Изпрати стари снимки от Видин и областта

Св. Йоан Кръстител - с. Върбово

История - Манастири и църкви

Църквата „Св. Йоан Кръстител“ се намира не далеч от центъра на село Върбово.
По данни от архива на Видинската митрополия се узнава, че върбовската църква е вече съществувала през 1600 г. А от възпоменателният надпис в наоса се разбира, че е била изписана през 1652 г. През 1898 г., когато е било пристроено предверието (нартиката), възпоменателният надпис е бил преписан наново. Намирал се е на северната стена и е гласял така:
върбово
От надписът се вижда, че църквата е била изградена наново в продължение на около един месец и вероятно непосредствено след това е и изографисана.
Църквата е разбита и ограбена през 60-те години на миналия век от студенти-бригадири от Художествената академия, реставрирана е през 90-те години на XX в. Обявена е за Народна старина в ДВ.№69/27 г. и за Архитектурно художествен паметник на културата в ДВ.№.54/73 г.
Храмът е типичен представител на църковното строителство по българските земи от XV-XVII в. Външният му вид е доста безличен – схлупен и полувкопан, строен е така, че да бъде мъчно забележим за погледа на турците, но за сметка на това е постигнато едно остроумно вътрешно пространствено въздействие, далеч по-добро от външното.
По план църквата представлява здрава каменна сграда, еднокорабна, с голяма полукръгла апсида, с два прозореца на южната стена и с вход от запад. Размерите на постройката са: дължина – 7,50 м; широчина – 5,90 м; дебелина на стените – 0,90 м. Полуцилиндричният свод е покрит отвън с каменни плочи. Вътрешното пространство се пресича с дебели дървени обтегачи, поставени доста ниско. В олтарното пространство, на източната стена, са традиционните ниши за протезис и диаконикон, а на северната стена – умивалнята. Към средновековната църква по-късно е била добавена паянтова нартика от запад, но днес тя не съществува.
Цялата вътрешност на църквата е изписана със стенописи. Днес в по-голямата си част са добре запазени, като изключение правят тези на свода, които са с малки поражения, появили се на тавана от протекли води. Живописната украса на храма е една от рядките творби от средата на XVII в., особено ценна по художестеното си и техническо изпълнение.
Разпределението на стенописите е следното: в средата на свода в голям кръг е изобразен Христос Вседържител, заобиколен от 12 медальона с образите на апостолите. На изток от тази композиция е представен Иисус Христос Вехти Денми, а на запад Христос Емануил. От двете страна на последните композиции има по два реда с по 6 медальона с образите на пророците. На извивката на свода, надолу, в правоъгълни полета в два пояса са нарисувани сцени от живота на Христос, а в следващите редове са представени сцени из живота на Св. Димитър (на северния склон), Св. Георги, Св. Богородица и др. В апсидата канонично е изобразена богородица Ширшая Небес, а под нея в редица от 6 са поставени образите на църковните отци. На западната стена, над вратата, са нарисувани 4 сцени: най-отгоре е „Възнесение на Иисус Христос“, а под нея в един ред са - „Покрепение“ (погребение),“Успение“ и „Опретение“. В първия пояс над цокъла, на северната и южната стена, е имало изображения на светци в цял ръст, днес съвсем малко е оцеляло от тях. На южната стена между двата прозореца е изобразен патронът на църквата Св. Йоан Кръстител с необичайна поза. Над това изображение е представена една рядка, а може би и единствена по сюжет в българската иконография, сцена от живота на Св. Йоан Кръстител. В композицията са съчетани два момента: в първия светецът е изобразен като малко момче с нимб на главата, което броди из пустинята, водено от ангел, непосредствено до тях друг ангел подтиква вече възрастния Йоан Кръстител. От цикъла сцени от житието на Кръстителя особено впечатляваща е сцената „Иродовият пир“.
Отново на първия пояс, на западната стена в ляво от вратата, в цял ръст е изобразен Св. Архангел Михаил, а от дясната страна на входа канонично присъстват ликовете на Св. Св. Константин и Елена. Близък паралел в стила на иконографията на църквата във Върбово се намира в разрушената църквата „Св. Никола” в с. Железна (стенописите й се съхраняват в Националния археологически музей) и в църквата "Въведение Богородично" в Сичевачкият манастир (край Ниш, дн. Сърбия). Зографите, работили в Сичево, не са известни по име. М. Ракоция, публикувал фреските от Сичево, дава някои най-общи паралели, но не посочва други произведения на ателието. Същите художници вероятно са изографиали притвора на манастира Темска (1654) и в притвора на Яшунския манастир “Св. Йоан Предтеча”, които Г. Суботич датира приблизително от средата на ХVІІ в. Ателието работи в един сравнително не-голям регион около Сува планина и Чипровския дял на Стара планина.
Според Иванка Гергова изписването на житейни сцени в наоса на църквата е характерно за църквите от този край и такива сцени се срещат, освен в църквата „Св. Никола” в с. Железна, също и в църквата „Св. Никола” в с. Долна Вереница.
Иконостасът на храма е дърворезбен и е доста по-късен, изработен е през XIX в. Днес от иконостасните икони не е запазена нито една, всички са били откраднати по времето на комунизма. Оцеляла е една икона Св. Богородица, която по-рано е стояла във вече несъществуващия притвор. Рисувана е от представител на Тревненската художествена школа – Витан Николов, през 1889 г. В двора на църквата е запазен надгробен камък с надпис: „Ереi попъ Стою въ лето 1797“.
Източници:
1. Василиев,Асен - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проичвания, т.IV, 1950 г.
2. Г. Стойков, А. Василиев - Комплексни научни експедиции в Западна България, София, изд. БАН, 1961 г.
3. Гергова, И. - Църквата „Св. Никола" в село Железна, Чипровско

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин