История - Паметници

Историята за намирането на този паметник е горе долу като на "паметника над село Стакевци."
И този паметник е с тъжна история. След втората световна война СССР (България членка на соц. блока) и тогавашна Югославия влизат в конфликт.

Паметника е издигнат в памет на загиналите войници охранявали държавната граница. За една нощ сърбите избиват всички войници в граничния пост. Оцелява само един войник, които е бил пратен за провизии в селото. Като се върнал в заставата, войника изпада в тежко психично състояние. Говори се, че същия войник е проникнал на сръбска територия и убил сръбските войници в сръбската застава която се намира отсреща.
В пограничните райони е имало много малки конфликти. Има много случаи на български войници които са преминали на територията в Югославия избиват войниците или караула в някоя застава и се прибират на наша територия.
Югославските войници ни връщат и така до стопляне на отношенията между Югославия и СССР и целия соц. блок.
През този период сегашното село Раяновци е било превзето от югославски войници за една нощ. При тяхното изтегляне към Югославия, българския караул попада на вражеските войници и открива стрелба, картечницата засича и убиват последните двама войника от изтеглящите се към Югославия.
Застреляни са войниците в стария граничен пост на Стакевци.
Избити са войниците и в заставата над село Крачимир.
През този период на връх Връшка чука е имало КПП/Митница. На върха има останки на запален български джип от сърбите.
Има случаи и на български граничари изменници на държавата убиващи колегите си. Такива случаи има в заставите на Раяновци и Стакевци. За престрелката в Стакевци през 1949г. ще публикувам в най-скоро време разказ от жив участник от престрелката.

... Отново сме на границата. На петдесетина метра от това място, известно в историята като връх Китка, е Сърбия. Сред копривата и къпините е този обелиск.
Край него още личат окопите и развалините от военното съоръжение. Днес тук няма път, но някога признателна България е издигнала този паметник.
Това място, както би казал дядо Вазов е един чутовен връх в нашата история.
Годината е 1915 – неделя, 27 септември. 23-ти пехотен Шипченски полк, поема от Белоградчик към Кадъ Боаз. На следващия ден – 28 септември, заедно с 12 пехотен полк превземат връх Китка.
От тук започва епопеята на шипченци, тези които през 1912 година превзеха Одринската крепост, а днес защитават честта на България в международните военни мисии.
Колко кръв е пролята по тези поляни? Колко олово е заседнало в тази земя на раздора и политическите страсти? Колко ли са били черните забрадки на майките, жените и сестрите? Кой оплаква днес невинно убитите в този барутен погреб на Европа?
Година по-късно. Подвигът на българския воин на връх Китка вдъхновява авторите, Константин Георгиев и Михаил Шекерджиев да подарят на България химна “Велик е нашият войник”:
“Велик, велик, велик.
Измокрен, гладен, уморен,
Без отдих би се ден и нощ,
Бърдата цепи разярен,
Със страшния си вик «На нож».
От Китка литна в миг един,
Прецапа Тимока дълбок,
През Равна, Вина, Орешац,
Черта му път самия бог.”


... На 22 юни 1913 г. 5-та пехотна Дунавска дивизия води боеве срещу сърбите при село Салаш, върховете Росовити камък, Коритска глава, Голаш и връх Китка.

< Предишна		Следваща >