История - Паметници

Подпоручик Ангел Тодоров - един от многото герои на Трети пехотен Бдински полк; отдал живота си за родината

Напоследък в нашата страна много се пише и говори за възстановяване на войнишките паметници, за постъпили дарения в специално образувания фонд.*

Поколенията трябва добре да познават историята и в тази насока особено похвална е инициативата на Общинския съвет във Видин да бъдат картотекирани всички паметници на територията на общината. В тази картотека са заснети и описани доста паметници, но за съжаление се срещат и доста бели полета -липсват съществени данни - на много места не са посочени авторите на паметниците, годината на тяхното откриване, не са посочени имената на строителите, организациите и дарителите, взели участие. Това не е съществена беда, просто е необходима по-голяма настойчивост и последователност в изследователската работа, за да бъдат запълнени белите полета, за да стане това общонародно дело.

Във Видин има няколко паметници, издигнати в чест на падналите по бойните полета. Един от тях е на подпоручик Ангел Тодоров, намиращ се в двора на катедралата "Св. Димитър". Върху гранитната основа се издига гранитна пирамида, на върха на която скулпторското длето е изсякло ордена за военни заслуги, а под бронзовия барелеф четем: "Подпоручик Ангел Тодоров, роден на 4 септември 1864 година в град Свищов, паднал при защитата на град Видин през 1885 година" И мемориална плоча, на която длетото е изсякло думите:"Пионерите-офицери -на храбрия си другар".

За героя от отбраната на Видинската крепост - подпоручик Ангел Тодоров, може да се пише и разказва надълго, а неговият живот е толкова кратък - само 21 години.

Беднотията прокужда Ангел Тодоров от родния му град и той отива на работа в София, припечелва някой лев и се записва в гимназията, в която парите му стигат едва за една година. Постъпва във Военното училище. Още в самото начало той се очертава като "един от първите ученици във всички отрасли на военното образование, заради което бързо бил повишен отпърво в младши, а после - в старши портупей-юнкер".

На 30 август 1885 г., броени дни преди Съединението на България, взел всичките си изпити с отличен, той завършва Военното училище и е произведен в чин подпоручик.

По време на Сръбско-българската война историята записва на своите страници редом с името на Сливница и името на Видин, а войната - като "война на капитаните" - тогава младата българска армия няма генерали. За тежките дни и нощи през ноември 1885 година във Видин известният български писател Михалаки Георгиев пише:"... След няколко геройски отбрани на една шепа хора в сраженията при Кула, девствената Видинска крепост се угрожаваше с обсада. Обсадата грозеше, а крепостта беше празна! Едни гърди срещу сто! Две ръце - срещу двеста! Кое по-напред да предприемеш, кое и да свършиш..." "Картината след всяка война е поразителна - пише в един свой разказ Михалаки Георгиев, самият той видинчанин, - но тази картина във Видин бе нещо повече, тя беше ужасна!... Във всяка обикновена война падат жертви с меч в ръка, с открити гърди срещу оловото, с пламенен поглед в очите - падат тези, които знаят, че отиват на война, за да паднат! Във Видин беше другояче. Там падаха не само храбрите солдати и офицери, но и онемощели старци, слаби жени и пеленачета дечица. Зер може да се очаква някаква съвест от гранитите и куршумите, когато тя липсва у много хора... Кога закопахме оня офицерин у църквата - Тодоров го казваха - море ожалили съм го и съм го оплаквала като моя син Цветанчо! Като засвириха ония мили музики жално-жално, па като го понесоха. От камък сърце да има, пак ще заплачеш! А майка му, сирота, кой знае какво е правила тогава и какви сънища е сънувала..'

Нека отново да се върнем към военните архиви и мемоари. На 15 ноември 1885 година подпоручик Ангел Тодоров, рано сутринта, прикрит от гъстата мъгла, предвожда войнишки отряд в посока към покрайнините на града и квартал "Страшен бряг*, където са вражеските позиции и където трябва да бъде обезвредена вражеската батарея. Часовите били обезоръжени без нито един изстрел. Подпоручик Ангел Тодоров тръгнал към батареята с команда сапьори, снабдени с динамит. В завързалата се нощна ръкопашна схватка загинали 47 защитници на Видин. Срещайки ожесточен отпор, оцелелите войници се върнали в крепостта. Подпоручик Ангел Тодоров геройски загинал на "Страшен бряг* край Видин, отдавайки своя млад живот, за да спаси от гибел хиляди страдащи
хора.


ПАМЕТНИК НА ПАТРОНА НА УЧИЛИЩЕТО

През 1937 г. учителите и учениците от училище "Васил Левски" във Видин и родителската общественост подкрепят идеята на главния учител Христо Тричков - по случай 65-годишнината от смъртта на Левски пред училището да се издигне паметник на Апостола.

Следват трескави репетиции на младите самодейци на театралната и оперетната сцена, представления, забави, томболи и др. - приходът постъпва във фонд "Постройка паметник на В. Левски".

Договорирани са проектът и изпълнението на паметника. Скулптор е Димитър Бучински, студент в София, той дава гипсовата си творба да се отлее в леярната на съгражданите си от Враца братя Константинови.

На 19 февруари 1938 г. паметникът бива открит по най-тържествен начин. На мраморния пиедестал са изписани думите: "Ако спечеля, печели цял народ, ако губя, губя само себе си".

Паметникът е малък, не е голяма и художествената му стойност. Но той има голяма стойност за патриотичното възпитание на младото поколение.


Признателност към Раковски
На 26 януари 1936 г. в училище "Георги Сава Раковски" във Видин се събират над петстотин граждани, за да присъстват на културно тържество по повод отбелязването на четиридесетгодишнината от откриване на училището. В продължение на 40 дни от откриването на училището, подтиквани от високо гражданско съзнание, членовете на родителско-учителския комитет и съкварталците с общи усилия ремонтират и разхубавяват училищната сграда. Построяват салон с малка театрална сцена, набавят гимнастически уреди, украсяват залата с художествени творби.

Инициативните съкварталци от "Чифлъка" стават последователи на едно родолюбиво начинание, осъществено от колегите им от училище "Васил Левски" с издигане на бюст-паметник на патрона на училището. По предложение на учителите било решено да се избере строителен комитет, който имал задача да събере средства и построи бюст-паметник на Георги Сава Раковски. Театралният салон в училището имал плътен график за концерти и представления с благотворителна цел. От постъпленията от входните билети, от разиграните предметни томболи и дарения бил набран необходимият фонд. След като бюст-паметникът бил отлят в софийската бронзолеярна, авторът на творбата - проф. Иван Лазаров, пристигнал във Видин за определяне мястото, където ще бъде издигнат той.

В окръжния държавен архив е запазен протокол на Общинския народен съвет № 11 от 25 юни 1938 г., в който пише: "... по т. 2 от дневния ред бе разгледано заявлението от страна на строителния комитет за построяване на паметника (б. а. - на Георги Сава Раковски) и определяне мястото му във Видин. По този въпрос докладва арх. Аладжемов. Същият съобщи, че са определили място за паметника в малката градска градина, срещу "Роял". Съветниците Атанас Минков и Велизари Антонов подкрепиха арх. Аладжемов и съветът реши: "Възприема се молбата на строителния комитет за построяване на паметника на Раковски, като определи мястото му срещу главния вход на градската градина и театъра".
Откриването на паметника става през следващия месец в присъствието на хиляди граждани.


ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН АРХИТЕКТУРЕН ПАМЕТНИК
Един от най-интересните архитектурни паметници на Видин е сградата, в която се помещават отделите "Археология" и "Възраждане и национапноосвободителни борби" на Историческия музей.

< Предишна		Следваща >