Изпрати стари снимки от Видин и областта

Буковските свети места

История - Манастири и църкви

Оброчният паметник, посветен на събора на селото "Свети Димитър".В книгата на Видинския митрополит Неофит "Видинска епархия. Историческо минало и съвременното й състояние. С. 1924" намираме кратки бележки за седем манастира, оцелели след поробването на Видинското царство на Иван Срацимир. Авторът допуска, че „вероятно в епархията е имало и други още манастири, но след падането на Бдинското царство те са били разрушени и като не се намерили хора да ги възстановят, постепенно се забравили дори и имената им. Такива манастири, известни сега като „Манастирища", е имало в дефилето при селата Буковец..."

Осем години по-късно историкът Димитър Н. Цухлев в „История на града Видин и неговата област. С. 1932" изнася повече сведения за Буковския манастир: „Буковският -св. Иван Рилски. Той бил разположен на 3-4 км западно от с. Буковец (Видин, околия), в завоя на десния бряг на р. Цар Петрово, в една живописна долина, разклонена от Буковското дефиле. Този манастир се славил с хубавите си обширни лозя, ливади и гори, но бил разсипан до основи от турците и имотите му разграбени от турските преселници."

Налагат се две уточнения: 1. манастирът е разположен на десния бряг на Войнишка река; 2. под „турските преселници" трябва да се разбира турски военни и други служебни лица, които присвоявали земите на местното българско население и създавали земеделски имения - чифлици, в които българите работили като ратаи. В землището на с. Буковец имало три турски чифлика с разнообразна стопанска дейност - от земеделие и скотовъдство до воденичарство и пчеларство. Един от чифлиците стопанисвал в поречието на река Войнишка повече от хиляда декара пасища и ливади... Около и след Освобождението тия чифлици минали в собственост на българи и макар и по-скромни по количество на притежаваните имоти, съществуват до масовизирането на ТКЗС, осъществено в селото през 1956 г.

На другия бряг на реката, срещу мястото, където някога били сградите на Буковския манастир, се е намирала „колата" (масивна жилищна постройка, обитавана от собственика на чифлика и неговото семейство при посещения в имението). Очевидно манастирските имоти минали в собственост на чифлика.

По-нататък Д. Цухлев пише: „Населението от съседните села на няколко пъти през миналото столетие (XIX в. - бел. Н. З.) се опитвало да го възстанови, като издигнало на мястото му и малка постройка, но не успяло и най-после в началото на Освобождението на България изоставило тези опити, а имотите му турците разпродали на селяните от съседните села."

Когато цитира писмени извори, авторът е прецизен и внимателен в анализа и изводите, но когато ползва сведения от живи информатори (вероятно изисквани с писма от служебни лица - кметове, учители, свещеници и др., каквито случаи има упоменати в книгата), той се предоверява и в някои случаи бива подведен. Затова решихме „да ровим " в народната памет и да търсим под пепелта на времето дали там някъде не тлее още някое въгленче на спомените ...

Така, от човек на човек, попаднахме на 85-годишния Никола Георгиев Божинов. Той ни разказа, че когато бил на 13 години, дядо му Божин го завел при Манастира. Там му показал „дзидовете" на Манастира, черквата и извора с лековната вода до олтара. Тук в една одая имало училище. Дядо Божин учил в него при Мито Даскала. Учениците били 13: 8 от Буковец, 3 от Милчина лъка и 2 от Войница. На училище ходили в определени дни от седмицата. Докато учел децата, Даскал Мито имал грижата да следи пътя, който водел към Манастира, и зададе ли се конник „децата изскачат и се кутат в гората". Манастирът бил ограден с дървена ограда и в него имало няколко калугера.

Дядо Божин учил в Манастира около 1865 г. По всяка вероятност Манастирът е бил ограбен и опожарен след тази година. По същото време били опожарени и ограбени от черкези манастирите при село Алботин (до дн. с. Градец, Видинско), Брусарският (при дн. с. Брусарци, Ломско) и др.

Конниците, от чиято поява се плашели учениците и учителят, били черкези, които, покровителствани от турските власти, се отдавали на грабежи и насилия върху българското население...

В началото на 70-те години на XX в. Буковец се водоснабдява. За вододайна зона избират района около Манастира.

Най-напред каптирали манастирския извор. За неговата лековна вода се носели легенди. Прокопали канал на 1-1.5 м дълбочина и широк около 80 см. На дълбочина от 1 м попаднали на 11 погребения. Черепите били много добре запазени. Никола Божинов, който бил един от копачите, събрал черепите един до друг върху изкопаната пръст и на другия ден, след полагането на тръбите, отново ги подредил на местата, където били открити, и ги засипали със земя. Около тези погребения не попаднали на никакъв гробен инвентар. Погребенията били на едно ниво и Никола Божинов предполага, че това са останки от избити и едновременно погребани монаси.

Разказаното от господин Божинов напълно препокрива изнесените сведения от Д. Цухлев, че "населението от съседните села се опитвало" да възстанови манастира, "като издигнало на мястото му и малка постройка". Вероятно тази "малка постройка" обитавали до Освобождението останалите малко на брой калугери и пак там, в този храм на духа и вярата, намерило място и школото на Мито Даскала и неговите азбукарчета.

Новото административно райониране след Освобождението включва с. Милчина лъка към Кулска околия, а Буковец и Водна - към Видинска. Природни бедствия принудили жителите на Водна и Милчина лъка да напуснат старите местоживелища и да заселват други места в района на старите селски землища. Тези несгоди откъснали хората от грижите за Манастира и пламъкът на духа угасва.

От трите села опит да издигнат храм на вярата правят само жителите на с. Буковец. След тежки години на политическа партизанщина, преврати, "революции" и "диктатури" те търсят път към вярата и със собствен труд и средства начеват строежа на величествена църковна сграда, посветена на "Свето Възнесение" през 193... г. Нови политически и икономически кризи, Втората световна война, властващата идеология на съветския социализъм в България и вулгарният атеизъм предрешават съдбата на Буковския храм "Свето Възнесение". Останал недовършен и без купол от 40-те години на миналия век, вече близо 80 години, разяждан от дъжд, летни горещини и люти зими, стои все още здрав и величествен, но умира, умира бавно, както бавно и тихо умира и самото Буковец и всички села в Северозападна България...

Мястото на този храм е белязано от миналото на Буковец. Тук в хиляда осемстотин четиридесет и ... (последната цифра е напълно заличена от ерозията) година е въздигнат оброчен паметник с покрив (така нареченото Черковище), посветен на селския събор, честван на Димитровден.

Свети Димитър е покровител на ратаите според народния карендар, а буковчани от далечни времена били аргати по чужди ниви и при турци, и при българи. На този ден ставало разплащането на господарите и било ден за празник...

Върху оцелелия паметник все още се четат имената на ктиторите: Цеко, Перо, Нинко, Нино, Вато, Стеванъ, Димитаръ, Маринъ, Драгулъ, Пано, Марко, Вельо, Цоко, Влчо, Маринъ, Янко и др., които не могат да се разчетат.

Деветдесетгодишната Станка Станкова Вельова (известна с името баба Шока) ни пренесе десетилетия назад в своето детство и разказа за някогашните празници по Гергьовден, когато всеки стопанин носил на ръце гергьовско агне,накичено с венче, на това място и свещеник ръсел със светена вода и молел светеца - воин да закриля хора и стока. Празниците Димитровден и Гергьовден според народните вярвания делят стопанската година на две половини и всеки от тях е завършек на един стопански цикъл и начало на нови надежди...

В близост до оброчния камък, посветен на Димитровден и събора на селото, след затихване дейността на Манастира една селска къща била ползвана за църква и училище. И пак тук по-късно са построени първата училищна сграда, сградата на общинското управление и недостроеният храм "Свето Възнесение".

През 2003 г. родолюбиви буковчани съграждат параклис, посветен на Свети Димитър. До него има чешма с три чучура и чудодейна вода, както разказват местните хора. Този комплекс символично пренася спомена за Манастира, за миналото...

И камбана има, но няма кой да чуе в многото вече запустели къщи нейния зов за молитва и живот.

Нинко Заяков в.Видин - Брой 90 (2036) • 17-19 декември 2012 г

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин