Паметник на 17 пехотен доростолски полк до село Дъбравка

История - Паметници

Неделя, 19 Май 2013 00:35

Написано от ivailo

... по това време 15-и пехотен Ломски полк е водил боеве с турците далеч на турска територия, а отбраната на Белоградчик е била поета от други войскови части. Полкът, признателен, че други са отбранявали с доблест града, по-късно е издигнал паметник в прослава на загиналите за Белоградчик. Този паметник е на редута при с. Дъбравка в местността „Рудинье“, полуразрушен и забравен от всички, но върху него още се чете: „На падналите при защитата на Белоградчик от 17-ти пехотен Доростолски на Негово Имп. Владичество великия кн. Вл. Александрович полк 1913, 2-и юлий.“

Белоградчик през Балканската и Междусъюзническата войни – 5/18 октомври 1912 г. и 16/29 юни 1913 год.
След мобилизиране (17/30 септември 1912 год.) на квартируващите в града военни части (15-и пехотен Ломски полк и едно отделение на Видинския крепостен батальон), градът бил почти изпразнен. И гражданите се утешавали с едно: че поне сега театърът на военните действия щял да бъде по-далеч, но, в края на краищата, в града била съсредоточена цялата I-ва армия, която, след кобната постъпка на 16/23 юни 1913 год., минала в настъпление като стигнала до Княжевац.

Отпосле, по нареждане на Главното командване, тази армия била върната назад и, поради румънското нашествие в България, била оттеглена за София. Съвсем малка военна част останала да отбранява града, обсаден от сръбските войски на 7/20 юли с.г. Ако и с разхлабена дисциплина и понижен дух от започнатото отстъпление, тази войскова част отбила три сръбски нападения при редутите. Особено ожесточен бой се водил при редут № 3.

Разбити, сръбските войски започнали да се оттеглят към границата още същата вечер. Обаче, без да знае това и при особеното състояние на страх от румънско настъпление, българското командване решило да изпразни града през нощта на 8 юли и да засили с наличните войскови части отбраната на Видин; пътят за там още не бил прекъснат от сръбските патрули. Като се научили през нощта, че българската войска напуска града, почти всички по-млади люде – мъже, жени и деца – хукнали да бягат през „Столове“ за Лом, който град още бил чист от румънска окупация. Рев, писъци! Малки деца на гръб се носели. Всеки бърза да спаси само едно – живота си. В града останали стари мъже и жени. На следния ден, 9 юли, узнали за изпразването на града, сръбските войски влезли. Ограбени били почти всички къщи, в които не е имало стопани. След седмица, поради една „обява“ на сръбския гарнизонен началник, се върнали всички забегнали семейства.

Окупацията траяла цял месец. После, след сключване на Букурещкия мир, сръбските войски се оттеглили като изнесли покъщнината на всички държавни учреждения, училищните пособия и библиотеките на читалището и офицерското събрание.
из Пътеводител на на град Белоградчик - Никола Савчев.
проф. Борислав Тошев

Tags: