Изпрати стари снимки от Видин и областта

Градската градина

История - Паркове

Градската градина във Видин Първият познат квартално-застроителен план в следосвобожденския Видин препраща към 1898 г. Каменният мост пред Стамбол капия вмъква 1886 г. в летописа на обновления. Ранните преобразувателни мероприятия имат за начало централния площад и, важно, Градската градина. Симптоматични тук за времето са разумното приемство и основополагащата самоличност архитектурен облик. Размер и разстояние първоначално скромни, предвижданата крайдунавска градина трябвало да бъде свеж благоустройствен придатък на новия градски център, в непосредствена близост до площада. Зачатък е землищна платформа пред градския Театър "Вида", 1889/90 г., и в протежение на кея. Инициативата в действие от 1907-ма, за да се до свърши, да се продължи, но и повече - да се вкара в правилата на изрядното парково изкуство, да се европеизира новаторското смело начинание, предприето в 1893 г. от градската управа с корекция на терена за изрично възвестената градина. Начинание закърняло впоследствие унило помежду годините. Амбициозната идея - не. 
Градската градина във Видин
Обнадеждаваща развръзка идва от група млади ентусиасти видински гимназиални учители: Васил Атанасов, Никола Пушкаров, Иван Марек и други, Митев и Ганчев, 1907-ма. В екипа на щастливо съработничес-тво и Георги Петров, градинар взел специалност във Виена, общински градинар от 1903 г.; тъкмо необходимият изпълнител на професионална висота, обгрижващ парка негов предан служител. Никола Пушкаров създава почвените условия, хумусната почва и вкопаването й, подготвя имплантирането на растителния състав. Чехът натурализиран видинчанин Иван Марек, вещ озеленител, доставя сортов посадъчен материал от чужбина. Техническите устройствени работи изненадват града, енергични, бързи, уверени, радвали се на всеобщ интерес. В ход, за да превъплътят мисловна постройка, ясна художническа визия, да задвижат целокупен авторски проект. Другояче казано, паркът измества бахчата. 

Автопортрет на Васил Атанасов 1915г. , маслини бои фотограф Иван Лилков.Организаторът, въодушевеният за обществени дела и културен подем художник Васил Атанасов, роден 1876 г., е не само подбудител на инициативата, предстоятел на идеята. Вездесъщ в града от 1901 г. авторитет за хубавото, в негов дял приспада и ръководния творчески замисъл, в проективното бъдеще с Баба Вида за убежна точка. И гонил мечта: „ще се получи един голям парк, който ще бъде пръв по долното течение на Дунава", 1927 г. 

Художник с изпъкваща склонност към естетизация на обитаемата среда, сам той отличен познавач на цветното градинарство: "Но неговата гордост бяха розите. В целия град, даже в Градската градина, която се завеждаше от градинар-специалист, завършил градинарско изкуство във Виена, нямаше такива рози като нашите" (Цветана Бояджиева). 

Първият видински художник в следосвободителния период, с академична школовка художник и отражател на изискана стилистика, неочаквано за себе си той оглавява крупното начинание - концептуално и с практическо разбиране. Именно той трасира и урежда Градската градина: планировъчно разчертаната основаност, конструирането в растителен състав, композиционното и пространствено оформление до панорамен обхват по Дунава. 

Запитаме ли се с какво ни привлича Видин, без да слагаме в сметка обособяващите го паметници, ударението все ще се държи от Градската градина; заобиколиш ли я, не си бил тук. Китният спретнат уютен първообраз - сетне разтегнал се между бившия Военен клуб и бившия Археологически музей, запазва изразните си характеристики в тази цялост. В удовлетворителна за окото логика на ландшафтната и паркова архитектура. В далеч отиващите стремления за осъществено чрез градската градина самочувствие. А тя, подпряна от яката крепостна стена по дунавския бряг, съчетава геометризъм в гостоприемно растлана като надлъжна ос променадна алея с чемшир и бухнали сенчести дървеса, и разчупена в природообразен ритъм придружаваща буйна растителност. Обемно пластичните стойности се олекотяват от множество декоративни насаждения в подбор с колористично очарование, багрен съпровод. Парк с богато музицирана звучност в монотонно заглъхналата делничност. Запленил хората на тогавашния Видин и чужденци вкл. 1940 г., парк от класа, всепризнат художествен успех, украшение на града, етикет за благосъстоятелност. 

Освен всичко, търси Васил Атанасов романтичния привкус от разположени в градински екстериор архитектурни старини. Търси да улови необикновеното, присъщия за Видин разноезичен шепот на вековете. Вплитайки интонацията на историцизъм, съгласува елементи от сградния фонд на миналото с психологическия профил на парка. Тъй че консистентна градска среда, снета в пейзажно живописен комплекс. Дръзновено парково решение, белязано с творчески размах и системен подход, стъпило върху Австрийската крепост и чиято поанта щяла според неговия замисъл да е Баба Вида, измамен мираж. Ала тематичният момент в Градската градина прибавя своето към озеленителния художествен образ. 

Градската градина във ВидинЕдинственото сега място, където Васил Атанасов явства с автентично духовно присъствие и творческа диря. Украшението на Видин е неотстранимо, колкото и опосканото. И нахално, и кощунствено, и обидно профанизирано днес, опошлявено. А всъщност паркът възниква призван да облагороди, да култивира умонастроенията, нагласите, привичките в социализираща перспектива. Да подобри градската среда в излаз от стереотипите на вкостенен провинциалски битовизъм. В собствен смисъл за художника Васил Атанасов - излаз на творчески възможности. Първото в модерния Видин облагородено с изкуство открито обществено място, омиляло скоро на видинци, по предназначеност ободрително, разтоварващо всекидневието. 

Място за естетическа наслада, проводник на общуване, забавление, съпреживяване и съжителство, добролюбие - прегръдка на града. 

Но в кой Видин? Ако се вгледаме през въпроса до битово уталожени подробности, вкл. санитарно хигиенни; за справка, Васил Атанасов с картината "Видин, из Калето" (1901 г.). За да сме точни, предшестващият град според мярката си за нова идентичност. Съдейки по централния площад между 1904 и 1911 г. (фото Васил Атанасов, Държавен архив -Видин), мярка в административни сгради. Що касае престиж от гледището на урбанизация, черпи се от градската градина. 

И така, място, предназначено да събира извън мегдани, занаятчийски улици, чершии. Владикина бахча, кръстовище с предосвобожденското време, остава традиционно утвърдила се дестинация за излети. Ведър оазис в прозаичния делничен ден, Градската градина повишава качеството на живот, като извлича предимствата си от нови тежнения в бит и съжителствена култура. Не в стария Видин трепти пулсът на социалнопсихологическата действителност, за която тук ни уведомява още Каниц и която Вазов раздипля в "Нова земя"; която заляга и в периода 1900 1918 г. Процеждалата се по Дунавския път, разтворена край градския център европеизираща преснота в навици, предпочитания, потребности, намира естественото си място на контактна зона. 
Прави от ляво надясно - трети Васил Атанасов, четвърти Иван Марек  с приятели. ДА - Видин, ф. 550К
Градската градина откликва на приповдигната от гражданско самочувствие душевност в пулсациите на посттрадиционното общество, каквито и първото в България театрално здание, прочутият Видински панаир от 1896 г., Ловният парк, до голям брой вестници и списания, културно-просветни и пр. дружества. Мерило за градски лукс на замогващия се регионален търговски център, това живително за Видин място повлиява ценностно и поведенчески, възпитава, културизира около 16-хилядно за времето население. Паркът хармонизира и хуманизира градската среда. 

Чудно защо не съзираме някакъв даже прост мемориален знак на почит в Градската градина да напомня с признателност за Васил Атанасов и неговата роля за парковото изграждане на Видин, и в тандем с Иван Марек в Ловния парк. Може би по неведение или от небрежност... А тя, дар за Видин, стилната крайдунавска градина се обобщава с името на Васил Атанасов, първопроходец - спасил идеята за парка и внедрил я като художествен ръководител. Нищо не променя факта на значимост, само дето никой не се и досеща за човека. Липсва подобаващо името ad perpetuam rei memoriam, вечно възпоменание на делото. 

След войните усвояването на градинска почва в пропорциите на изходния замисъл, обърнат към Баба Вида, стига в 1935 г. до Телеграф капия. Надлежното парково обзавеждане приключва с градинаря Александър Ангелов; инак, подети работите през 20-те години в допирателна линия с Калето. Засипването се извършва с помощта на железничка, превозвала пръст за премахването на заразните крайчански мочурища. 

Началото на 20-те години отвежда Васил Атанасов да уреди в Баба Вида градската музейна сбирка, археологически съхранено минало. Повелята на патриотична отговорност и ревностната неуморна работа за чест на града бидейки негова лична кауза, обстоятелствата го възнаграждават с друг музеен товар в контекста на разгърналото се парково строителство. 

В резултат, интегрална част от Градската градина - ситуационно и апликационно, става градинското окръжение при Видинския археологически музей, разквартируван в т.н. Турска поща. Първата впрочем Телеграфопощенска станция в Турската държава, 1797 г., уникат в архитектурното културно-историческо наследство, народна старина от 1927 г. Стопанисвайки тази сграда за музейни цели, Васил Атанасов устройва към нея парков ансамбъл, вероятно около 1929 г. и сигурно от 1932-ра нататък. Отчетлива цветно озеленителна пунктуация, припасвана към Джамията с Библиотеката и Пощата на Пазвантоглу, отбивка за образователни срещи с историята. Всецяло еднолична творба в пределите на Градската градина - саморъчна, вложил оскъдните си парични средства, постоянство и старания в ежедневен труд. Лелеяна, свидна, обична - музейната градина до 1943-та, когато умира. Мъкнел с кофи вода от Дунава, за да поддържа зеленината. В конфликт с разюздани кметски приумици. Съумял да спрегне централния градски парк с областния градски музей в душевно съсветляващ ракурс, красноречиво за Видин: старина и живина. 

Непретенциозна, тази прелестна градина възраства из придадена за двор на музея държавна земя срещу Телеграф капия всред пустиняк, трапища и блата. Градската градина все още при театралното здание - излъчващ европеизация вестител на модерния Видин, до премостения напречен плавателен канал за към Стамбол капия, т.н. ендек - мотив от защитния крепостен вал; характерни два компонентни участъка. Третият възраства из батака, из педтиняци ... 

Паркостроител по съвместителство с художническия занаят, Васил Атанасов е, да не забравяме, първия видински археолог, етнограф и краевед, баща на музея. Наистина много силна за Видин, годината 1907-ма с устойчиви културни придобивки; родителствена за Градина и за Музей, силна в биографията на техния родоначалник. 
Обител на идентичност музеят, дворът постепенно се превръща в парк. 
Лапидариум: примамливи за любопитството саркофази, надгробни паметници, архитектурни фрагменти, разни отекнали се в камък писмена и занимливи свидетелства в алеите на музейната градина и в пояса на сградата. Над 50 реликвите, преобладаващо римски, досегаеми късове Античност и Средновековие, лице на дома за народна култура, навремето си персонифициран като Музей на Атанасов. 

Залесяване с над 25 канадски тополи, 4 туи, някъде 40 борчета и ели, 15 чемшири, цъфтящи храсти, трендафили, цветя и пр., пресадил най-красивите си нежни рози. Шосирани алеи, тревна площ, двустранно в грациозни извивки плавно разлати овали почти симетрично спрямо сградата. Майсторски изваяна паркова творба, флорално извезана. Кипро, гиздаво спокойно кътче с приветливите иглолистни видове и сезонна пъстрота, с "розовите храсти и жасмина, перуниките край оградата и шибоите, кокичета и миризливи теменужки" (Цветана Бояджиева). 

Откога, откога нещата са уви толкова различни. Едно постоянно, че Видинската градска градина е в дълг и недоизказаност към приноса на Васил Атанасов - думата е на Общинския съвет ad honores, за почит. 

Съзидателната мисия на Васил Атанасов заслужава да се знае. Той, емблематична фигура в културния живот на Видин през първата половина на 20-ти век, пребивава в кълновете на градската градина и завета на възрожденски народополезно дело. Няколкото направления, които го представляват, са всяко за себе си достатъчно паметни... Култур-трегер затрупан от потомството с безмълвие. Тъжно. 
Вестник Видин Брой 2 (2131) 9-12 януари 2014 г. Мариан БОЯДЖИЕВ-МОКРИН

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин