Изпрати стари снимки от Видин и областта

Православен храм Св. Димитър

История - Манастири и църкви

Катедрала Свети Димитър ВидинПравославният храм „Св. Димитър" във Видин е втората по големина източноправославна църква в България след храм-паметник „Александър Невски" в София и трета на Балканите след "Св. Сава" в Белград. Църквата е построена по кръстокуполен план с три надлъжни и един напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Височината на централния купол е 33 метра. Катедралният храм "Св. Димитър" е паметник на културата от национален мащаб.
Хриситянската църква определено е била от голямо значение за съхраняването на българския народ през вековете и за формирането на неговата национална идентичност. Особено по времето на турското робство църквите са били единственото място, където българинът се е чувствал донякъде защитен. Преди турското робство, по времето на Иван Срацимир, във Видин е съществувала църквата „Св. Богородица", която се е намирала вътре в тогавашната крепост.
След 1718 г. Видин се превърнал в граничен град на Османската империя. За него започнал да действа граничният закон - българското население нямало право да живее в укрепения район на града (Калето). Българите, които имали домове и дюкяни в него, трябвало да ги продадат и да построят нови жилища (които да не са от камък) на определено разстояние от укрепленията. Портите на Калето били затворени от 6 часа вечер до 7 часа сутрин и поради това църквите "Света Петка" и "Свети Панталеймон" на практика не можели да се използват от българите по време на най-големите християнски празници - Коледа и Великден.
Наложило се да започне строежът на нова църква, вече извън Калето, което станало към края на XVII век. Църквата получила името на солунския великомъченик Димитрий и скоро станала средище на културния живот на българите във Видин; станала и митрополитска църква.
След доста усилия, труд и жертви, храмът бил изграден. Това станало към края на XVII век и било събитие за целия Видински край. По това време църквата е била построена предимно от дървен материал - така тя е просъществувала около 240 години.
На 6 декември 1868 г. тук за първи път се е провела църковна служба от български архиерей на български език. Тогава храмът става катедра на видинския митрополит Антим, който след две години е избран за български екзарх. Друго важно събитие е отслужването на тържествен молебен по случай Освобождението на България. През 1889 г. старата църква е била срутена поради лошото състояние на сградата.
Първото голямо църковно събрание е проведено в новата църква на 9 юни 1884 г., още преди да бъде срутена старата църква. То се е провело под председателството на Антим Видински. За секретари били назначени Найчо Цанов и Алекси Филипов. Поради напредналата си възраст митрополит Антим бързо се оттеглил и посочил за свой заместник архимандрит Григорий. На събранието, освен духовници, са присъствали и много граждани, кметът на Видин Д. К. Златарев, окръжният управител Н. Славков и други.
Църковните дела определено са били обект на засилен обществен интерес през онези времена. Като делови хора участниците в събранието бързо установили износването на дървената носеща конструкция и решили, че храмът трябва да бъде съборен и построен отново.
По предложение на митрополит Антим първият камък на новия строеж трябвало да бъде положен на първата неделя от Великия пост. Това станало на 10 февруари 1885 г. - тържествено е положен основният камък на новия храм, въпреки липсата на архитектурен план и било повече поемане на ангажимент за строежа на нова църква. Тържествата на този ден били големи и със сериозна организация - дошли множество хора от околните села, имало дълга народна трапеза... На същия ден се взело решение храмът да бъде с три престола - централен в чест на Св. Димитър, южен в чест на Св. Георги и северен 8 чест на Св. Иван Рилски. Скоро след това временната комисия извършила и необходимите предпроектни проучвания - събрали информация за това колко ще струва строежът на новата сграда и кой еснаф какви средства е склонен да отпусне за начинанието.
След това комитетът пристъпил към изработване на план и събиране на средства за изграждане на църквата. Планът на храма е изработен от арх. Бахнани, но дълго време не можело да се започне строежът поради различни обстоятелства. Същата година например започнала Сръбско-българската война, която не траяла дълго, но разбунила обществото и довела до много промени в социалния живот на Видин. Починал архимандрит Григорий, а скоро след това и митрополит Антим. Комитетът бил многолюден и поради това неработоспособен - събирали се трудно, бавно вземали решение и поради това на 16 април 1889 г. комитетът дружно подал оставка. Избрана била нова строителна комисия в намален състав: иконом и председател И.П. Игнатов, членове Иван Попов, Въло Гергов, Никола Първулов, Герго Николов, Петко Цоков, Киро Игнатов и Никола Иванов. Тази комисия веднага започнала действия и на 7 май 1889 г. взела решение старият храм да бъде съборен.
През месец юни същата година започнали изкопните работи по новия храм - основите достигнали до дълбочина 3.5 метра. Със специално пригодена за целта машина на дъното на изкопа били набити дъбови дървета (пилоти) на голяма гъстота с цел подсилване на почвата под основите. Върху пилотите бил излят бетон върху цялата основна площ- както се вижда, използвали са доста модерни за времето си строителни технологии. Докарани били стари надгробни кръстове и дялани камъни от Ружини гробища и Гази баир, които били използвани за подсилване на основите. Строежът продължил единадесет години - приемлив срок за такава огромна по онова време сграда.
В края на 1889 г. изтича мандатът на надзорния съвет и е избрана нова комисия в следния състав: Цеко Иванов, Митраки Тодоров, Ванко Джонов, Харалампи Цанов, Йото Кънчов и Георги Георгиев. Тя работила известно време под председателството на митрополит Кирил. Постоянно били дарявани нови средства за строежа на храма. Особено щедри дарители са свещеник Аврам Димитров, хаджи Ценко Кънчев, Ванко Джонов, Митко Чукурски, Евдоким Каменов, Пенчо Стоянов, Тома Лозанов, Петко Панов, Илия Маринов, Панто Генов, Петър Дамянов, Димитър Генчев, Антим. Комитетът бил многолюден и поради това неработоспособен - събирали се трудно, бавно вземали решение и поради това на 16 април 1889 г. комитетът дружно подал оставка. Избрана била нова строителна комисия в намален състав: иконом и председател И. П. Игнатов, членове Иван Попов, Въло Гергов, Никола Пър8уло8, Герго Николов, Петко Цоков, Киро Игна-то8 и Никола И8ано8. Тази комисия веднагазапочналадействия и на 7 май 1889 г. взела решение старият храм да бъде съборен. През месец юни същата година започнали изкопните работи по новия храм - основите достигнали до дълбочина 3.5 метра. Със специално пригодена за целта машина на дъното на изкопа били набити дъбови дървета (пилоти) на голяма гъстота с цел подсилване на почвата под основите. Върху пилотите бил излят бетон върху цялата основна площ- както се вижда, използвали са доста модерни за времето си строителни технологии. Докарани били стари надгробни кръстове и дялани камъни от Ру-жини гробища и Гази баир, които били използвани за подсилване на основите. Строежът продължил единадесет години - приемлив срок за такава огромна по онова време сграда.
В края на 1889 г. изтича мандатът на надзорния съвет и е избрана нова комисия 8 следния състав: Цеко Иванов, Митраки Тодоров, Ванко Джо-но8, Харалампи Цанов, Йото Кънчов и Георги Георгиев. Тя работила известно време под председателството на митрополит Кирил. Постоянно били дарявани нови средства за строежа на храма. Особено щедри дарители са свещеник Аврам Димитров, хаджи Ценко Кънчев, Ванко Джонов, Митко Чукурски, Евдоким Каменов, Пенчо Стоянов, Тома Лозанов, Петко Панов, Илия Маринов, Панто Генов, Петър Дамянов, Димитър Генчев, Иван Наков...
Имало интересни случки, показателни за морала и начина на мислене на хората от онова време. Един неделен ден, например, след църковната служба строителната комисия и настоятелството се събрали в сградата на митрополията на заседание. Малко след началото му в стаята влязла старата хаджи Софица Цекова и казала: „Приживе мъжът ми даде своята лепта за новия храм. Ето ви сега и моя дар." Жената подала на членовете на комисията малка кесия, чието съдържание се оказало в размер на 100 златни наполеона. Това била доста сериозна сума - с нея можел да се закупи средно голям недвижим имот с добра локация и в добро състояние. Настоятелството решило с тези пари да се купи мрамор за трите врати на катедралата.
В крайна сметка храмът бил построен, покрит и измазан. Вече можело да се извършват богослужения в него. Тогава бил импровизиран един иконостас, на който били поставени старите икони, а на 26 октомври 1900 г. в деня на храмовия празник е бил положен св. Антимис и отслужена първа литургия. Вътрешното довършване и изографисване било отложено за по-добри времена.
На 16 ноември 1914 г. в длъжност встъпва видинският митрополит Неофит - една доста известна личност в онези времена, допринесла много за развитието на социалния живот във Видин. Още в първата си реч митрополит Неофит обещава, че ще съдейства за дострояването и благоустройството на всички православни храмове в града... Скоро обаче избухнала Първата Световна война, започнали национални катастрофи, глад и бунтове и на никого не му било до строеж на църкви. Едва през есента на 1923 година църковното настоятелство сключило договор с Филип Филипов - художник-резбар в София. В течение на две години той изработил темплото от липово дърво - тънка резба с архиерейски трон и амвон.
Едновременно с това е проведен конкурс за изработка на иконна и стенна живопис в храма. Конкурсът е спечелен от художника Господин Желязков от София. На 25 юни 1924 г. настоятелството сключва договор с него и за период от две години той изографисва целия храм.
През юли 1926 г. църковното настоятелство констатира, че цялата работа по вътрешната украса на храма е привършена. На 21 юли 1926 г. е проведено заседание, на което се решава тържественото освещаване да стане на 3 и 4 октомври същата година. Двата дни са обявени за празници на Видин.
В.Видин брой 73 24-26 октомври 2011

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин