Изпрати стари снимки от Видин и областта

Из дневника на правосъдния министър Васил Николов Митаков

История - Наводнения

18-ти юли 1940

На 11-ти вечерта Министерският съвет по предложение на Габровски, който ме помоли преди топа да се сьглася, ме натовари да отида във Видин, да се мерна между населението и да видя какви повреди е причинило наводнението.
Сутринта в 7 часа на 12-и потеглих. С мен тръгнаха Еленка и Лили. Минахме хубавия път през Петрохан. Времето беше чудесно. Минахме през село Клисура, през Берковица, покрай Фердинанд [Монтана], през Белоградчик п стигнахме до Гурково, отдето почва наводнението и опустошенията.
Скалите около Белоградчик ми направиха действително силно впечатление със своите удивителни и оригинални фигури, отразени на хоризонта като силуети, като замъци, като развалини. капо някои караитори, като някои витязи. Някои от тях фотографирах.
Край Белоградчик имаше нещо като сьбор: купища хора се веселяха около няколко въртележки. Самият Белоградчик също ми направи много хубаво впечатление. Представях си го като някое пусто полско градче в западния Kpaй на Дунавската равнина. Напротив, видя ми се хубаво и кокетно градче, особено центърът, е хубави масивни чисти къщи.
При Гурково железопътната линия е напълно завлечена от стихийния порой. Много работници работят за възстановяването й.
Кметът ми показа опустошенията, която бурята е причинила на селската мера. Цялото поле, което се намира под влиянието на реката, е завлечено и затлачено. Ценни култури и скъпи посеви, овощни градини и образцови лозя - всичко е унищожено сто на сто.
От Гурково заедно с кмета отидохме в Синаговци и Михалаки Георгиево. Синаговци съшо е силно пострадало. Тук сс запознах с братя Младенови, притежатели на голяма мелница, също чувствително засегната от бурята.
Посстих и село Витбол, сьщо много пострадало. Посршнаха ме кметът, попът, учителят и много оше селяни. Заедно е тях отидохме до местата на пай-големите повреди. Плачевна картина: само тук-там стърчат останки от колиби и от долапи; грамадни дървета, изскубнати от земята; лозята - засипани от тиня. Цели зеленчукови градини са засипани с пясък, камъни, тиня и трева така, че не сс познава нищо. Отидохме и на другата страна на селото - сьщата гледка.
В сслото пред доста голяма група казах няколко думи. Селяните останаха доволни и ме изпратиха с „ура".
Ог Витбол тръгнахме за Видин. Пътят върви през грамадни водни пространства - истинска Венеция. Хубав път между стари раззеленени дървета. Във Видин стигнахме към 7 часа.
Закусихме и след това заедно с областния директор тръгнахме за село Стрезимировци. Между гарата и селото срещнахме автомобил на царя. Царят слезе. Запита ме кога сьм тръгнал. Разправи ми какво е видял. Каза ми, че селото е в голяма опасност. Цял един пласт сс откъртил и се движи. Всички къщи на тоя пласт са сс попукали и се движат заедно с него. Някои от тях се съборили. Каза. чс е нужна бърза помощ - не бюрократическа, а делова: без бумаги, без папки, без преписки, без номера.
- Страшно нещо е бюрокрацията у нас - каза той. - Този, които ще освободи България от бюрокрацията, ще я освободи и втори път. На този, които ще освободи България от бюрокрацията, ще трябва да се издигне най-голям паметник.
Обърна се към мен с думите:
- Вие сте законовед. Но не като тия, които се взират в буквите и -з апетаите...
Попита ме слсд това:
- Ходихте ли в Толовица и Ярловци?
- Не, Ваше величество
- Непременно да отидете. Там буряга е направила страшни опустошения. Трябва да ги видите.
След около двайсет минути се разделихме.
В Стрезимировци населепнсто ни посрещна начело е кмета. Действително, картината беше такава, каквато я описа държавният глава. Даже по-страшна: кьщи събориш, селски чешми полуразрушени, тръби от водни инсталации изкарани навън, шосето прекъснато, мостът - съвьршенно съборен.
Разгледахме всичко. Казахме няколко ободрителни думи на населението и тръгнахме всред шумно „ура".
По пътя до Видин говорихме с областния директор за мерките, които трябва да се вземат, за да се помогне на населението.
Заедно с областния директор и кмета на града на другия ден обиколихме наводнени квартали във Видин. Бедствието е неописуемо. Цели квартали са потънали във вода, която някъде достига до два и повече метра. Минаването от единия до другия край става с лодки. Покрай къщите се минава на дьски, поставени на подпори. Вътре в къщите се чувства страшна мизерия: влага, плесен, отвратителна миризма - миазми. Във водата плуват жаби и какви ли не гадове. Сърцето ми се разкъса. Спахме вьв Вцпин.
По настояване па Дени Костов, народен представител от тоя край, двамата отидохме в село Цар Борисово и село Антимово - две хубави и богати села, на около пет-шест километра от Видин. И там населението ме посрещна с радост. За пръв път тук идвал министър. Разгледахме всичко, казах им няколко ободрителни думи и тръгнахме обратно всред гръмко „ура".
Обядвахме във Видин и оттам всички (областният директор, аз, Еленка и Лили) заедно с инспектора по обществено подпомагане тръгнахме по пътя за Лом за Акчар и Толовица, за които ми говори царят. Акчар не беше особено пострадало. Толовица и Ярловци обаче бяха постралали тьй, както Гурково и Витбол. Царят минал отгук и дал на двете села по пет хилили лева помощ. Всичко, дето е минала водна, е опустошено. В Ярловци има и един човек удавен. В Толовица са съборени пет къщи и около петнайсет клонят да паднат. В Ярловци са паднали две къщи. Добитък загинал няма.
Тръгнахме обратно и продължихме по пътя за Лом. Минахме npeз Орсоя и тук сс отбихме да видим къщата на Арсен. Минавайки покрай Ломския окръжен затвор, отбихме се да го видим. Един истински модерен затвор, който повече прилича на санаториум, на пансион, отколкото на затвор или на изправително заведение - чист и светъл. Казах няколко ободрителни и благодарствени думи на директора и продължихме за Лом.
В Лом ни посрещна Логофетов. Заедно с него отидохме да видим новостроящата се съдебна сграда, после съда и продължихме нататък. Пътят от Видин до Лом върви покрай Дупава, целият осеян със зеленина. Хубав път: от една страна българското възвишение, от друга страна Дунава и румънският бряг, додето ти вижда окото. Пътуването по тоя път е истинско удоволствие. От Лом тръгнахме за Берковица и Вършец. Пътят върни през ломското, фердинаидското и берковското поле. Отначало е равно, голо поле, след туй с далечни баири върви между ливади и пасища. Към Берковица пътят става все по-хубав, между буйна планинска растителност. Отдалече сс чувства духът па Балкана. Хубава вечерна прохлада.
Из дневника на правосъдния министър Васил Николов Митаков

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин