Изпрати стари снимки от Видин и областта

Наричат ги белодрешковци

видин - Обичаи

Турлашкият бел мъж се върти дълго на тих огън, докато се превърне в крехко мезе за бяла ракияНие сме братя, говорим един и същ език, пеем едни и същи песни, еднакви хора играем, казват представителите на етнографската група от двете страни на северозападната ни граница


Едно гяле (дете) пасло бравиту у Гьолина орница и видело баща му упрега воловете. И заврекало: О, тато, де си пошал? Чидем у Ружинци на пазар. Тате, купи ми опънък! За кою ногу, синке? За ту откъм Борницу. Гатанка на квадрат! Първо питане: За кою ногу гялето сакало баща му да му купи опънък? Отговорът е: Кундре (обувки) и опънци се не продаваю по адън, а по чифт. Втора питанка: Кой е тоя народ, дето така живописно вреви, орати и гълчи насреща ти, или с една дума - говори? Отговорът е: Или сте попаднали в приказната земя Турлакия, или сте се натъкнали на натурална турлашка седянка.

Турлаците са етнографска група, която населява северозападната част на България. Наброяват около 20 хиляди души, но още толкова живеят оттатък границата, покрай река Тимок в Сръбско. У нас се срещат в белоградчишките села Салаш, Кричим, Стакевци Полазница, Проужда и малко по на юг в Берковско, в Чипровци, в село Мартиново. Във времето са се разселили чак в Североизточна България, както и в Македонско.

Всяка година в края на юли край прохода Кадъ Боаз турлаците от двете страни на браздата се запътват един към друг, прегазват лъкатушещото поточе при синора, за да се прегърнат насред браздата и да разменят благи приказки и рунтави калпаци. Преводачи не им трябват. Тъй като говорът им е еднакъв, а на турлаците от сръбски Княжевац им казват булгараши. Не само езикът им е един и същ, едни и същи песни пеят, едни и същи хора играят - буйни, бързи, огнени, с натришане - ситно пружиниране с рамене и крака. Затова турлаците казват, че не играят, а летят на мегдана. Етнографите са преброили 141 турлашки хора. Дойде ли свети Прокопи, три дни поред Балкана сън го не хваща. Три дни и три нощи братята от двете страни на границата надигат чаши с люта джанковица, бодат с вилици крехък "бел мъж", най-типичното турлашко мезе за ракия, въртят на шиш печени агнета и току възкликнат на висок глас, та да ги чуят чак комшиите шопи и власи: "Торлаци смо, юнаци смо!"

В първия си тълковен речник Найден Геров определя турлаците като диви и необуздани българи балканджии. Турлаците пък твърдят, че са буден, свободолюбив и непокорен народ. Затова точно в тоя край през 1404 г. избухва първото въстание срещу турците - въстанието на Константин и Фружин. Будни хора, нищо че едно време не са били силни в науката и другите са им се присмивали, че са простовати и глупави. Луди глави! Вечно запасани на кръста с ножове и пищови. На главата с черен овчи калпак, препасали тепаните си бели одежди с червен пояс на кръста. До Освобождението дори и свещениците им носели бели дрехи, а за духовния им сан говорели само дългите им бради и коси. Оттук иде и името на турлака - белодрешковец. С кенарени ризи, шити по огърдието, от кръста надолу с беневреци, с дорамче отгоре. В миналото мъжете са се различавали от другоземците и по перчема си. Прическата им - плитка от върха на главата, спускаща се назад по гърба.

Турлаците и торлаците са белодрешковци - носят бели беневреци от тепан вълнен плат и джамадан, дормаче, долакътник от бяло бало, къси до пояса в Чипровци или под пояса в Белоградчишко "Турлаците са връзвали опънците си с черни върви. Там, където започвали белите върви, Турлакия свършвала", разказва писателят Борис Нинков, когото откриваме в белоградчишкото село Салаш. Икиндия е, както казват салашчани, време само за студена ракия. Борис Нинков тича до дома си и носи прясно бяло сирене, за да завърти Даниела, жената на кмета, истински бел турлашки мъж. Върти го на бавен огън, докато му изкара маслото. Някога с тоя мехлем са лекували рани и по добитък, и на хора. Седим край масата пред чаша бела ракия и обсъждаме тежката суша и безводието, принудили хората да карат бидони с вода в каруци чак оттатък баира, за да спасят част от погиналата реколта. Село на три реки, с къщи, прилепени една до друга, с тесновати улички. Някога на трите местни реки са пеели десетина воденици. Само една е останала от тях, но отдавна е замлъкнала, а това лято дерето на Чумовата река се е съсухрило от жажда и се е сгърчило.

Борис превключва от време на време на турлашки, за да ни демонстрира колорита на неповторимия северозападен диалект, който няма буквален превод. Говорът им е мек и чепат, образен и цветист. Звучи старинно като от времето на Вазовите Чичовци. Турлаците си имат една поговорка: "Када кум прасе и ги вречу"

Иди ги разбери. Това означава нещо такова: Обяви ли кума, че ще ти даде нещо, веднага разтваряй вречуту (торбата) и го вземай, докато не е размислил. Което пък ще рече, че турлаците са много практични и оправни ора. Няма грешка. "Ние не признаваме три букви - "х", "ф" и "ъ", разяснява разказвачът Нинков и ни дава няколко примера. Турлаците си имат думи като "влк", "вр", "дрт". Затова наливат вода в "кова", возят се на "пайтон" и си режат "вилия леб". Дори и името Филип са преиначили на Вилип.

"Още не сме свършили с езика - опитва се да ни спре Борис Нинков, докато хвалим белия им мъж и се готвим за път оттатък баира. - Местните хора са устати и върголяти. Псуват откровено, но все на жена дори когато става дума за мъж. "Тая жена пръч ме убоде", ще каже турлакът. А каква е жената турлакиня? Едно време жената не е смеела "на муж пут да мине", пише в селската летописна книга от 1939 година. Жените ни са дяволици, израсли на воля в дивата планина, казват мъжете от Салаш, но не пропускат да отбележат, че местната поговорка нарежда: "Салашки мужие и стакевске жене." Това го пише дори в дебелата местна книга. "Турлак съм у кръвчицата, търси ме при комицата", бият юмруци в гърди местните донжуани.

Стакевчанки са хем убави, хем жежки невести. Нагазят ли в студена вода, реката кипва и започва "да цвърчи, баш като че се клепе мотика". Зимно време, като седнат в снега и се вдигнат, под фустата им цъфнало кокиче.

Оттатък баира чукарите сменят цвят от жълто-сиво в сочно зелено. Стакевци е скътано в тясна китна долина, близо до прохода Писана бука. Какви са салашките мъже? - питаме днешните стакевчанки, едно време и самите те писани и засукани. "Крупни муже, расли под буку и пили студу воду", смеят се в шепи жените от местната фолклорна група "Росна китка Здравец", насядали в полукръг в местното читалище. Отдавна ни чакат, но лесно се не "преклепует", както сами казват. "Ако искаш да разбереш става ли един мъж за женитба, прати го да сече дърва" - съветва ни баба Илинка. Щом замахне с брадвата и треските се разхвърчат, значи вече е мъж, клати глава старата жена, а по-младите край нея се кискат ситно-ситно. Тръгне ли да се жени, турлакинята е претенциозна и амбициозна. Гледа свенливо, но погледът й все бяга и се стрелка към мъжките беневреци. Застане ли ерген пред момата, опъва силно горни гащи, та да го аресат. Колкото са му по-широки беневреците, толкова по е мъж. "А рунтави ли са му грудичи?", пита момата изпросницата (сватовницата). Кьосав мъж турлакинята не ще. "Рунтави са, рунтави много, синке, како на нашего Меча опаша" - хвали щедро изпросницата, което ще рече като опашката на кучето, превеждат жените. "А, сега ти, моме, каже "мармалад", подканят сватовете бъдещата невяста. "Конфитюр", свива уста пестеливо момата и руменее като череша ранозрейка. Колкото са й по-малки устата, толкова по ще я искат сватовете. Това разказват жените от местната фолклорна група. Репликите им са част от сценките, с които обикалят фестивали, за да представят турлашкия бит и фолклор. Хуморът им е пиперлив, неподправен, суров - също като балканското им битие. Лакърдиите им - саморасли, стипчиви като круши дивачки, такива, каквито са ги оратели, вревели и гълчали техните баби. "Отидем ли си ние, заедно с нас ще изчезне и турлашката приказка", въздишат жените.

Въпрос с академична трудност: турлак или торлак? И какво означават все пак тия думи? Според изследователите произходът им е арио-алтайски. Някои автори смятат, че "торлак" е славянизираното название на тракийското племе трибали. Други се вторачват в думата "турес", което е тракийско, западномизийското значение на кула, замък. Някога в тая част на България е имало доста укрепления. Оттук тръгнало и името на крепостта Турлакия. Други път твърдят, че думата произлиза от търляк - ограда на лятна кошара, а по това учените съдят, че предците на турлаците били овчари също като каракачаните чернодрешковци, но за разлика от тях са носели бели дрехи. Председателят на Турлашкото дружество Любомир Веселинов пък твърди, че името турлак идва от тутуниченето при говора им.

Затова и в местната общност има турлаци, а не торлаци, каквито са Йовковите и Радичковите герои. Накратко - турлаците живеят в Северна Турлакия, а торлаците по на юг и на изток.

Учените още не са си казали тежката дума по турлашкия въпрос. Затова зевзеците от Белоградчишко си имат своя истина. Турлаците са първите пришълци по нашите земи, живеели на това място много преди да дойдат прабългарите на Аспарух, много преди да се появят траките дори. Защо ли? Нумерологията го доказва. Името на село Стакевци се състои от осем букви, точно колкото и на България, насочва вниманието ни турлакинята Елена Нешева. Случаен ли е фактът, че предишните имена на близкия до Стакевци град Белоградчик са Цървени град и Зелениград. Нищо случайно няма на тоя свят! Бело, зелено и червено. Ей откъде е произлязло националното ни знаме - тръгнало е от Белоградчик, което пък от своя страна отново потвърждава теорията, че турлаците са алфата и омегата. Който не вярва, нека направи справка с географската карта.

Странен човек е турлакът. Чудат е не само езикът му, цветни и самобитни са и чергите, и килимите, тъкани от ръцете на чипровската торлакиня. Странни са обичаите, вярванията, суеверията им. Турлакът твърди, че се кръсти не толкова пред бога си, колкото на зверове, треви, растения. Затова в Турлакия си имат и Мечкин ден, и Мишин ден, и вълчи, и змейови празници. Дойде ли празник, турлаците вият венци, лепят очите на мишките, хранят по тъмно дивите мечки с варена царевица, чупят грънци и плашат змейове и змеици, надуват дудуци, гайди, кавали, окарини, върбови пискуни, докато разиграят дърво и камък по долчинки и по баири.

Мечтата на турлаците от Белоградчишко вече е на път да се осъществи - да се облекчи визовият режим от двете страни на 50-километровата гранична ивица, а при прохода Кадъ Боаз пак да има граничен контролно-пропускателен пункт както преди седем десетилетия. На 27 юли т.г. президентите на Сърбия и България Борис Тадич и Георги Първанов подписаха двустранното споразумение за новото ГКПП. След отварянето на границата между Салаш и Ново корито на междата ще бъде поставен 3-тонен монолитен каменен блок, на който ще пише: "Да пребъде във вековете добросъседството между двата народа." 
temanews.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин