Изпрати стари снимки от Видин и областта

Предложение на видински депутати за изграждане на мост при Видин - Калафат 1909г

История - Мостове

Предложение на видински депутати за изграждане на мост при Видин - Калафат 1909г
До Господина

Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ
Въ гр. София.

Въ срѣщата на 28. X, при която прочетохме резолюцията на Видинскитѣ граждани, взета на митинга но въпроса за проектирания мость на Дунава, както и при по-раннитѣ срѣщи съ нѣкои отъ насъ, имахме честь да Ви изложимъ, до колкото ни е позната, историческата часть на прѣговоритѣ между Ромѫния и България за моста.

Предъ видъ сериозностъта и голѣмата важность на решението, което прѣдстои да се вземе въ Букурещъ отъ Комисията за мѣстото, дѣто ще бѫде най-удобно за интереситѣ на двѣтѣ държави да се построи моста, считаме за: дългъ да добавимъ къмъ наведенитѣ устни мотиви и слѣднитѣ, съ пълна вѣра, че ще бѫдатъ надлѣжно оцѣнени и използувани.

Мотивите сѫ международни, национални и икономически. Първитѣ сѫ общи и важни за Ромѫния и България,- а тритѣ останали сѫ частни, важни за България.

1 Международни мотиви. Отъ таблицата, която прилагаме, се вижда, че-пѫтьтъ Пеща-Оршава-Т.-Севвринъ-Крайово-Калафатъ-Видинъ-Мездра-София е 65 километра по късъ отъ проектирания Пеща-Колошъ-Варъ-Кепишъ-Турно-Рощиу-Корабия-Гигеиъ-Плевенъ-София.

Той, слѣдователно, е най-кѫсиятъ пѫгь отъ централна и югоисточна Европа за Адриатическо и бѣло морета.

Той така сѫщо, подиръ пѫтя Пеща-Белградъ-София, й най-кѫсиятъ пѫть отъ сѫщите части на Европа за Цариградъ. Това послѣдното е отъ особено : значение за бѫдния трактъ на Индийската поща, която минава сега презъ Кале Бриндизи. Прѣди нѣколко години Германия и Ромѫния употребиха голѣми усилия да-промѣнатъ тракта и прѣзъ Пеща — Букурещъ - Кюстенджа — Цариградъ, за която цѣль Ромѫния години става прави грамадни жертви да подържа бързи и луксозни параходи между Кюстенджа и Цариградъ. Най-естествениятъ пѫтѣ за Индийската поща е прѣзъ Цариградъ. Подиръ свършването на Босфорската линия и прокарването мость прѣзъ Босфора за железно-пѫтната линия, тя ще промѣни тракта си, за да избѣгне дългия пѫть и морето. Маджарското и Ромѫнско правителства както и Германското, сѫ заинте-ресувани много съ пѫтя на въпросната поща, която е отъ международно значение и доходна. Първата никога нѣма да се съгласи на трактъ Пеща —Бѣлградъ—София. Въ Пеща, напослѣдъкъ, искаха дори да свържатъ телеграфната си; жица съ София прѣзъ Видинъ; а не прѣзъ Белградъ. Това най-добрѣ знае нашиятъ директоръ на пощитѣ и телеграфитѣ. Ромѫнското правителство има точка въ програмата си да прокара Индийската поща прѣзъ Ромѫния. Построенъ моста на Дунава при Видинъ—Калафатъ, — Ромѫния и България иматъ переспективата да успѣятъ да промѣнатъ тракта на индийската поща. Тѣ ще намѣрятъ ефикасно съдѣйствие за това въ Берлинъ и Пеща. То ще бѫде най-голѣмата и цѣпнна сполука за двете държави, а предимно за България, прѣзъ чиято територия трактътъ ще бѫде по-дълъгъ отъ тоя на Ромѫнпя.

Линията Калафатъ-Видинъ ще има и друго прѣдимство: тя ще обезцѣни международното значение на проектираната адриатическа линия, която гони да избиколи България, като направи моста на Дунава при Груя-Радоевацъ, съединителенъ пунктъ на Централна и на югоисточна Европа съ Адриатическо море.

2. Н а ц и о н а л н и м о т и в и. Презъ 1896 г. Ромѫния и Сърбия водиха прѣговори за мость на Дунава. Тези прѣговори се свършиха успѣшно двѣтѣ държави рѣшиха да се построи мость на Дунава между Сърбия и Ромѫния, именно между Груя и Радуевацъ. Едно отъ съображенията, може би най-важното, на Ромѫния за този мость бѣ да се сношава съ Македония непосредно прѣзъ Сърбия, а не прѣзъ България. Лесно може да се схване, колко това би било врѣдно за нашата народность и за нашитѣ национални задачи. Българитѣ отъ Македония и отъ Княжеството знаятъ най-добрѣ това отъ линията София-Нишъ-Скоппе. Нашитѣ политически и национални интереси сѫ къмъ Бѣло и Адриатическо морета. Ние ще можемъ да работимъ най-добрѣ и донекѫдѣ непоср'ѣдно, за тия интереси, когато на-шитѣ сънародници въ Македония минаватъ и се връщатъ прѣзъ България, която е тѣхно отечество. У дома си тѣ ще се връщатъ съ впечатления и спомени, които ще подигатъ духа имъ, ще ги правятъ горди и ще ги свръзватъ съ телото на българския народъ. Тѣзи национални интереси, които сѫ нераздѣлни отъ икономическитѣ, както и стратегични мотиви, сѫ карали демократическата партия, начело съ покойния Каравеловъ, най-дално-видния български държавникъ, да подържатъ въ в. „Прѣпороцъ" че моста на Дунава требва да се построи при Вндинъ. Общебългарскитѣ интереси налагатъ да се изостави или парализира за винаги проекта, за мость Груя-Радуовацъ. Това ще стане само подъ едно условие — ако се построи моста при Видинъ. Ако моста се построи отъ Рахово нататъкъ, Ромѫния и Сърбия може да се повърнатъ единъ день на проекта Груя — Радуевацъ. Това ще парализира нашия трактъ, като ще прѣхвърли голѣма часть отъ движението изъ за Македония прѣзъ линията Груя - Радуевацъ. Не трѣбва да се забравя, че сърбитѣ сѫ противъ свързваното на нашата лиипя София - Кюстендилъ — Гюехпево съ Куманово. Сръбскиятъ радикалонъ оргаиъ „Дневии лист" въ единъ свой брой: прѣзъ м-цъ Августъ пише: Сръбското правителство трѣбва да употрѣби всички простени и непростени срѣд-ства, да но допустне линията Гюошево - Куманово. А радикалната партия е най-силната. управляваща партия днесъ въ Сърбия ще остане такава дълги години.

3. Икономически мотиви. Икомомическитѣ интереси налагатъ моста да се построи при Вндинъ. Вънъ отъ приходитѣ, които биха се. изгубили отъ, Индийската поща, Държавата ще бѫде принудена да строи нова линия отъ Рахово до Червенъ-брѣгъ, отъ Гигенъ или Бешлии до Плевенъ, ако рече да се построи моста при Рахово или при едно отъ означените двѣ села. Държавата ще бѫде принудена да похарчи за коя да било отъ тритѣ тия линии най-малко 15,000,000 дава като съ това що обезцени линията Видинъ-Мездра-София-Гюешево, която има дължина 400 км. Тия 15 милиона и 2-3 други, що ще бѫде принудена да похарчи за укрѣпления при моста, за които се говори по-надолу, държавата може да уцотрѣби за линия по-насѫщна, каквото е Плѣвенъ - Ловечъ - Севлиево-Прѣзбалканската..

4. Стратегични мотиви. Има, при изброенитѣ, и стратегични мотиви, които повелително налагатъ да се построи моста, дри Видинъ.

Между двѣтѣ държави, раздѣлени съ непроходима рѣка, построяването на единъ мость би дало възможность при еврнтуалнп враждебни, отношения -и военни дѣйствия,— да послужи тоя мость като пунктъ за прехвърляне значително количество войска въ територията на противника въ едно сравнително непродължително врѣме.

При тия условия, надлѣжно е всѣка държава да се обезпечи въ това отношение чрѣзъ построяване въ своята територия укрѣпления около мостоветѣ, нарѣчени „Тetе dе роnt". Да вземемъ напр., р. Рейнъ, която раздѣля на голѣмо пространство Германия отъ Франция. При всички желѣзнопѫтни мостове има значителни укрѣпени пунктове. Освѣнъ това, при построяване на подобни мостове всѣка една силна, държава си има интересъ да ги построи въ такива пунктове, които по най-кѫсъ пѫть водятъ къмъ нейния обек-тивъ — столицата на своята противница (операционна база); или, ако е сравнително по-слаба, да го строи въ по-отдалeчени пунктове отъ своя центъръ.

За моста на р. Дунавъ, който да съединява България съ Румѫния, ромѫнитѣ иматъ несъмнѣнъ интересъ да се построи мостътъ около Свнщовъ— Нпкополъ, т. е. тамъ, кѫдѣто руситѣ прѣзъ 1877 год. прѣминаваха съ войскитѣ си Дунава, за да насочатъ своитѣ военни дѣйствия къмъ Плѣвонъ — София.

Полптическитѣ аспирации на ромѫнитѣ сѫ къмъ балканитѣ. Трансилвания не могагь нито отъ Австро-Унгария, нито Бесарабия отъ Русия. Мечтаятъ и възпитаватъ своя народь за разширяване, териториално единствено къмъ България. Това не подлежи на успорване.

Ето защо България при построяваното па моста на р. Дунавъ трѣбва да има прѣдъ видъ горнитѣ политико-стратегически съображения.

Огь горѣизложеното изпъква явно, че построяваиото моста на р. Дунавъ при на-ф шата крѣпость Видинъ е най-сгодно за България въ стратегическо отношение: 1) ромѫнскитѣ войски прѣминали по тоя мость, биха се явили прѣдь една наша крѣпость, до сега не-прѣвзета оть никой нашъ противникъ. Докато се справятъ съ гарнизона на тая крѣпость, нашата централна армия би могла да вземе изгодно за себе си положение. 2) Нѣма се нужда за построяване tete с!е роnt (разходи за укрѣпления) 3) Километрическото разстояние оть Европа за столицата на България де намалява въ сѫщото врѣме, когато сѫщото между Букурещъ и София се увеличава (операционата база).

Освѣнъ изложеното, трѣбва да но се изпуска вь прѣдвидъ, че Видинъ— Бѣлоградчикъ сѫ укрѣпленията на цѣла Сев.-България. Въ всички войни до сега и въ старо врѣме, които сѫ имали за обектъ България и Турция, първата грижа на настѫющиятъ не-прияталъ е била разчистването съ Видинъ. Това разчистване по причина на положението на гр. Видинъ, е отвличало и задържало главнитѣ сили на настѫпващия неприятелъ следствие на което Турция е могла толкова дълго врзме да сѫществува. Прѣзъ освободителната война Видинъ създаде Плѣвенъ. Ромѫните съ главнитѣ си сили, които бѣха съсредоточени около Калафатъ, имаха за задача да задържатъ Османъ паша въ Видинъ, за да не можа той активно да участвува съ своитѣ 80 табура въ освободителната война; обаче веднага се указаха прѣимуществата на Видинската крѣпость. Османъ паша се възползува отъ тѣзи преимущества, остави единъ малъкъ гарнизонъ въ Видннъ, а всичкитѣ си полеви войски отправи къмъ Плѣвенъ, дѣто, както е извѣстно, задържа освободителните войски цели 5 мѣсеца. Прѣзъ Сръбско-Българската война гр. Видинъ съ своитѣ милиционни гарнизони въ слабъ съставъ задържа цѣла неприятелска армия отъ нахлуване въ Северна-България и по такъвъ начинъ обезпечи побѣдоносното движение на нашитѣ западни отряди.

Ще молимъ, въ заключение, щото всичкитѣ наши горни мотиви да се взематъ въ сериозно съображение и обсѫждане, та поне въ настоящия случай да не станатъ онези грѣшки, които до сега сѫ обикновено явление въ нашата строителна политика и които толкозъ скѫпо струватъ на държавната висша и икономическа политика.

София, 4 ноемврий 1909 г.

Съ почить: народни прѣдставители:

Видински: Д, Мишевъ, Манолъ Хар. Златановъ, Александръ Бѣлорѣчки.

Кулски; А. Филиповъ, Н. Велювъ.

Бѣлоградчикски: А. Гузелски, Иванъ Цѣковъ.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин