Изпрати стари снимки от Видин и областта

Обичаят “пупъза”

видин - Обичаи

Обичаят пупъза
Десислава Божидарова – Исторически музей – Видин (по материали от с. Делейна, Видинско)


Предмет на настоящата работа е обичаят “пупъза” наблюдаван в с. Делейна, Видинско, жив и до днес. Населението в това село е билингвистично – освен български език говори и влашки. Обичаят “пупъза” е неразривна част от помена, а поменът принадлежи към системата на следпограбалните обичаи на българската етническа общност. Условно ще наречем обичая “пупъза”, защото самите хора го наричат “разиграване” или “танц на пупъза” (в превод пупъза означава папуняк). Той се изпълнява след помена на четиридесетия ден. Поменът се прави в събота, а обичаят – на следващия ден (неделя). Четиридесетият ден се почита най-много, защото се вярва, че дотогава душата на починалия е на земята и е обходила всички места, където покойникът е бивал през живота си, та се прибира в ”божието царство” .

Обичаят е своеобразно изпращане на душата на починалия след помена. Представата, че душата може да се отделя от тялото и да приема различен облик, е типологична и обща за много народи . Каквото и да се раздава на помените, раздава се “за да се намери за душата на умрелите”.
Самите питки също се наричат “пупъза” и се дават “за Бог да прости” на участничките в обичая. Те се приготвят заедно с всички обредни хлябове, но се запазват за неделния ден, когато се извършва обичая. Запитани защо ги наричат така, информаторите повдигат рамене и с колебание отговарят : “самата украса е хубава като пупъза” (птицата папуняк). Питката е елипсовидно хлебче оградено с тестен пръстен, чиито краища се преплитат (обр. 1). Върху самото хлебче се поставят печати с просфор. Този обичай се прави “откакто се помнят”.

Самият обичай започва в неделя сутринта около 9-10 часа. В стаята, където е починал човекът, се слага трапеза с ястия, оставени от помена от предходния ден. В дома се събират жени вдовици или стари моми, които трябва да са “чисти жени”, по думите на информаторката – “бабички”. След като проключи храненето, на масата се нареждат хлябовете “пупъза”, които са 3, 5, 7 или 9 на брой в зависимост от жените, които присъстват, но задължително броят им е нечетен. Върху самите питки се поставя варено жито и запалена свещ.

“Бабичките” се нареждат една до друга. Всяка взема по едно хлебче “пупъза” и го придържа с две ръце на лявото си рамо. Когато се подредят, започват да обикалят трапезата в посока обратна на часовниковата стрелка. Те пристъпват отмерено, равномерно и бавно, изпълнявайки песен, чиито текст давам в свободен превод:

“Към рая, душо, към рая,
внимавай как ще си я дадеш (душата),
(там е толкова хубаво),
че не можеш да стоиш
от аромата на цветята
и песните на девойките.
А пред вратата на рая,
стои цветето на слънцето”.

“Ла рай, суфлете, ла рай,
съ яй сама кум цъл дай (суфлету),
къ ла рай ну потс съ стай,
де миросу флорилор
де кънтеку фетилор.
Къ ла поарта раюлуй
шеде флоаря соарилуй”.

След като са изпели песента, спират и потропват три пъти с левия крак. Тогава те разменят питките помежду си като първата подава на втората, втората на третата и т.н. и продължават обиколката, като повтарят същата песен. Движението е само напред, не правят нито една крачка назад. Това се повтаря, докато три пъти разменят питките.
След тези ритуални движения те започват да “търсят” душата на починалия и питат: “Тука ли си?”, поглеждат зад вратата, която е отворена, и пак питат: “Зад вратата ли си?”, поглеждат зад печката и отново задават въпрос: “Зад печката ли си?”, проверяват ъглите на стаята и отново питат: “Дали ни чуваш?”, “Дали ни гледаш?”.
След като са проверили навсякъде и не са открили душата на починалия, обредните лица си тръгват, като вземат питките, които са своеобразен дар и ги отнасят в домовете си.
По време на обичая има забрана и в стаята не се допускат мъже, дори и мъжете от къщата. Останки от този обичай се помнят и се практикуват в с. Връв, Видинско и в кварталите на Видин Акджамия и Кумбаир, в които има компактно населено влашкоезично население.

Обичаят помана в Северозападна България е добре и подробно описан от Ваня Денчева и Петър Петров (3), но там не се споменава обичая “пупъза”.
Не подлежи на съмнение, че помените имат първичен смисъл на хранене на душата (4). Мъртвите постоянно трябва да се хранят, така като и живите (5). Според информаторите “на небето е същото като на земята, само че е по-светло и слънчево, каквото ти принесат на тоя свят това получаваш на другия.” По особеният вид и съдържание на четиридесетницата, се основава на вярването за окончателното отлитане на душата от този свят (6). Според баба Испаса “помен може и да няма, но “пупъза” е задължително”.

Приемам обичая “пупъза” за своеобразно изпращане на душата, защото “тя не трябва да остане тук, лошо е”. Изпращат я вдовици, жени, които се смята, че живеейки без мъж са физиологически чисти, заради което им се приписват жречески и посреднически функции (7). Ритмиката на танца, магическото число 3, което указва размяната на хлябовете, броят на хлябовете и съответствието му с участничките в ритуала не са случайни. Действията се извършват по посока обратна на часовниковата стрелка, не се прави нито крачка назад, което е показателно и за пътя към отвъдното, който душата поема. Няма връщане. Животът трябва да продължи своя нормален ход, мъртвецът не трябва да вземе след себе си друг живот и благополучието на дома. Целият следпогребален цикъл съдържа и една важна психологична страна – емоционалнопсихично разтоварване от скръбта и напрежението, нагаждане на близките към новите условия на живот. Независимо, че тези обичаи са свързани с различни архаични представи за смъртта, душата, задгробния живот, те са сравнително консервативни и поради тази своя идейна-мирогледна насоченост, лишени до голяма степен от религиозни елементи (8).

Обредното време, когато се изпълнява обичаят е до обяд, а това не е случайно. На 40-ия ден се прекратява траурът в къщата и оттук нататък семейството започва да възстановява своя статус в рода и обществото. И както греенето на слънцето се увеличава до пладне, така и сполуката и успехът в това домакинство трябва да се върнат и да нарастват.
Обредните действия стимулират бъдещото желано състояние на всеки мъртвец, което, ако бъде постигнато, слага край на обредната ситуация и на самата ламиналност на обекта. Успешното завършване на преходния период възстановява стабилността на цялото общество. Чрез обредните действия живите помагат на мъртвите да намерят себе си на оня свят, да възстановят своята загубена идентичност, но от друга страна самите те се предпазват от вредното удължаване на преходния период(9).

Песента и танцът, които изпълняват, са предназначени за изпращане душата на починалия. Ако хората танцуват, това е продиктувано от желанието им да въздействат върху природата (10). Чрез танца “пупъза”, хората се стремят да поддържат установения ред, както казват участничките “досега си бил тук, отсега нататък - вече не”.

Мелодията е бавна и монотонна, според Димитрина Кауфман “тесният обем, неразнообразната ритмика, като музикална харатеристика се свързват с нещо старинно, с древни обреди” (11). Не е трудно да се допусне, че с лявото движение, което има сакрален характер, се установява връзката с отвъдния свят (12).

Обикновената представа на българите за възнасянето на душата до “онзи свят” е, че бива отнасяна от нещо или от някого (13). Допускам, че точно тези обредни хлебчета наречени “пупъза” играят ролята на помощник. Душата не може да стигне сама до рая, затова може би е нужна помощта на птиците, както в приказката героят се зашива в кравешка или конска кожа и птица го пренася там, където той не може да стигне по друг начин (14).

Вече знаем каква сила се е приписвала на храната, която се яде на входа към царството на мъртвите (15). Често в приказките откриваме хляба като единствен предмет, с който някога са изпращали мъртвите на път за отвъдния свят (16). Така е и в Делейна. Единствено хлябът “пупъза” участва като обреден реквизит в едноименния танц.

Народното тълкуване на обреда разкрива недвусмисленото отношение на живите към мъртвеца – той непременно трябва да извърви пътя си към другия свят, за да се включи във вечния кръговрат (17). Вярванията и представите за задгробния свят и живот мотивират отношенията на живите към умрелите, тези представи и вярвания се формират въз основа на реалния свят и живот на човека, който своеобразно отразяват (18), а населението на Делейна ги помни и пази. Консервативността на поменалните обичаи кореспондира с откъснатостта на селището и го превръща в носител на много древен културен пласт.

БЕЛЕЖКИ:
1. Вакарелски, Хр., Български погрбални обичаи, С., 1990, с. 144.
2. Георгиева, Ив. Народна митология, С., 1993, с. 162.
3. Денчева, В. Обичаят “Помана” в Северозападна България. – В: Векове, 1989, кн. 5, с.52-57. Петров, П. Към проучването на обичая “помана” в Северозападна България, ИЕИМ, 1962, № 5.
4. Вакарелски, Хр., Български погрбални обичаи, С., 1990, с. 149.
5. Пак там, с. 150.
6. Пак там, с. 150.
7. Българска митология. Енциклопедичен речник, С., 1994, с. 48.
8. Георгиева, Ив. Цит.съч., с. 221.
9. Васева, В. Задушницата като обредна дейност – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура, т. 3. с. 163.
10. Проп, В. Я. Исторически корени на вълшебната приказка, с. 34.
11. Кауфман, Д. Погребални и поменни елементи във великденските песни. – В: БФ, 1982, кн. 2, с. 15.
12. Георгиева, Ив. Цит.съч., с. 162.
13. Вакарелски, Хр., Български погрбални обичаи, С., 1990, с. 170.
14. Проп, В. Я. Цит.съч.
15. Пак там.
16. Пак там.
17. Гребенарова, Сл. Обредното опалване при смърт и сватба. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура, т. 3., с. 127.
18. Вакарелски, Х., Български погрбални обичаи, С., 1990, с. 174.

Информатори:
Милка Илиева Иванова - род. 1939, с. Делейна, обр. полувисше;
Милка Георгиева - род.1934, с. Делейна, обр. средно;
Гица Станкова Вулпиева - род. 1927 г. с. Делейна, обр. 4-то отделение;
Ангелина Динова Гогова - род. 1916 г. в с. Молалия (дн. Дружба), живее в с. Делейна от около 1923 г., неграмотна;
Йовица Йонова Ницова - род. 1917 г., с. Делейна, обр. 3-то отделение;
Надежда Митрова Гогова - род. 1924 г., с. Делейна, обр. 3-ти клас;
Испаса Йонова Радева - род. 1908 г., в с. Косово, омъжена в с. Делейна, неграмотна;
Силвия Атанасова Топоранова - род. 1927 г. в с. Балей, омъжена в с. Връв обр. 4-то отделение;
Надежа Борисова - род. 1933 г., гр. Видин, кв. “Кумбаир”, обр. 3-ти клас;
Николина Маринова Жуветова - род. 1918 г., в с. Антимово, живее в кв. “Кумбаир”, гр. Видин.
Обичаят пупъзаОбичаят пупъзаОбичаят пупъзаОбичаят пупъза

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин