История - Паметници

На централния видински площад "Бдинци" се издига монументалният паметник на загиналите във войните 1912-1918 г., построен през 1942-1943 г. и тържествено осветен на 3 март 1944 г. В редица издания са поместени снимки на паметника и е пояснявано, че той е творба на проф. Никола Кожухаров. И въпреки че този паметник съществува повече от шестдесет години, включен и в предишния, и в сегашния градски архитектурен ансамбъл и оформя централното площадно пространство,-малцина са тези, които знаят неговата история.

От 1911 до 1942 г. на същия площад се намираше паметникът "Скърбящият воин", творба на проф. Андрей Николов. Този паметник през 1943 г. бе преместен пред ж. п. гарата и за него е писано много пъти. През тридесетте години на миналия век видинското офицерство и ветераните от Дружеството на бойците от фронта подемат инициативата за издигане величествен паметник за увековечаване бойните подвизи на бдинци. Основан е комитет по строителството и Фонд по изграждането на паметника. В началото на 1936 г. е обявен конкурс за построяването на паметника. Представени са 23 проекта. Журито в Отдела за военни музеи, паметници и гробове при Министерството на войната обявява резултатите на 25 декември 1936 г. Първа награда се дава на Васил Паскалев, втора - на Стефан Пейчев. На следния ден в салоните на Държавната художествена академия се устройва изложба на всички участващи в конкурса проекти-макети. В продължение на десет дни изложбата е видяна от хиляди посетители.

На 4 март 1937 г. на заседание на комисията, в присъствието на инженери и архитекти, общински и военни управници, общественици и културни деятели и при активното участие на автора на проекта, във Видин е определено точното място, за което е съставен надлежен протокол. Но след месеци и години се налагат съществени промени от "обективен и предимно субективен характер . Металоемкостта" на паметника на Васил Паскалев е непосилна за бюджета на Комитета по издигане на паметника и по препоръка "отгоре", т.е. от София, във Видин се насочват към проекта на Никола Кожухаров и арх. Георги Стойков.

И така, на 3 май 1939 г., техническата служба при Видинското общинско управление узаконява идейните и работните архитектурни проекти и съответните железобетонни изчисления и конструкции (справка - Държавен архив - Видин, фонд 333 К). Строителството на паметника продължава няколко години.

Съгласно проекта паметникът има височина 14.50 м. Изграждането му става под личното ръководство на арх. Георги Стойков и Никола Кожухаров и с неоценимо голямото сътрудничество на Васил Атанасов, гимназиален учител, уредник на Видинския музей. Той, заедно с Андрей Николов, са ръководили изграждането на "стария паметник" и е причина и радетел за спасяване от претопяване на "Скърбящият воин" и преместването му пред гарата.

< Предишна		Следваща >