Изпрати стари снимки от Видин и областта

Легенда за село Връв

История - Легенди

Бащините очи и белега под чалмата
Сянката на полумесеца, която се спускаше над поробената страна, бе като студена нощ на безнадедж-ност. Грабежите и убийствата, които развилнелите се банди на видинския валия вършеха в санджака, не даваха покой на жителите от поречието на Тимок. Разбойниците отвличаха девойки, които изпращаха в харемите на пашите. Нещастничките се отвеждаха с гемията, забила нос в брега на Дунава.
Всичко това ставаше пред очите на Зейнел и Абас - еничари, прославили се в много походи срещу християните. Абас изпитваше дълбока омраза и ненавист към раята. Той вършеше много злини и затова хората го ненавиждаха.
Друг беше Зейнел. На лицето му бе изписано благородство, а душата му не намираше покой пред зверствата, които се вършеха над трудолюбивия народ.
Веднъж Зейнел пътуваше на кон и по пътя настигна плачеща жена. Спря и я попита загрижено:
- Мъка ли някаква ти тежи?
- Мъжът ми се помина преди седмица, останах сама на този свят, отнеха и рожбата ми...
Жената покани Зейнел в дома си. Нагости го - сложи софра с орехи, мед и вино. В един миг го погледна с нескрито вълнение и неочаквано се спусна към него, падна в краката му и безутешно зарида:
- Синко, синко. Познах те по белега, който се показва под чалмата ти и по големите бащини очи. Ти беше дете и си играеше край огнището в оджака. Спъна се и един горещ въглен попари личицето ти. Колко безсънни нощи бдях над теб, докато зарастне раната, но остави голям белег. Растеше здрав и приличаше на баща си до оня ден, когато разбойници нахълтаха и те отнеха.
Нечия сила го застави и Зейнел за първи път каза:
- Мамо, майчице! - и очите му се напълниха със сълзи.
Но и знаеше - разбере ли валията на Видин, че е християнин и познава бащиния дом, ще погуби и двамата.
- Абас, Абас е човекът - прорида отново майката, - който причини толкова мъки и злини на твоя баща, толкова сълзи.
Минаха години. Зейнел тайно спо-хождаше майка си, помагаше й в трудностите. А една вечер намери удобен случай, когато Абас се стягаше за път към Видин и го погуби, като отмъщение за бащините страдания и майчините сълзи.
След големите размирици, прокудените от ятагана се завръщаха по родните места. Дълбаеха бордеи в стръмния бряг на Дунав, занимаваха се със земеделие и риболов, и живееха тихо и спокойно. Рибарите обикнаха Зейнел, помагаха му и той им отвръщаше с добро. Един ден се обърна към тях с думите:
- Елате към върха, качете се тук, в земите на моя чифлик и си постройте къщи.
Послушаха го селяните и се заселиха на високия бряг на реката. От тогава селото започна да носи името Връх.
Цветно ДИНКОВ вестник Видин Брой 10 (1777) 8 - 10 февруари 2010 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин