Новини - От автора

Днес реших да освежа малко четири паметника в двора на църквата в село Големаново.
Паметниците са на загинали войници през Втората световна война. Леко по-леко ще освежа всичките паметници намиращи се около Големаново и не само там а в цялата област, но да се върнем в село Големаново.
Купих черна и червена боя за 10лв и четка за рисуване от 0.55 лв. 
Започнах с 4-те паметника на загиналите през 1944 г. войници.

Не стана толкова бързо, колкото предполагах. Буквите са щамповани с нещо подобно на секач и не са, с еднаква големина, но важното е да се виждат.
Личеше си, че някой ги е рисувал с някакъв златен цвят, но от него имаше останало на места. Докато запълвах буквите при мен дойде един възрастен човек. 

Бай Димо. Живее на 20 метра от църквата, видял ме е  и му станало любопитно какво правя. Бай Димо се грижи за всички гробове и паметници в двора на църквата и за самата църква. Той е запълвал буквите със златен бронз преди време, но е паднал. Разпита ме от къде съм и защо съм дошъл да освежавам паметниците. Казах му, че всичко е на добра воля, ентусиазъм, родолюбие и тн. и се зачуди ... и нормално в този край на България вече не се знае кое е нормално и кое не.
Бай Димо е дал интервю за ТВ+ и техния документален филм "Улица последна" за село Големаново. Не го гледах на премиерата му и после го търсих в Интернет и така и не го намерих. Каза, че е купил препарат да напръска против тревата и храстите и скоро време ще попръска. Нямаше много време да си говорим, но си личеше, че е един от малкото свестни хора останали в това умиращо село. Горд е с църквата която поддържа. Изографисана е от Дъбърски майстори и е осветена през 1886г. За щастие не са окрадени всички икони и вещи от нея. С усмивка каза, че е дошъл за малко в селото през 1997г. и от тогава не може да го напусне. Връзката към корена е много силна при някой хора. Питах го за деца и внуци и каза, че има внук в Италия. То къде да живее иначе или в София или чужбина... 
Разбрахме се следващия път като идвам да му се обадя и заедно да освежим останалите паметници, а те не са малко.

Ето как изглеждат след боята. Следващият път ще ида рано сутрин за да имам цял ден на разположение и да се минат с телена четка.
Защо държавата абдикира от абсолютно всичко. Бай Димо ли трябва да се грижи за паметниците и църквата.  Ами като след време бай Димо отиде в по-добрия свят ? Кой ще махне тревата от църковния двор и кой ще отключи църквата? 
Моя работа ли е да показвам на бял свят забравените войнишки паметници и да ги освежавам? За държавните институции не знам, но аз тепърва започвам да откривам, освежавам, изграждам паметници и паметни плочи и тепърва ще описвам как институциите ще пречат вместо да помагат. 
Направете го с паметниците във вашите села. Една кутия боя е 5 лв. Останалото е час, два свободно време и малко ентусиазъм.
Тези герой са загинали, за да ни има нас и това е най-малкото което им дължим.

< Предишна		Следваща >