Изпрати стари снимки от Видин и областта

Ловният парк в миналото и днес

История - Паркове

Ловният парк във Видин
През 2006 г. се навършват 110 години от поставяне началото на ЛОВДЖИЙСКИЯ ПАРК. Това е станало в далечната 1896 г. Всеки един видински гражданин знае какво представляваше ловния парк и той живее в спомените на видинското население от по-старото и средно поколение. За жалост той не е познат на младото поколение и едва ли младите ще имат щастието да знаят какво е представлявало това любимо място за разходка и почивка...

Но нека разлистим старите видински хроники, тогавашните архивни документи, публикуваните в по-далечното и по-близкото минало журналистически материали... И да започнем с отпечатаното на страниците на първия ПЪТЕВОДИТЕЛ на Видин (1927 г.), дословно цитирам: "... ЛОВДЖИЙСКИЯТ ПАРК, намира се на 2 километра от града, с обща площ 400 декара, посадени с раз-новидни добре подредени дървета. Това е едно от най-любимите места за разходка и почивка на видинчани. Тук в празнични дни се стичат масово гражданите, за да прекарат по-леко и весело неделната си почивка. Този парк е един от най-големите и добре подредени ловни паркове в България. За неговото създаване са допринесли главно покойните ловци — Младен Иванов, бивш кмет на града, инж. Тома Милев, генерал Цончев и Иван Марек. За големите заслуги на последния по уреждане на парка, той е погребан тук"...
(край на цитата от първия пътеводител на Видин от 1927 г.)

И продължавам с една поредица от мои публикувани журналистически материали от седемдесетте, осемдесетте, деветдесетте години материали на страниците на видинския и столичния печат, озаглавени "Оазис сред блатната пустиня", "На излет до ловния парк", "Любими места за разходка и почивка" и т. н.

"Така беше някога - цитирам кратки откъси от тези материали - в празнични дни видинските граждани се отправяха пеш, с велосипеди, файтони, кабриолети, каруци, с мотоциклети и автомобили на излет до ловния парк край Видин... Тук имаше издигнат паметник, върху монолитния камък имаше бронзов бюст паметник с одухотворения образ на един от най-заслужилите, а няма да сбъркаме, ако кажем най-заслужилият строител и уредник на ловния парк - Иван Марек.."

Иван МарекИскам да споделя един факт от края на 1985 г., когато в салона на читалищното кино "Цвят" дългогодишният видински учител и писател Теодосий Анастасов изнесе една интересна беседа на тема "Видин - градът при вълшебния завой на голямата река". Неговата беседа бе публикувана навремето с малки съкращения на страниците на софийския вестник "Изгрев" и видинския "Червено знаме" и там пише: "... По-възрастните видинчани си спомнят за прочутата Скобелева гимназия, спомнят си за старите учители, за някогашните директори Дядо Благоев и Чичко Марек... Иван Марек дойде от Чехия, направи много за Видин, той беше преподавател по естествена история и немски език, беше и председател на видинското ловно дружество "Сокол", виден общественик, направи много за културното издигане на Видин. От чужбина той развъди гугутките и породистите гълъби, посади кестените от Прага, достави семена и фиданки за крайдунавската Градска градина, Владикина бахча и Ловния парк. Той е инициатор и строител на голямата сграда на видинските ловци.

Да припомним още нещо - ловният парк беше притегателен център за млади и стари, за малки и големи. Тук се провеждаха състезания по спортна стрелба, гимнастически и лекоатлетически състезания, тук имаше изградена спортна площадка за стрелба по асфалтови гълъбчета, имаше модерно изградена детска площадка - пързалка, друсалки, колелета, волейболно игрище, малко футболно игрище, имаше голям

брой пейки, наредени в обширните горски паркови алеи и горски пътеки, имаше и модерен рибарник, където се развъждаха риби и щастливците си правеха снимки за спомен от богатия улов. Провеждаха се състезания по спининг за майсторите на риболовната макара..."

И това, което разказвам и припомням на по-възрастните наши съграждани, се потвърждава от снимките на фотографите. Това са уловени мигове от близкото минало, тази панорама, сътворена от човешкия ум, човешките ръце, от идеализма, от душевността на човеците, живели и творили, проявили завиден дух, енергия и далновидност с едничката цел за благото на видинското гражданство. Всичко това би следвало да продължи, да се продължат най-добрите традиции, но сегашното състояние на парка навява тъга и огромна негативност. Злодейските ръце на престъпниците посегнаха и унищожиха ловния парк. Варварите превърнаха този оазис в пустееща територия в близост до Видин, град с хилядолетна история. Един парк, един модерен горски масив, какъвто рядко имаше в България и съперничеше на модерните подобни паркове в Европа.

И това, което разказвам и припомням на по-възрастните наши съграждани, се потвърждава от снимките на фотографите. Това са уловени мигове от близкото минало, тази панорама, сътворена от човешкия ум, човешките ръце, от идеализма, от душевността на човеците, живели и творили, проявили завиден дух, енергия и далновидност с едничката цел за благото на видинското гражданство. Всичко това би следвало да продължи, да се продължат най-добрите традиции, но сегашното състояние на парка навява тъга и огромна негативност. Злодейските ръце на престъпниците посегнаха и унищожиха ловния парк. Варварите превърнаха този оазис в пустееща територия в близост до Видин, град с хилядолетна история. Един парк, един модерен горски масив, какъвто рядко имаше в България и съперничеше на модерните подобни паркове в Европа... И тук възниква въпросът: Кой е виновният? Кои са престъпниците? Защо не се спазват законите? Какъв е този катаклизъм, това не е ли престъпна безотговорност? А знае се, че една нация, един народ е цивилизован само тогава, когато има не само написани закони, но най-главното е, когато тези закони се изпълняват...
Разрушените сгради в ловния парк
Да погледнем унищожения парк, където няма нито едно запазено дърво и ако дойде време за възстановяване на горския фонд, това би станало след сто години... Сега едва ли нечия съвест е гузна, никой няма да поеме тая отговорност за собственото си бездействие, тогава питаме - няма ли власт, няма ли полиция, няма ли правосъдие или това е "дребна" престъпност и заведените над двеста и петдесетина актове за нарушение на законите са прекратени и те продължават до безкрайност... Сградите са похитени, направо разрушени и ограбени. Какво ли биха казали, ако ни гледат "от горе" Чичко Марек, д-р Бърни Бончев, д-р Теодоси Витанов, апостолът на здравната просвета в България, Найчо Цанов, предизвикал на дуел австро-унгарския консул във Видин заради нарушение на Закона за лова от страна на чужденеца и ред, ред въпроси към днешното поколение наши управници, наши големци, а защо не и така наречените еколози, природозащитници, имаше и някаква зелена партия, имаше, не знам дали още съществува, и така наречената фондация "Син флаг", децата рисуват картинки, фотографите правят изложби по екология и още много такива форми на бездействие и организации на хабивремието има, но къде е резултатната им дейност и мястото на тяхното предназначение... Никъде я няма и няма да я има, защото не хвалипръцковчина и посаждане на някое дръвче, та даже и с озеленяване на площи из града, на които се режат лентите, гръмва музика, кажат се някои хвалебствени слова и толкоз... В днешния празник на града имаше такива мероприятия, имаше в програмата и Фестивал на рибената супа, извън програмата навярно е имало банкети с пържена луксозна риба, но затова мълчат блюдолизците...

Безспорно истината около съдбата на Ловния парк е напълно трагична. Снимките, архивните документи нагледно показват какво е било и какво е станало сега с Ловния парк.

В една наскоро открита папка с документи на един от ловните надзиратели през 1957 и 1958 г. - Величко Маринашев -има набелязан ежедневен план за работата му, има интересни отчети за вяска календарна дата през всичките тези две години и по тях може да се съди и за дните на откриване на лова, за проведените състезания и за какво ли не, свързано и с лова, и с риболова и с трудовите дни по залесяване и поддържане на Ловния парк, за посрещането на Нова година и другите празници и за цялостната грижа и старание за спазване на ЗАКОНИТЕ и т. н., и т. н. Тази папка ще предадем на Държавен архив - Видин, да напомня това, което е било и което сега е отдавна забравено...
Христо Лишков - Из старите видински хроники

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин