от населението на Велики извор говори български език, а и съществуват преки роднински връзки между хора от това село в Сърбия и хора от село Извор махала в Кулска община. Характерно е и това, че макар в цяла Западна България да се "е"- ка /хлеб, бел, млеко, метам и пр./ в Кула и някои съседни села /Големаново, Извор махала, Полетковци/ се "я"- ка /ляп, бял, мляко, мятам и пр./, така, както се "я"- ка в Тетевенско, където се употребява източнобългарско наречие.
Извън Кулска община, но близо до града има още две села, в които се "я"- ка- Бойница и Шишенци. След Освобождението от турско робство, близо век градът живее в относително патриархално спокойствие, без никакви миграционни процеси, докато в средата на двадесети век започва индустриализация на градчето. Това води до необходимост от работна ръка, която идва главно от съседните села, в някои от които се говори български, а в други- влашки /румънски/. Разбира се, наблюдава се и обратният проце с- голяма част от коренните жители на Кула, главно интелектуалци, започват да търсят препитание в столицата и други селища на страната.
Благодарение на това в продължение на доста години в града се наблюдаваше едно относително динамично равновесие по отношение на броя на жителите /около седем хиляди/. Но в последните десетина- петнадесет години се забелязва рязко и обезпокоително спадане на броя на жителите на Кула и съседните села. Населението в общината застарява, а село Полетковци слезе под сто човека... Вероятно има кои да прецени защо това е така, а и някой, който да открие път за спирането на тези процеси. Иначе бавното и мъчително затихване на Кула ще доведе до смъртта на един естествен културен център в най- северозападната част на страната...
Като малък колоричен елемент от историята на Кула трябва да се отбележи и това, че след всяка голяма война в града се заселва по един ...италианец... Най- напред след Първата световна война, в Кула остава да живее Умберт Берборов /Умберто Бербори/, който дава началото на известната кулска фамилия- Умберовите, а след Втората световна война- известният страстен филателист и бохема- Ренато Карлони... По същото време в града се заселват и двама гърци- познатите на всички чичо Петър Грка и леля Мария Гркинята... Сега градът наброява между четири и пет хиляди жители. В него са обособени няколко квартала, част от които имат собствени имена- Метериза, Чукаря, Уменика, Брестака, Циганската малъ и др.
И макар в сравнение с по- далечното и по- близко минало нещата коренно да са се променили, в него продължават да буят изключително интересни икономически, политически и културни процеси. Та колко града като кула, а и по- големи от него, могат да се похвалят, че техен градоначалник е бил Панайот Хитов, че са дали на България министър- председател- Димитър Попов, че са родили художниците Александър Поплилов и Йордан Гешев или писателя Йордан Вълчев, че са имали републикански шампион на скок височина- Евгени Йорданов, или, ако щете, че са се радвали на остроумието на зевзеците Йончо Нанков и чичо Вълчо Кальовеца.

СНИМКИ НА КУЛА , КРЕПОСТ КАСТА МАРТИС

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин