Изпрати стари снимки от Видин и областта

Пробват черни магии в църкви, забождат свещи с пламъка надолу

История - Мистерии

катедралния храм Св. ДимитърВъв Видин има хора, които влизат в църквата единствено за да се опитват да правят заклинания, причиняващи зло, разкри председателят на катедралния храм "Св. Димитър" архимандрит Поликарп. Точно в църквите, според вярванията на местни хора се правят най-тежките клетви, потвърждава и етнографът от регионалния исторически музей д-р Сашка Бизеранова.

"За съжаление има много такива посетители в храма, които идват с лоши намерения. Те палят свещ, наричат я на името на този, на когото искат да направят вреда, и я слагат на мястото за покойници, но не да гори, а я забождат с пламъчето надолу, което е още по-коварно и по-недостойно", обяснява монахът. 

Жените, които продават свещи в храма, понякога стават преки свидетели на тези действия. Друг път, когато чистят, намират останките от поставените на обратно свещички в пясъка под свещниците, където се пали за починалите.

Какви точно заклинания правят на ближния си, никой не признава. На базата на дългогодишните си изследвания върху клетвите, сънищата и прокобите за смърт, които се практикуват във Видинско, д-р Бизеранова има свое обяснение.

"Във влашката култура е изключително важно, когато човек умре, да има запалена свещ, за да не се лута душата му. Смятам, че с тези действия в църквата се проклина именно свещта, светлината в отвъдното. "Да нямаш светлина на оня свят" - така се проклина за много тежък грях", казва етнографката.

Архимандрит ПоликарпАрхимандрит Поликарп, който е завършил Московската духовна академия, а след това и солунския университет "Аристотел", е служил на различни места и е категоричен, че не е бил другаде, където вярванията в клетвите да е толкова живо като във Видин.

Според д-р Бизеранова това се дължи на влиянието от съседна Сърбия, защото сърбите много кълнат. Нашите клетви впоследствие са се развили самостоятелно, защото сръбските заклинания са по-безобидни, не пожелават смърт и повече се доближават до псувните.

Проучванията й показват, че практиката на клетвите е била позабравена след Първата световна война, но отново се наблюдава по време на създаването на ТКЗС, когато вярата насилствено се заменя с "битово християнство" и материалистически модел на поведение.

"Клетвата е стегната словесна формула за отправяне на пожелание за зло и дори смърт и се предизвиква от гняв, голямо огорчение, престъпление към рода или престъпването на някакви обществени норми. Много са кратки, лесно предават от поколание на поколение и това, което се използва и днес, всъщност са много стари форми за проклетисване", обяснява д-р Бизеранова.

Интересното е, че при влашкото население във Видинско клетвите се събират много по-трудно, те не желаят да ги произнасят безпричинно, кръстят се и осъждат тези, които ги произнасят. В същото време мястото, където се произнасят, начинът, по който се казват и действията, които съпровождат това, са от съществено значение - на кръстопът, в църква, в момента, когато бие църковната камбана, гледайки към слънцето, завързвайки възли на забрадката и др.

При българите мястото и времето нямат чак такова влияние, а се използва анатема от типа грамада - хвърляне на камък и изричане на проклятие.

Във видинското с. Коста Перчово е последната грамада, която се намира в местността Проклетията и където камъните се хвърляли до круша. Началото било свързано с войните, когато в селото останали само жени, деца и старци и започнали кражбите на животни с цел продажбата им зад граница. Така сутрин осъмвали, виждали, че някое животно липсва от обора, и отивали и проклинали, без да знаят конкретния извършител. 

"В селото и днес са убедени, че няма прокълнати хора, които да не ги е застигнало зло на второ или трето поколение, дори цели родове са затрити", посочва етнографката.
Тя е описала скорошни случаи, на които попаднала на теренни проучвания. Единият е за майчина клетва, направена в църква, след което синът починал при нещастен случай. Когато бабата отишла на погребението му, снахата не я пуснала и й казала: "Ако ти не беше го клела, той и сега щеше да е жив."

Другият е в близко до Видин село - два братски рода се скарали за имот и ощетените прокълнали другите, които заграбили всичките ниви.

"Информаторите ми разказаха, че последвали три поредни умирания едно след друго и това говори, че хората вярват в силата на клетвата, независимо дали тези нещастия са резултат на проклятие, или е стечение на обстоятелства", казва д-р Бизеранова.
Клетвите, които "хващат", са от родител - майчина или бащина, както и от кумовете. Тежка е и сестринската клетва, а проклятието от брат влияе в по-малка степен.

Според архимандрит Поликарп те могат да повлият само на психологическо ниво, и то ако човекът, срещу когото са насочени, знае за тях и по принцип е податлив на такива неща. Доказателство, че тези вярвания са живи, е фактът, че в църквата буквално се тълпят хора, за да търсят така наречената Киприянова молитва, която се чете против магии, уроки, лоши болести. Повечето дори не знаят, че тя се чете само от свещеник, и то след предварителна подготовка, и мнозина просто отиват в православния център и търсят да си купят молитвеник, който да я съдържа.

Най-тежките заклинания са за живота след смъртта

Най-тежката клетва в Северозападна България, която е записана още от Софроний Врачански през ХIХ век, е "Да не се разложиш в земята", т.е. душата да не намери покой след смъртта, казва д-р Сашка Бизеранова. Клетвите за вампирясване в различни разновидности се пазят в цялата Видинска област.

В с. Шишенци тя звучи по следния начин "Колец в джигера ти да стане", в с. Градец казват "Гроб да ти се проенди", в с. Ново село - "Земля да го не приеме". Характерни клетви за смърт са "Чума да те отнесе, огън да те изгори", "Бог да те убие", "Червеи да набереш", но и "Его ритнеш попа у гурбино", като в този случай се има предвид, че в траурното шествие ковчегът с мъртвеца се носи с краката напред след попа.

В района е разпространено и самопроклинането, като например "Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря". Автоклетви обикновено си отправят хора, които са отритнати от обществото.

Архимандрит Поликарп: Който прави такива неща, те се връщат върху него

- Ваше Високопреподобие, наистина ли има хора, които влизат в катедралния храм "Св. Димитър" с лоши намерения?

- В храма влизат най-различни хора, повечето имат представа, знаят защо се идва в храма, но има и такива, които влизат с лоши намерения. Да направят лошо на член от семейството, на съсед или познат. Подучени от различни свои черни мисли, правят неща, които не са достойни не само да се правят в храма, но изобщо да ги помисля един християнин. Освен че не трябва да се правят такива неща в църква, човек не е редно и да подлага сам себе си на такива мисли и настроения и да изпада в такава духовна пустота.

- За какви неприемливи действия става въпрос?

- Влизайки в храма, православният християнин пали свещичка за здраве на близки или за упокоение на наши покойници, които са си отишли от този свят. Но има хора, които, за да навредят на други свои роднини или съседи, палят свещ, наричат я в името на този, на когото искат да направят вреда, уж за здраве, но я слагат на мястото за покойници, но не да гори, а с пламъчето я забождат надолу. Това е още по-коварно, по-недостойно и показва наистина липса на човешки образ в тези хора. Да не говорим за другите традиции, които са клането на петли, кокошки, когато има покойник, и хвърлянето им в гроба, хвърляне на стотинки по време на погребално шествие, поставянето на паричка на челото на покойника - все неща, които нямат нищо общо с християнската вяра и църквата. Няма никакви такива традиции, вярата е чиста и не почива на такива битовизми, "сакрални" моменти, мистични, които са отражение на липсата на духовност у нас, а загубване на всякакъв християнски образ и нежелание да се развиваме, както учи Евангелието, към доброто и полезното. 

- Имали ли сте случай да разговаряте с такива хора и какво им казвате?

- Казвал съм винаги, когато съм имал тази възможност, че първо, изхождайки от свещеното писание на Стария завет - който гроб копае, сам пада в него и който хвърля камъни, те се връщат върху главата му. Така че това е отговорът. Който прави такива неща, те се връщат върху него. Оттам тръгват всички онези спънки в живота на тези, които са правили лошотии, да не кажем магия, някому. Св. апостол Павел казва, че Бог никого никога не наказва, Бог обича, той ни търпи. Наказвате се, казва, вие поради вашите грехове. Така че никой да не издирва защо му се е случило нещо, без да види себе си, а когато види себе си, ще види, че е предизвикал всичко със своите мисли, настроения, действия. 

Така че към тези хора - да внимават, защото навличат върху себе си всичко това и да имат чувство на разкаяние, на искане на прошка.
24chasa.bg

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин