Изпрати стари снимки от Видин и областта

Легенда за местността „Мечковото” до град Кула

История - Легенди

Легенда за местността „Мечковото”
Било по кукурузобер. Работливите кулски стопани бързали да приберат реколтата в последните топли дни на септември. Златните кулени се трупали в колата, а вечер се събирали булки и моми да белят кукуруза и до късно ехтяли песни и смях. Ергените и мъжете прибирали купчините в кошове и плевни, а стари баби варели млечни кулени и тиква на огнищата да почерпят помагачите. Най се радвали децата, които скачали в камарите жуловина и пищяли от радост.
Цял ден се навеждал личният момък Вълчин над златните стръкове, ръцете му сръчно кършели кулените и ги трупали в коша. Топлото септемврийско слънце галело широкия му гръб, изпеченото му мургаво лице, здравите му ръце. Очите му сини като пролетен синчец, с обич обгръщали ширналата се нива, една от най-скъпите на семейството му-сватбен дар от дядо му по майка-заможния чорбаджия Вълчо.
Мислел си Вълчин да добере до вечерта и да отиде на седянка за лупене на кукуруз в близкото село Чичил. От чичилските ниви – съседни на неговата, цял ден се носели кръшни момински гласове. Млад бил Вълчин и свободен, а сърцето му трептяло от любовни копнежи. Най-хубави били чичилските моми, славата им се носела по цялата кулска околия. А тая вечер една от най-личните моми , Цвета, правела седянка за лупене на кукуруз.
Вече се мръквало, когато Вълчин натоварил воловете с набрания кукуруз и ги закарал у дома. Измил се и облякъл новата си пошита риза и празничните беневреци, и сложил новия си рунтав калпак. Докато вечерял на двора под асмалъка, се мръкнало и по теменуженото септемврийско небе плахо затрепкали първите звезди. Вълчин грабнал здравата си дрянова тояга и тръгнал по пряката пътека през шубраки и падини към Чичил. Било тъмно и глухо в гората, тук-там сенките се сгъстявали в непрогледен мрак. Страшно било, но младото и весело сърце на Вълчин не се страхувало. Уверено крачел той и размахвал тоягата , подсвирквал си за кураж и с радост си мислил за големия пламтящ огън в двора на хубавата Цвета, за румените лица на напетите девойки, за веселите песни и закачките.
Не щеш ли нещо изшумяло в храстите вдясно, нещо голямо се размърдало, запристъпвало към момъка. Под тежките му стъпки пукали съчки, ръмжало и сумтяло, а на Вълчин се сторило, че в сенките блестят като въгленчета червени, зли очи. Страшни очи!
-Таласъм ще е!-рекъл си момъка. Говори се, че тук има заровено имане от древни времена. Таласъмът го варди.
-Бог да ми помага!-рекъл си Вълчин , прекръстил се и размахал тежката тояга. Удрял здраво оная твар, а тя ръмжала и пищяла, но момъкът не спирал, въртял тоягата с яките си ръце, докато воят и ръмженето престанали. Нищо не виждал Вълчин в гъстия мрак, но щом звуците престанали, той пак се прекръстил, метнал тоягата на рамо и си тръгнал по пътя. Не след дълго видял плетовете на първите чичилски къщи, а след още малко вече седял на седянката до хубавиците, забравил и за таласъма, и за всичките зли сили на света.
На другата сутрин воловари тръгнали да натоварят набрания кукуруз, останал на камари по нивите, но близо до пътеката воловете спрели, запръхтели и се дърпали. Слезли мъжете и що да видят – в шубраците лежала мечка, огромна и озъбена, мъртва и цялата в кръв, със смазана глава.
-Брей, кой ли ще е тоя юнак, да убие мечка с голи ръце? А и от къде се е взела тая мечка в чичилските нивя. Че в кулско мечки никога не е имало?-чудели се хората.
После се разбрало, че Вълчин от Кула е убил мечката, мислейки я за таласъм. Разказал той на баща си какво му се е случило и така хората се поклонили пред юначния момък, който с чистото си сърце и вярата си в Бога, не се уплашил нито от зла сила, нито от страшния звяр.
А баща му, за да се помни и слави юначния му син, построил на Чичилската река воденица, казвали й „Мечковата воденица”, а местността кръстили „Мечковото”.
Идвали хората да си мелят зърното си на воденицата и с благоговение разказвали историята за храбрия кулчанин Вълчин, който убил мечката.
И до днес сред бурените могат да се видят зидовете на „Мечковата воденица”.
Преразказал легендата: Веска Цанова
Забележка: Използвани са фрагменти от автентичния изказ на дядото на авторката, от когото е записана легендата
Изпратена от Христела Александрова

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин