Изпрати стари снимки от Видин и областта

Адам и Ева

История - Легенди

По времето на златния рог на изобилието, богатството и красотата, онзи великан, който изсипвал вълшебния рог, минавайки над Белоградчик, изръсил по билого на Венеца най-красивото, което може да се даде на земния пейзаж. Затова никъде по света не се среща такова съчетание на форми и багри, каквото се открива сред Белоградчишките скали.

В нашата Родина има и други скали, които също затрогват туриста и любителя на природата: това са Чудните скали край Айтос, които събуждат само вяла почуда. Те стърчат сред еднообразието на полето и спокойния балкан, представляват някакви начупени скални гънки и нищо повече.

Погледнем ли Смолянските скали, те носят спокойствие и приемственост и се оглеждат в езерата край тях като някоя красавица и сякаш се питат дали имат поне частица от красотите на Белоградчишките скали.

А Дикили Таш край Варна напомнят крайбрежна пустиня, заобиколена с жълти нагрети пясъци. Тези скали приличат на сринати палати с колони и капители ... говорят за разрушение и забрава, докато при Белоградчишките скали личи творчество и настроение.

Такива са още Сините скали край Сливен, наречени Райските скали, макар, че никога не са дори минавали покрай рая.

Много интересни скалите са на Триград, в Родопа — те внушават ужас и страх. Дълбоко ждрело на тайнственост и подтиснатост. Ако Триград прави впечатление на преддверие към ада, то вратите на рая започват от Белоградчишките скали, пред които за доказателство стоят самотни и безмълвни изгонените библейски праотци Адам и Ева. Те не се срещат никъде другаде по света.

Когато прекосявате дефилето през „Панаирската ливада”, не може да не ви направят впечатление стройните и колосални фигури на „Адам и Ева”. Адам е груб, едър и пълен ка-,то някой древен жупан, застанал крачка напред, а зад него смирено, зачитаща мъжкото достойнство, с малка главица и с едно рамо по-ниска, стои кокетно замечтана Ева. Те са немите свидетели на толкова събития и милионите години не ги сломили.

Покрай тях са минавали римляните, византийци са кръстосвали мечовете си с българските боили, а под дебелите им сенки са сядали на почивка кръстоносците на Готфрид Булонски и са загивали по пътищата, преди да стигнат до светите места... Тук са прекосявали и пълчищата на капуджи-башията Мааруф ага, за да задушат в кръв и пожарища разбунтувания народ през 1850 лято.

Като библейски великани стоят безмълвни и сякаш творецът е забравил само душа да им вдъхне.

Козните и сплетните на дявола нямали край. И тук между тия праведни хора дяволът се промъкнал и погубил живота и на Адам, и на Ева. Попаднали под изкушението на сатаната, те станали жертва на неговата хитрост. Докато били оше в рая, дяволът тайно се промъкнал в райските селения и преобразен като змия, успял да подведе първата жена и да я накара да откъсне забранения плод.

А след това ехидно се изкикотил и изчезнал.

Господ гледал в огледалцето, с което управлявал света, и веднага изпратил един от ангелите си да изгони грешниците от рая.

Явил се ангелът, с камшик усукан от две люти змии, и тържествено заповядал:

— Излизайте от рая неблагодарни твари. Госпед ви прокужда от неговите небесни селения и ви нарежда на земята да скътате новия си живот. Вие не изпълнихте неговите повеления и той ви отсъжда с труд и мъка да живеете, да орете и копаете земята, докато свят светува, и хляба си с пот на чело да изкарвате ... А грешницата Ева с болки и мъки да плоди света.

Няколко дни Адам като замаян се въртял пред вратите на рая, дано господ се смили поне над него и го прибере пак в рая, но ангелът със змийския камшик не го пускал.

— Ех, жено — проклинал Адам, — ето твоите прегрешния и лукавщини до къде ме доведоха. С дявола дружба ще пра виш? Какво ще ядем и как ще преживяваме сега? — питал в отчаяние Адам.

Жената, в която дяволът вече се вмъкнал, шепнела неговите отговори:

— Ори, копай, жъни — рекла повелително Ева.

— Какъвто ни умът, такъв ни и домът. Загрижила си се като вълк за овцете — с ропот отвърнал Адам.

Но нямало какво да се прави. На другия ден Адам взел мотика и започнал да копае ливадата пред него, но още с първите копки и целият потънал в пот.

— Не е за мене тая работа, жена — ядосал се той. Тежък е трудът. Де ти знае Адам да копае. В рая бях свикнал с изобилие: плодове, хляб от хлебното дърво, ябълки, круши, мандарини и смокини ... каквото си поискам и колкото ми душа сака.

Захвърлил мотиката и решил рало да направи. Впрегнал Адам двата вола, които му отпуснали от рая, и започнал да бразди земята.

— С ралото ще се храним, жено. Копането е по-трудно, но я ела ти води воловете, а аз ще държа ралото ...

И едва се зарадвал, че орането е по-лесно от копането, пред него се изправил дяволът; черен, с извити рога и с тризъба вила в ръцете, покрит с гъсти смолести коси. Пристъпил с разкривени кози бедра, около които се усуквала дълга маймунска опашка. В неговия отвратителен образ била изписана такава злоба, че Адам изтръпнал. А дяволът го гледал с червените диви очи и с ехидна усмивка, която не се отличавала от безсрамната му голота:

— Кого пита, Адаме, да ореш? — засмял се дяволът, а очите му искрели.

— Та нима трябва да питам някого, за да ора, нима мястото е твое? — отвърнал кротко Адам.

— Мое е, мое ... махай се оттук — злобно изревал дяволът.

Като всеки мъж, Адам не бил свадлив човек и преместил ралото на друго кътче земя. И тъкмо започнал да бразди, дяволът пак изскокнал пред воловете още по-свиреп и дигнал вилата да го гони.

— Де бре, дяволе, остави ме да ора ... нали трябва и аз да преживея? Нима цялата земя е твоя? — разсърдил се Адам.

— Земята е моя и аз я владея, а господ е господар само на небето и на рая. Сега аз ще те управлявам ...

— Ами какво ще правя тогава? Как ще преживявам?

— Не знам. Ако щеш и в дън земя потъни, но да ореш не ти давам — и дяволът отново изчезнал.

Адам погледнал, почудил се, па отново викнал на воловете:

— Дий, воловци ... води ги, жено!

Но не направил и три крачки и дяволът разярен изскочил пред него:

— Казах ли ти да не ореш? Или искаш да те набуча с вилата и право в казана с врелия катран?

Стреснал се Адам и в яда си запитал:

— Кажи, бре, дяволе, какво искаш от мене, па ме пусни да ора?

— А, видя ли? — изкикотил се дяволът ... най-после разбра и поумня:

— Виждаш ли тази каменна плоча — посочил дяволът. Тук е написана уговорката между мен и човеците, които ще наплодиш. Ще подпишеш, че доде свят светува, всяка жива твар от твоето поколение ще се повинува от мен и ще върши каквото аз пожелая ... разбра ли? Хайде сега подпиши и тогава можеш да ореш и да преживяваш?

Погледнал Адам жена си, погледнал голямата каменна плоча. Ева му кимнала и той в залисията си сложил библейския си подпис. А в това време дяволът се изкикотил, свалил рогата на един от воловете и ги окачил на Адама:

— Бре дяволе, зашо ошути вола? — креснал му Адам.

— Може да ти дотрябват — ликувал дяволът. — Това е от мене подарък за идните поколения... пази ги като ценен дар — отново се изкикотил дяволът, а из огнените му очи хвърчели искри.

Но Адам от чудо се прекръстил и дяволът в този миг изчезнал, заедно с подписаната плоча.

Застанал Адам до Ева замислен, покрусен и тъжен. Мъка и отчаяние го натискали за стореното зло пред идния свят:

— Господи — провикнал се той, — стори от камък сърцето ми, да понеса за напред дяволската неправда и женските прегрешения. Едва Адам издумал тия слова и двамата с Ева се превърнали в студена мъртва скала.

И до днес те стоят пред вратите на рая като каменни исполини и чакат отново да се върне блаженството на рая ...

Но всичко наоколо безвъзвратно пребъде в студена каменна твърд ...
promacedonia.org

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин