Изпрати стари снимки от Видин и областта

1944

История - Партизани

Трябват мъдреци, за да си протегнем ръце
Искам думата в допълнение на статията на Мария П. Спасова, отпечатана на 5 март т.г. в ДУМА по въпроса за помирението.
От "върха" на моята 88-годишна възраст и като жив участник в съпротивата срещу монархофашизма във Видинския край, искам да кажа на сегашните писачи на фалшификации за борбата на народа, за борбата на комунистите и на честните безпартийни хора срещу фашизма, и да припомня, че има достатъчно документация срещу лъжите и измислиците.
Някои се опитваха по-рано, а и днес, да направят герои онези убийци и садисти, които без съд и присъда, с животинска жестокост убиваха и инквизираха жертвите, най-вече - комунистите. Правеха го по специален указател - бесеха, режеха глави, обезобразяваха телата на патриотите - мъже, жени, деца. Примерите са много.
За партизаните, които принасяха живота си в жертва за защита на отечеството от фашизма и помагаха на руския народ да спаси света от тази чума, се изсипва помия от лъжи. За този народ, който заедно с патриоти от Румъния и Финландия освободи България от 500-годишно робство! Сега се намират "патриоти", които го ругаят и хулят, и това са наследниците на българските фашисти, които биха искали отново да чуят химна на бащите си. 
Същите тези сега се представят за големи демократи! Как е възможно да правиш филм за "Долината на мъртвите" във Вълчешкия дол, в близост до с. Макреш, и да рониш крокодилски сълзи за онези фашисти от Видинския край, които бяха страшилище с издевателствата си и организатори на преследването на партизаните от отряд "Георги Бенковски"? Този отряд се ползваше с голямата поддръжка на населението от три околии - Видинска, Кулска и Белоградчишка.
Аз питам тези хора, партизаните, крадци ли бяха, садисти ли бяха, нехранимайковци ли бяха, бяха ли пройдохи, така както ги наричаха фашистите? Хората от Видинския край виждаха в тяхно лице патриоти, последователи на Левски и Ботев! Сетили се да увековечават паметта на фашистките главорези от Вълчешки дол, където са избити 10 партизани и 7 други - в Геройски дол при с. Гранитово... 
Тези фашисти направиха опит да се укрият и когато оттеглящата се германска армия нападна  Кула. Но криви им излязоха сметките!
Аз съм участник в защитата на Кула.
Първи в защитата се хвърлиха партизаните от отряд "Г. Бенковски" и освободените от затвора политзатворници. Още ненарадвали се на свободата, се хвърлихме срещу германските танкове, минохвъргачки и шмайзери. Пред очите ми, до мен, загина Нисим, загина българският офицер поручик Жико, загинаха много други другари.
Та кой е решил днес да плаче за Герго Миков от Кула - околийски управител, и за другите като него? Да плачат и за отец Паладий! "Оплаквачите" не ги познават, а аз и двамата ги познавам. Казват днешните пренаписвачи на историята, че Герго Миков бил дран, т.е. драли му кожата, а на Паладий отрязали ръцете и още жив му извадили очите! Но това са лъжи, измислици и фантазии, за да тровят душата на младото поколение.
Като има така "покъртително филмче" за Вълчешки дол, защо не направят филм как фашистите избиват 12 души - млади и стари, от с. Александрово (сега - град Димово)? Подкарват ги вързани един за друг за с. Макреш, където се е намирал щабът на полицията и жандармерията. По средата на пътя със шмайзерен залп ги избиват без съд и присъда - до един! И съобщават по радиото и вестниците, че са избити от партизаните. Как така? Избити само арестуваните, а от убийците не пада нито един?! Подобен е случаят и в с. Костичовци, пак близо до Димово.
А избитите 17 партизани?
Полицията ги разкарва от село на село. Подреждат ги в редица като за изложба и с оръжие, насила докарват бащи, майки, съпруги и деца да ги разпознаят, а след това с волски коли ги закарват на брега на Дунава, между селата Ботево и Симеоново, и ги хвърлят навътре в реката, която во веки веков да бъде тяхна гробница...
А отец Паладий беше маниак, антикомунист и изпадаше в комични ситуации. Роден е в с. Синаговци, на 10 км. от Видин. На ръст среден, със слабо телосложение, блед, с малки зли очи и с керемидено-червеникава брада. Беше кандидат за владика след смъртта на Неофит Видински. Той се стараеше да докаже колко верен ще е за този висок Божи сан. Преподаваше религия на VI и VII класове. Посещаваше по всяко време полицията, дружеше с Шулев, водач на легиона в гимназията, който също беше фанатизиран фашист. Често вечер хвърляха камъни по ученици, наричайки ги комунисти.
Помня, в края на декември бяхме пуснати в коледна ваканция. Много ученици чакахме да се композира влака Видин-София. Зимата на 1941-1942 г. бе студена, с дълбок сняг. Забелязахме, че отец Паладий разговаря на перона с Игнат Милушев и Громков, началници на полицията във Видин. Влакът тръгна и още на първата гара слезе полиция. Това стана и на следващите гари. Стигнахме гара Срацимир, възлова гара на селата от Видинска и Кулска околия. Влакът и гарата бяха блокирани от слезлите с нас 5-6 полицаи. Набутаха ни в малката студена чакалня и започнаха обиск. Търсеха дали не пренасяме нелегална литература - позиви, листовки, търсеха патрони и оръжие, които сме щели да предадем на партизаните.
Ето, това е истинският лик на "бъдещия владика" на Видин - доносник! Той се е канел да дойде в затвора и да извади очите на Боян Чонос. Този поп, за срам на религията, е в дъното на много фашистки издевателства.
А кой е Боян Чонос?
Много е писано, но ще си позволя не да правя биография, а да кажа за някои негови интелектуални качества. На 21-годишна възраст знаеше 5 езика. В затвора, с две смъртни присъди, изучаваше латински. Беше сам в килия номер 7, в която е лежал и големият син на България Александър Стамболийски.
През полицията и затвора минахме над 600 човека. Бяха обесени 6-ма прекрасни другари, а на 8 септември 1944 г. бяха свалени веригите на осъдените на смърт Велко Атанасов, Любен Ценов и на още двама другари. Ето още теми за филми!
Аз, с още 30 другари, сме съдени заедно с Боян Чонос, Младен Сиреняков, Борис Дилов и др. Когато ни караха към съда, звънът на тежките вериги отекваше между сградите. Целият град се стичаше да види патриотите си.
Боян Чонос пък беше младеж с благородно лице, с топли очи и поглед и с лъчезарна усмивка. С глас - твърд и респектиращ. Син на баща адвокат и майка - гимназиална учителка, той имаше високо патриотично възпитание. При разпита във военнополевия съд с председател полк. Гадков и прокурор Гологанов Боян внесе респект и смущение в съда. Достойното му поведение трябваше да се види и чуе, за да се разбере душевната сила и логична мисъл при отговорите. На нашия общ процес му дадоха вечна присъда - при две смъртни. А владиката Неофит отказал пред група граждани на Видин да се застъпи пред цар Борис за спасяването на Боян...
На 13 октомври 1943 г., в тъмна и дъждовна нощ, Боян беше обесен. Той се сбогува с нас с високия си глас и последния звън на тежката му верига. Пред висящото въже намерил сили и дух да напише кратко съдържателно и сърцераздирателно писмо до своите родители. Прощалното писмо е отпечатано в книгата на неговата майка "Ще разкажа за живота на моя син Боян" - всеки, който го е прочел, се е просълзил...
В негово лице фашистите убиха още една рядка личност, която беше знаме на младежта в България.
С много зъл език се хвърлят обвинения върху всички комунисти, но забравят да кажат, че след 9.IХ.1944 г. първият министър-председател е от партията "Звено" - Кимон Георгиев, и че министър на войната е Дамян Велчев.
На първите заседания на ОФ правителството Никола Петков е предложил да има Народен съд за незабавно осъждане на убийците и садистите. Малко по-късно пак Никола Петков предлага изграждане на лагери. Затова има стенографски записи! 
Въпросът с помирението, който поставя и г-н Явор Дачков неведнаж, наистина е труден за решаване и е нужно време. Прав е.
Но как да има помирение, когато постоянно се поддържа политическо напрежение сред народа с лъжи, измислици и клевети и с разни неточни филмчета за Вълчешкия дол?
Помирение няма да може да има още дълги години, защото някои и сега се заканват, че рано или късно комунистите ще трябва да плащат за своите грехове! А т.нар. демократи ще плащат ли, след като разрушиха България и я ограбиха?
Вярно е, че след 9.IХ.1944 г. имаше изблик за мъст над убийците и техните духовни водачи, което беше неудържимо. Вярно е и това, че са допуснати грешки и че, ако беше създаден по-рано Народен съд, би могло да се дадат по-леки присъди. Но цялото видинско, кулско и белоградчишко гражданство са убедени, че Герго Миков и отец Паладий са щели да получат смъртни присъди като закоравели фашисти с много издевателства и престъпления.
Недейте да плачете за тях! А Светият  синод на Българската православна църква и патриарх Максим да се въздържат от канонизирането на отец Паладий за мъченик и светец - той не е Паисий или Софроний Врачански, не е и сред многото други достойни черковни деятели, а е изцапан с кръвта на много честни българи. Синодът трябва да покаже достойнството си и да брани църквата от прибързани решения.
Такива са събитията, за тях трябва да се казва истината, а не да се лъже и фантазира, за да се гради авторитет! Историята винаги дава всекиму заслуженото.
Колкото до помирението, нужно е да има мъдри хора, които да го осъществяват.
А такива, слава Богу, има.

Написал все още живият свидетел на събитията по време на фашизма
Стоян Тодоров Николов, 
с. Вълчек, Видинско




Взето от в.Дума

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин