Изпрати стари снимки от Видин и областта

Последните дни на Колибите

Новини - От автора

Село Градсковски колиби ( Градскови колиби ) се намира в най-бедната община в Европа. Община Бойница, обл.Видин.
Някога са били земеделски колиби на село Градсково но след Ньойския мирен договор остава в пределите на България. 
Към днешна дата в селото живеят 48 човека но реалната цифра е не повече от 30. Средната възраст е 70 години. Това е средната възраст за селата в област Видин.
Градсковски колиби

Странното в случая е, че Градсковски колиби строят нова църква а нямат гробище. Предполага се, че старата каменна църква се е казвала св. Архангел Михаил.
Починалите ги погребват в дворовете на къщите. Странно как за близо 100 годишното село не е  направено поне селско гробище. 
Гроб в двор на къща

През 50-те и 60-те години в землището на селото е правен сондаж за нефт. Явно му е писано да изчезне по същия начин както се е появило.
По-голямата част от къщите се намират на километър една от друга. Землището е 10 000 дка.  Влизаш в селото и виждаш една изоставена къща. След половин километър още една къща. На площада малко струпване от запустяли къщи и до тях кметството все още действащо. 
Кметство Градсковски колиби

В края на селото в посока към село Бориловец се намира 7-ма гранична застава БОГАТИР към 1 граничен отряд Видин. И заставата както 90% от селото отдавна е зарязана. Защо са ни тези застави като нямаме войска. Защо ни е войска като сме членове на ЕС. Те ще ни пазят но от кого ? от извънземните, бродещите призраци в селото или от нещо друго ...
Гранична застава БОГАТИР
На километър и половина от Градсковски колиби се е намирало село Калиновец. Изчезнало по времето на "турското присъствие" .
Южно от Градсковски колиби се е намирало черкезкото село Търновче,Търновча. Изчезнало около 1877г.  След време и сегашното село ще бъде вписано в статистиката - село Градсковски колиби изчезнало през 20..г.

Село Халовски колиби закрито на 30.10.2012г. сега е махала към село Шишенци.
Общинският съвет + кметицата Анета Генчева от Бойница решили да го изтрият. И го изтрили. Същите тези общински съветници се прочуха с гласуването си за получаване на високи заплати в една забравена от Бога и Царя община а в същото време мизерната община нямаше пари да си плати тока за уличното осветление. Искат високи заплати за да закриват села. Колкото може повече да закрият.
Уж никой нямало в Халовски колиби а моята снимка друго показва.
Халовски колиби
Да някой ще каже, че това са бабичка и старец и никой не ги брой за живи. Но те са живи и са по-живи от нас защото нямат Фейсбук, Интернет, плазмен телевизор и тн. Тези баба и дядо са отписани от живите вече и след време едва ли някой ще се сети за тях а камо ли да им помнят имената. 

Халовски колиби
Само тези къщи-паметници ще останат от някогашно живо село Халовски колиби.

Село Драгичеви колиби. Създадено като село след Ньойския договор. Преди този продажен договор колибите са били към българското село Драгичево. Последното ми посещение на селото беше през 2013г. До него можеш да стигнеш от село Големаново или от село Шишенци.
Драгичеви колиби
В това изчезнало село живее едно семейство от една бабичка и старец. Не знам на колко години са но видимо са над 80 85. С тежки гръбначни изкривявания от гледане на животни и полска работа. Истинска работа и истински животни не като онези във Фейсбук дето масово се играят.
Драгичеви колибиДрагичеви колиби
Никога не са имали ток и вода. Единствения им водоизточник е един разнебитен кладенец.  
Първото ми посещение в Драгичеви колиби беше през месец май на Гергьовден 2012г. половин година преди края на света 21.12.2012г. Края на света е дошъл в тези колиби и не само е дошъл но му е харесало и останал. На този Гергьовден беше дошъл техния син от град Кула. 

Драгичеви колиби
Разказа ми как зимата през Декември 2011г отишъл да ги види и завалял сняг. Тръгнал си през Март 2012г.  4 месеца не може да излезе от гората където се намира Драгичеви колиби. През 2013 година отидох пак до селото и за мое учудване сина на бабата и дядото пак беше там и ме позна .... не знам колко човека са минали от там но явно не са много.  Призрачното село е с един път като улица с 10 порутени къщи във формата на полукръг.

Драгичеви колиби Драгичеви
Днес 10 юни 2014г не знам дали вече има нещо живо там. Дали окончателно е угаснало и това населено място в област Видин. Дали стегнатата и поддържана къща от бабичката и стареца не е заприличала като останалите ...

Село Шипикова махала ( Шипикови колиби). Селото е образувано след подписването на Ньойския мирен договор, когато през землището на село Шипиково е прокарана новата граница между България и Кралството на сърби, хървати и словенци. На онази част от землището му, която е останала на територията на България, част от жителите му образуват новото село Шипикова махала. Официално е признато за село през 1932г. 
Шипикови колиби
През 2013г. в селото живеят двама човека. Пак бабичка и старец. Пак се погребват в дворовете. Нищо ново за тези колиби. През 2013г БТВ направи репортаж за гласоподавателите на Шипикова махала но тревожното не беше двамата пенсионери. Тревожното беше, че стареца направил е  два ковчега единия за него другия за бабичката за да са подготвени. Добър ден Европа.

Шипикова махала
До селото има останки от някогашното село Грождавец. Около 1858г селото е нападното от черкези и те избили всички и заличили селото. През 20..г. не черкези а демографския срив ще съсипе селото и не само него.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин