Изпрати стари снимки от Видин и областта

Самодиви и вампири обикалят Връшка чука

История - Мистерии

връх Връшка Чука 2014-01-22Невидимият свят - познат и непознат, страшен и привлекателен, винаги е пораждал любопитство и страхопочитание. Не само заради исконният стремеж у човека да съзре незримото, а и заради божественото начало, което подтиква хората да развиват все повече и повече своите сетива и се възкачват към следващите вибраторни нива в йерархията на цивилизацията.

Невидимият за нас свят, обясняван от старите по различному, не е престанал и днес да доказва своето присъствие. Доброто или лошото му начало водят ежедневна и непрестанна борба. Аналогично на видимия свят. Лошите духове, част от незримите ни спътници, са най-различни видове, започвайки от самодиви, самовили, русалки и стигайки до вампири, връколаци и караконджоли. С точно определено време от годината и денонощието, когато се явяват на хората. И без да пропускат да напакостят, когато им се отдаде такава възможност!...

В село Киреево, близо до прохода Връшка чука, още помнят два случая, когато се явили вампири. Било лятно време. По сенокос и жътва. Цвета, тогава 40-годишна, се прибирала със сина си Войчо от нивата. Било мръкнало - много работа имали на полето. Луната осветявала прашната пътека, по която вървели. До горичката край селото оставало малко, когато видели току пред тях мъж, седнал на купчина пепел. Синът се уплашил, а майката, страшно изморена от работата, не обърнала внимание на тази подробност. Наближили. Тя поздравила с „Добра вечер", а синът й само я хванал за лакътя, за да върви по-бързо и едва не припаднал от уплаха. Мъжът нито отговорил на поздрава, нито помръднал. Синът, след като отминали, леко извърнал глава и видял, че „човекът" го няма. Вкъщи чак заговорил майка си и тогава се досетили, че това бил вампир. Няколко дни след това ги боляло глава и не се чувствали добре.

На същата пътека, години преди това, старец се прибирал с натоварена със сено волска кола. Било преди полунощ. Дядото видял непознат да седи на пътя и го поканил да се качи в колата, та да го откара до село. „Човекът", без дума да продума, се качил. Воловете обаче, които до този момент вървели спокойно, започнали да се препъват от тежест, запъхтели се, краката им в земята започнали да затъват. Тогава старецът помолил „другоселеца" да слезе, че е много тежък и „мори" добичетата. Оттук-нататък човекът не помни нищо. Сутринта се събудил до един извор, който се намира на сравнително голямо разстояние от пътя, по който се прибирал. До него - ни кола, ни волове. Главата му - като че с камъни пълна. В гърдите - нещо го мъчи. Прибрал се пешком вкъщи, където домашните му се чудели къде е, след като воловете се прибрали запенени, морни, а от него нямало кост. Дълго лежал болен, ама „прескочил" трапа. Воловете също няколко дни не били в състояние да излязат — коленете им се подгъвали.

В село Шишенци, също близо до Връшка чука, десетки години вече се чуват самодивски веселби. Хората им свикнали, не се плашат. По различно време вечер, за по 2-3 минути, почвайки от Бончовата чешма и стигайки до гробището, се вие хорото им. Само в този сектор на селото. Хората, които многократно са ги чували, твърдят, че нито една нощ песните им не са се повтаряли. Самодивите много бързо изминават това разстояние, сякаш прелитайки. Или поне такова е усещането на хората от селото.

В близост до мястото, откъдето самодивите подхващат хорото, се намира къщата на Цанко Цоков, вече необитаема. Преди години, старите хора още помнят, стопаните й почти всяка вечер чували местенето на различни предмети по тавана. И многократно „кърпели" (големи дърва за горене) се вдигали от някаква невидима сила и чупели стъкла от прозорците им, докато вечеряли...

Местните жители са свикнали със самодивите и твърдят, че звуците, които се чуват, не са нито на едно животно или птица, познати в региона.

В съседното на Киряево село Раковица съществува поверие, че родените срещу събота могат да виждат самодивите и затова не бива да спят навън (по онова време хората от пролет до слана спели все навън, в сеното и сламата, защото в къщите си имали много станици (дървеници) и бълхи). Такъв „съботник" бил и вече покойният Христо Гочов, баща на 78-годишната Първа Баренкова от това село. Която още си спомня какво й е разказвал баща й. Една нощ, както спал навън, се събудил от шум и свирня и видял самодивите - мъже и жени... Свирел гайдар (в тяхното село гайдата не е характерен музикален инструмент). Мъже, облечени в бели ризи, пуснати над бреневреците им и жени с разпуснати дълги коси и дълги бели рокли, играели хоро. Като разбрали, че ги е видял, те го подгонили и той едва успял да се добере до къщата и майка си. На сутринта на мястото, където играели самодивите, тревата била утъпкана и почерняла... На Христо обаче му нямало нищо. И покрай колибите в Раковица, където хората гледали животните, кучетата многократно са подушвали чуждо присъствие, констатирано от пастирите едва сутринта по жълтеникавите петна наоколо и почернялата трева. Пакост на някого не помнят да е правена. Това е може би единственото село, в което се говори за мъже-самодиви. И за възможнoстта те да се видят, когато не са до чешма или водна площ въобще - от родените срещу събота хора.
Автор: Соня Мачорска 1996г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин