Изпрати стари снимки от Видин и областта

1944-2

История - Партизани

Насърчаване и узаконяване на престъпността у нас
Иван ВЕЛКОВ
Статията е взета от в.Про и анти
Ако проследим развитието на престъпността у нас в рамките на един нормално продължил човешки живот, ще установим, че първият тласък в нейното развитие даде войната. Нашата страна беше замесена в нея въпреки волята и стремежа към неутралитет, когато огромна чужда армия застана на границата ни, решена да премине със или без разрешение. В крайна сметка до септември 1944 г. бяхме с най-малко поражения и жертви от всички участници. И ако сега протягаме просешка ръка и сключваме заеми, за да изплащаме само лихви по старите заеми, това има пряко отношение към престъпността в държавни размери, осъществявана десетилетия наред.
Войната още се помни от по-възрастните с черния хляб, купоните, бомбардировките, “мазните” влакове и спекулантите, явления, характерни за цяла пламнала Европа.
Помним и въоръжената борба срещу тогавашната власт, започнала по призива на комунистическата партия за защита на “Родината на социализма” след нападението на довчерашния съюзник, изпреварил обратното нападение с две седмици (“Ледоразбивачът”, Виктор Суворов). Това беше и защита на съветската система, на сталинистката демокрация и ждановската законност. Доколко са били запознати участниците с живота в страната “где так вольно дышет человек” е съвсем друг въпрос. Всъщност борбата винаги се е водила за съветска власт, а борците щяха да се нарекат антифашисти след победата, така се наричат и днес, по-благозвучно е някак си за пред хората и пред света... Приемаме, че са вярвали в някакъв идеал и са защитавали своите убеждения. Но в тази борба на практика не се подбират съюзниците, а това извращава първоначалните цели и, да приемем, благородни намерения. Включват се главно хора със съвсем лични съображения, най-често скарани със законите или търсещи бързо разрешение на проблемите си. С настъплението на Червената армия отрядите набъбват. Агитаторите по места са неуморни. Рискът безспорно е голям, но, който доживее, не ще има вече проблеми със закона, ще бъде над закона. След победата ще бъде вече герой – роля и приятна, и доходна. С колкото повече престъпления посрещнеш “освободителите”, толкова по-блестяща кариера те очаква.
Един от първите партизани и командир на отряд “Бенковски” беше Битко Иванов (Бако). Като учител в Макреш е уволнен за блудство с ученички и заплашен от съд. Хваща шумата. Когато стават неколцина, той е вече командир, образован мъж – прогимназиален учител и решителен (как не!) пример за склонните към авантюризъм и бързо оправяне на положението (Червената армия е пред вратите). Бако е любител на екзекуциите из засада или след отвличане, както и на паричните “обезщетения” от семействата на жертвите, виж “Записки на политкомисаря” от Иван Зурлов (първото издание!) след 9.IХ. Бако се развихря от Винарското училище във Видин до Вълчешкия дол край Макреш, “гостува” и в съседни околии (Кулска, Белоградчишка) и едва ли някой знае броя на убийствата, в които лично е участвувал, освен “народния” съд, който щеше по-късно да оформя “присъдите”, а Бако е вече председател на ОФ и посреща в своя кабинет кандидат-студентите, момчета и момичета, за да им даде лично задължителната тогава бележка за постъпване в университета. Алкохолът не му позволи да стигне по-далече.
Несъмнено сред партизаните е имало и почтени хора и “полезни”, както казва г-н Луджев в “Континент”, бр. 126/98 за служителите на ДС. Но... какво да правят почтените, когато те са ненужни на една престъпна власт? Успяваха тези, които не се спираха пред никакви закононарушения. Техни и на техните потомци са и нощните откраднати милиарди.
Началото на узаконената престъпност у нас се постави с наредбата-закон за съдене на “виновниците за войната”. Всъщност тя трябваше да послужи както за узаконяване на извършените вече екзекуции, така и за бързо и безпроблемно ликвидиране на всякакви потенциални противници на новата власт. Повече от половин век преживяваме някак в тъмната сянка на тази наредба-закон, пръв законодателен акт, изфабрикуван в противоречие с всякаква законност, толериращ абсурдни ситуации, когато свидетели в така наречения народен съд са преките извършители на “изчезването” на подсъдимия месеци преди заседанието на съда. Техните твърдения не се предвижда да бъдат преценени обективно или съпоставени с други показания (други свидетели просто не се допускат). И пълни глупости да говорят обвиняващите, за съда пак е достатъчно да вземе своето предварително определено решение, най-често продиктувано от съответната партийна организация.
Не само извършено вече престъпление се узаконява от съда. Пример за необоснована смъртна присъда, изпълнена още на следващата нощ, както беше прието, е тази на Недко К. Един свидетел, съдружник на обвиняемия в мелницата на селището, твърди, че го видял през 1923 г.! да придружава с изваден револвер група арестанти. Подсъдимият е бил 17-годишен тогава, а ако е имало наистина арестувани, те са били освободени, жертви не е имало, но... други двама свидетели, също ортаци в мелницата, казват че Недко не е разрешавал да се изнася брашно за партизаните. Все пак брашно се е изнасяло, а Недко не е докладвал никъде. Измъчена работа, но за обвинението и това е достатъчно, а обвинението определя и присъдата. Заседателите само гласуват единодушно. Преглед по реда на надзора не се разрешава.
Произнесената някога присъда въз основа на лъжите на заинтересованите свидетели не подлежи на ревизия. Доказателства за невиновност не се приемат. Каквото са заявили свидетелите-екзекутори се приема за абсолютна истина, а фактът, че техните обвинения може съвсем да не са достатъчни за смъртна присъда също няма никакво значение. И до днес!!!
Цели поколения съдии и прокурори се изредиха и пенсионираха и фалшът на тази престъпна наредба-закон не ги смути. Нещо повече, одобряваха я. Те бяха ученици и наследници на онези, които родиха наредбата. Те и днес я защитават. Как биха реагирали, ако и към тяхната бивша партия, преименувана, както се преименува престъпник, за да се скрие, се приложи същата наредба-закон? Ще приветствуват ли такава равнопоставеност на гражданите пред закона?
Пак във връзка с “наредбата” се появи и утвърди и една сравнително нова форма на нарушение на закона – колективното престъпление. Убийствата се извършваха обикновено от повече участници. По такъв начин се постигаше едновременно и “революционизиране”, и обвързване на преданите кадри към новата власт. Организирано и като колектив те заставаха и като свидетели пред съда след кратка репетиция и разпределение на репликите. Организираната престъпност не е от вчера. Организатор беше комунистическата партия със своите около 5000 членове на 9.IХ., но в условията на чуждо военно присъствие и с все по-широко въвеждане на богатия опит на своята съветска посестрима. Колективните престъпления са и онази удобна форма, която освобождава от отговорност, новост за времето си, но с голямо бъдеще. С колективната безотговорност ще се сблъскаме десетилетия по-нататък при “реалния социализъм”.
Има и едно друго “указание-закон”, внесено у нас и влязло негласно в сила, успоредно с наредбата-закон. То е свързано с “учението за врага” и ще даде нов, невиждан тласък за престъпността. Какво широко поле за тъмни дейности и каква само възможност за престъпна самоизява! Като пълно освобождаване от всякакви християнски норми и добродетели учението за врага развърза ръцете на всеки кандидат-престъпник. Хората, до вчера съседи, приятели, роднини или съграждани, бяха разделени на наши хора и врагове. Врагове се оказаха по-голямата част от гражданите на страната, но те бяха безсилни пред въоръжените крепители на системата, бяха обявени за “бивши хора” и предопределени да изпълняват нарежданията и прищевките на новоизлюпената партийна аристокрация. Не трябваше да си извършил нещо, за да си обявен за враг. Достатъчно беше да имаш нещо “гнило” в семейството или в рода, било то трактор или караджейка, повече от 30 декара или роднина поп, кмет, офицер, кръчмар, “не наш” интелигент, или да изказваш гласно мисли за следвоенното положение, пази Боже, да критикуваш за нещо властта. Враг, опозиционер, фашист беше едно и също нещо и понятията свободно се смесваха. Беше груба грешка да се проявяват човешки норми на поведение към врага. Никаква справедливост, никакво помирение, нито поне обективизъм. Обективизмът беше специално заклеймен и отхвърлен от революционната теория и практика. Врагът нямаше права, неговите деца също – те не можеха да учат или да се трудят според способностите си. Докато “нашите” и още по-нашите хора стояха спокойно над закона. Техните престъпления бяха грешки, уклони, в краен случай извращения. На какво? На партийната линия, естествено, тук за закон въобще не се говори. Такова беше времето, казват някои. Да, но нещо премълчават – беше престъпно време, а те самите – престъпници. И престъпността се развиваше и растеше. “За да господаруваш, развращавай” беше казал в безсмъртната си “Книга за българския народ” Стоян Михайловски. И те развращаваха. И демонстрираха най-свободно безнаказаността, богатствата и наглостта си. Правят го и днес. Само понякога показват престорена загриженост за “социалните придобивки” и състоянието на бедните (дали не се тревожат за бившите врагове?) или ни дават безценни съвети и препоръки какви да бъдем, за да ни приеме Европа!...
С политизирането на гражданите, делението им на свои и чужди, псевдореволюционната агитация, според която да заграбиш имота на по-заможния е акт на социална справедливост, се занимаваше комунистическата партия. Нейната история се дели на два големи престъпни периода: единият, когато се бори за власт, и другият, когато е на власт. Много дълго време тя имаше монопол (абсолютен) върху състава на съдийството и прокуратурата.
С установяването на комунистическата власт престъпността беше поставена на научна основа с наредбата-закон, колективното престъпление, теориите за врага, отхвърлянето на християнския морал, утвърждаването на тоталитарната власт.
От направения кратък преглед се вижда колко тежка ще бъде борбата с престъпността, насаждана повече от половин век. За да има някакъв резултат, все пак трябва да се тръгне от някъде. Защо не от тези, които на думи наказват, а всъщност поощряват престъпността

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин