Изпрати стари снимки от Видин и областта

Празнуването на "Светец" в някой влашки села от Видинско

видин - Обичаи

Празнуването на "Светец" в някой влашки села от Видинско
Десислава Божидарова – Регионален исторически музей – Видин
Празнуването на светец е стар обичай, спазван от власите, които живеят във Видинско. Наричат го празник (този термин ще използвам и аз в текста). Носи древни езически елементи, свързан е с култа към предците и се празнува в чест на покровителя на дома. Курбанът, който се принася е дар предназначен не за човек, а за свръхестествен субект – християнски светец, а в по-стари времена, вероятно на земята, водата, огъня и др. С поднасянето на курбана се търси добронамереност, помощ и закрила за човека от висшите сили. Останки от тези вярвания откривам в молитвите, които се отправят и ритуалните действия, които се извършват.
В настоящата работа съм използвала събиран от мен теренен материал от влашките села Връв, Делейна и Раброво от общините Брегово и Бойница, област Видин. Село Връв се намира на брега на река Дунав, а селата Делейна и Раброво са от зелената граница с Република Сърбия. Трийте села са с компактно влашко население. Според самоопределянето едните са мокри, а другите рунтави.
Село Връв се среща за първи път в съкратения регистър на Видинския санджак от 1454-1455 г. под името Връх [Боянич-Лукач:1975: 60]. Има го и в съкратения регистър на Видинския санджак от 1560 г. [Боянич-Лукач: 1975: 115].
Село Делейна се намира на самата граница със Сърбия на 25 км западно от гр. Видин. Името на селото за първи път се среща в съкратения регистър на Видинския санджак от 1560 г. под името Даляйна [Боянич-Лукач: 1975: 101].

Село Раброво също е на граничната бразда със Сърбия на около 30 км западна от Видин. Намирам го в съкратения регистър на Видинския санджак от 1560 г. под името Храброва [Боянич-Лукач: 1975: 101]. По традиция светецът покровител на дома е само един и култът към него се предава по наследство. Всяка къща, всяко семейство има свой невидим покровител. Има обаче случаи да се празнуват два „празника”*. Баба Драга от село Делейна разказва как сънувала белобрад старец, облечен в бяла дреха и с дълга бяла брада, той й заръчал да почита Св. Димитър за здравето на дъщеря й. Дъщерята и днес пази традицията на този ден, но го нарича „моя светец”, а светец на къщата е Св. Петка. Дните в които се прави „празник” са Петковден, вл. Винеря маре, Димитровден, вл. Съмедру, Архангеловден, вл. Светерангел, Никулден, вл. Свънту Никола.
Власите наричат обичая „празник” и се канят на „празник”, а не на светец. В миналото мома или млад човек от дома с бъклица отивал при определени хора, за да ги покани за „празника”, днес поканата е опростена, липсва тържественост и бъклицата я няма. Гостите са от точно определени родове, са свързани с кумство, по сватовство, сега много близки приятели, а в миналото вероятно побратими, които не празнуват този ден. Гостите също се предават по наследство, т.е. знае се, кой точно ще дойде за празника. На събор при власите гости не се канят, всеки е добре дошъл.
Основният комплекс от ритуални действия, извършвани на „празник, е еднотипен и устойчив и не зависи от християнския празник, на който се отбелязва. В молитвите и ритуалните реплики, които се разменят, дори не се споменава името на светеца. Всички се обръщат към Бог, вл. Думнезъу, Богородица, вл. Майка Пречеста, и просто днешния ден, вл. зъуа де астаз. Основните обредни действия са съсредоточени около трапезата и прага, вратата на дома. Състоят се от ритуално повдигане и рязане на обредния хляб, вл. колак, запалването на обредната свещ и залепването й зад вратата, гощавката, обредното кланяне и целуване на земята и хляба извършвани от стопанина на дома в края на вечерта. Обредната храна се изяжда от всички, защото чрез изяждането й се установява връзка между тези, които я принасят и онзи, комуто е принесена. Самата трапеза не е обикновено угощение. Знаем, че приношението на храна е свързано с култа към мъртвите от древността та до днес.
Още в древен Рим се е появила вярата, че живите и мъртвите ядът общо, така са възникнали и угощенията на живите в чест на мъртвите. Това вярване е дълбоко залегнало във вярванията на власите, в поменалните и погребалните трапези, които организират. При римските панихиди, които се извършвали на годишнина от смъртта, са се събирали у дома и на гроба на ядене. Угощенията на общонародния римски празник „Розалия”, които в ранната императорска епоха се превръщат в светски пиршества, са свързани по произхода си с култа към мъртвите. Гърците уреждали угощения в чест на боговете на точно определени дни, през които се е смятало, че боговете присъстват в селището [Теодоров: 1972:98]. Общата трапеза може да се тълкува и като едно общо угощение на живите, починалите предци и светеца покровител.
Власите вярват, че светеца покровител идва от предния ден и затова празнуването започва от вечерта в деня преди светеца и свършва на обяд в деня след празника. В навечерието (вл. чинишоара) са съсредоточени, от това, което наблюдавах, основните ритуални действия. Храната, която се приготвя, е постна или блажна в зависимост от деня, ако е сряда или петък е постно, в другите дни е блажна. За Архангеловден яденето винаги е постно, а за Никулден се приготвя риба. В недалечното минало за „празник” се колела ялова овца или шиле. Месят се хлябове – голям хляб с пластична украса, наричан колак, малък хляб само с кръст отгоре, наричан пита „де нкиначуние” и хляб за църква, наричан „латургие”.

Трапезата се подрежда, като се сипва от всяка приготвена гозба. Най възрастната жена в дома прекадява. Домакинът взема колака, повдига го над главата си, рязва с нож кръст и полива с вино, изрича молитва за здраве и берекет.(сн.2) Всички мъже хващат хляба и в края на молитвата откъсват по парче от него вдигат го към таван и благославят: „сноповете да са като тополи„ вл. „снопу кът плопу” . Домакинът накъсва останалия хляб като едно парче остава за къщата, а другите раздава на домашните. Всички заедно се хранят като домакинята разнася от ястията на всеки гост. След като се нахранят домакинът иска разрешение да запали свещта на празника с думите: „позволете и простете да запаля свещта на святото кръстене” вл. „иертац ши простиц са апринд лумина сънту нкиначуний”. Всички присъстващи отговарят: „позволено и простено да ти е в хиляди добри мигове” вл. „съц фие иертат ши простит ънтро мие де часурь буне”. И този диалог се повтаря три пъти. Стопанинът запалва свещта и я залепва зад вратата. На пода се постила риза и върху нея се слага хляб приготвен за ритуала, обикновено питката с кръст, чаша вино и сол.(сн.3и4) Определя се, кой от присъстващите гости ще брои и ще помни, колко пъти и за чие здраве е кръстенето. Стопанинът застава с лице на изток до ризата и се прекръства, коленичи, целува хляба и земята и така десет пъти без да нарича. След това започват наричанията: първото е: „това да е за Господ” вл. „аста са фие де Думнезъу”, прекръства се, коленичи и целува хляба и земята; „това да е за Богородица” вл. „аста са фие де Майка Пречеста”, прекръства се коленичи и целува хляба и земята; „това да е за днешния ден” вл. „аста са фие де зъуа де астаз”, прекръства се коленичи и целува хляба и земята; „това да е за къщата” вл. „аста са фие де каса” прекръства се коленичи и целува хляба и земята. Следва кръстене за всеки един член от дома и за всеки един гост, като се започва винаги от мъжете. Следва молба за здравето на животните. И най-интересните молитви са накрая: молитва за случайността, за клечката, която неволно ще те препъне, за бедата, която може да те стигне, за тези, които са далеч и за всичко онова, което е забравено. След изричането на молитвите солта от питката се изсипва в чашата вино, с което се пръска свещта за да угасне а остатъка се изпива на екс от изреклия молитвите. Питката с монетата се дава на този от гостите, който е помнил и броил. Всички се разотиват, а трапезата не се раздига. На другия ден домакинята отива на църква с питката „латургия”. На обяд отново всички се събират на обща трапеза. Третия ден се нарича опашка вл. „коада”, тогава се дояжда остатъка от храната.
Обичаят е наблюдаван от мен. Промените, които настъпват са в продължителността на празника т.е. пропуска се третия ден. Най-устойчиво се оказва навечерието на празника, там промените са най-малко и са свързани със забързаното ни ежедневие. Например хляба се поръча в хлебарница, а не се замесва у дома. Вече не винаги и не всеки коли овца. Месото се купува, ако у дома не гледат никакви животни. Всеки член от домакинството може да покани гости. Традицията въпреки всичко остава и се предава от поколение на поколение. Устойчива е и неподвластна на времето. Светец се отбелязва от власите и в големите градове, в панелните апартаменти. Ако се продължи изследването е твърде вероятно да се стигне до отбелязването на светец и в семействата на емигрантите зад граница.

ЛИТЕРАТУРА:
Боянич-Лукач. 1975. Видин иВидинският санджак през 15-16 век, София: Наука и изкуство.
Крстић, Дејан. 2001. „Обред резаня колача у Горнем и Среднем Тимоку”Българска етнология 4: 86-161.
Теодоров, Евгени.1972. Древнотракийско наследство в българския фолклор. София: Наука и изкуство.
Христов, Петко. 1999. „Трънският “светъц”- родов или семеен празник”. Българска етнология, 1-2:117-130.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин