Изпрати стари снимки от Видин и областта

Пещера Редака 2 до с.Салаш Белоградчишко

Туризъм - Пещери в областта

Останки от кости в пещерата „Редака 2" в Белоградчишко подсказват за странна симбиоза между хора и хиени през късния палеолит

 

„Редака 2" е като пещерата на Али Баба: пълна е със съкровища, макар и не в общоприетия смисъл на думата. Костите и кремъците, които археолозите намират там, за науката са си чиста проба злато. Защото дават възможност да се надникне в навиците на ловците по нашите земи преди повече от 40 000 години.
Начело на българо-френския екип, който се занимава с проучването на „Редака 2" в рамките на проекта „Най-ранни изяви на човешко присъствие на Балканите и начало на европейската култура", е Алета Гуадели. В пещерата край с. Салаш, Белоградчишко, не са много местата, на които тя може да се изправи в цял ръст. Но откакто е поела обекта през 2008-а, все повече се убеждава, че лазенето навътре си струва усилията. „Установихме, че там е имало леговище на хиена, но и следи от човек. Пещерата не е била постоянното му жилище, а нещо като ловен лагер", пояснява Алета Гуадели. Тъй като през късния палеолит въоръжението е било далеч по-малко ефективно от сегашното, трудностите по добиването на прехраната са отдалечавали ловците от дома. Налагало им се е да нощуват в малки пещери като „Редака 2", за да съберат сили за следващото мятане на копия по бизоните и другите източници на мазнини и белтъчини в началото на късния палеолит.
Тогавашните ловци не са имали кучета. Затова пък по всичко личи, че са поддържали странна симбиоза с хиените. „Колеги вече ме питаха дали не мислим, че са били домашни любимци", смее се Алета. Никога не би го предположила сериозно за най-агресивния хищник по нашите земи в този период. „За хиената човекът е бил като закуска - добавя съпругът й Жан-Люк Гуадели, който също участва в проучването на пещерата. - И в днешно време 10 хиени изяждат антилопа за 34 секунди, след тях остават само кръв и кожа. Нямаме причини да се съмняваме, че нейният почти два пъти по-едър предшественик Crocuta crocuta spelaea е бил лаком и свиреп."

 

Това автоматично изключва съвместното живеене - човекът в предната част на пещерата, хиената в задната. В „Редака" обаче има находки, които навеждат на мисълта, че заселването на човека и хиената е било много близко във времето. И че от това са произтичали ползи и за двата вида. „Още през 2008 г. намерихме костено шило със следи от зъби на хиена, то е дъвкано от животното. Преди, а не след обработката на костта. В добри времена хиената не се интересува от сухи нехранителни остатъци. А късният палеолит е рай за този животински вид из цяла Европа: с много плячка, подходящ климат и вода. Въпросното шило е майсторски изработено и защото костта е била достатъчно еластична - тоест от дъвкането до обработката е изтекло малко време."
Сходни версии двамата Гуадели развиват и около намерения в пещерата перфориран животински зъб, носен някога като накит. По-особеното при него е, че е бил повърнат от хиена. Очевидно ловците са го намерили впоследствие, видял им се подходящ - вече „обработен", макар и не точно в златарско ателие...
А дали и хиените са печелели от близостта с хората? Твърде възможно е те да са дояждали бизоните след ловците, които не е имало как да мъкнат със себе си цялата плячка, предполага Алета Гуадели. Вероятно са взимали бутовете, а ребрата и главата са оставяли на който се пребори за тях.

 

Колкото до тревопасните, на този етап в „Редака 2" преобладават костите на Bison priscus. А от хищниците - на лисица (Vulpes vulpes). „На пръв поглед в това няма нищо необичайно. Френските учени, които са изследвали много повече обекти от този тип от нас, делят леговищата на хиени на два вида и единият е с доминиране на друг вид хищник. В нашия случай това е лисицата. Интересното обаче е, че всички лисици в „Редака 2", изглежда, са били от един пол и на една възраст - зрели индивиди. Разбираме го по намерените кучешки зъби. Защо няма малки? Все още не намираме обяснение на този факт въпреки многото консултации с колеги", добавя Алета Гуадели. С Жан-Люк се питат и дали още тогава не е имало специализиран лов: на бизони за месото, на лисици - за кожата и зъбите, ценени като амулети. Други изследователи пък поддържат версията, че през късния палеолит накитите от зъби са определяли социалния статус в племето. Още се проучва и евентуалната употреба на пигменти за рисуване по телата на ловците.
Все интересни предположения, по които се работи по-лесно на местата, където има разкрити погребални комплекси от късния палеолит. В България до момента няма намерен дори един скелет от периода. Може би защото поради ограниченото финансиране на праисторически обекти разкопки се правят предимно в обитаеми пещери, а и в онези времена хората все някога са се досетили, че да заровиш труп където живееш си е жива зараза. Тук-там сега излиза костичка или зъб нищо повече. Дано „Редака 2" да се окаже „златна" и в това отношение. „Чакам инцидента, който ще доведе до откритие - оптимист е Алета Гуадели. - Може да намерим ловец, натъкнал се на хиени или затрупан от земетресението в пещерата, кой знае? Ясно се вижда, че някога там са падали огромни късове скала. Тази година ще продължим да търсим следите от човешко присъствие."
Защото на теория знаем, че в началото на късния палеолит хомо сапиенс измества неандерталеца, но на практика няма доказателства кой от тях се е „сработвал" с хиените. По-вероятно е в „Редака 2" да са си почивали от лова хора като нас, само че с малко по-масивна структура и с доста по-къса средна продължителност на живота (25-30).
Можем да си ги представяме мускулести, но не и напълно голи - при климата в онези времена те просто не биха оцелели без кожите на животните. Двамата Гуадели имат ценно потвърждение от „Козарника", по-известната и по-голяма пещера в района - там са намерени животински кости със следи от рязане с цел одиране.
Сигурно е и че копията на ловците от този период по нашите земи са се различавали от онези, намерени на територията на сегашна Западна Европа. Там им слагат върхове от рог, предимно от северен елен. А тъй като това животно обикновено не слиза на юг от Дунав, тук ловците се справят с други материали.
„По нашите земи се предпочитат костените върхове - обикновено от едри тревопасни. Понякога са съставни, използват се и кремъчни пластинки за по-голяма разкъсна сила. Те се закрепват по различни начини. И после цялото това нещо се изхвърля с копиехвъргач. Имам един, направен по подобие на намерените във Франция: дървен е, само частта за закачане е от рог", добавя Алета Гуадели.
Друга особеност на оръжията по нашите земи през късния палеолит е, че остават едни и същи до края на периода. По същото време върховете на копията и начините за тяхното закрепване непрестанно се променят в Западна Европа. Археолозите не са като народопсихолозите и не биха го обяснили с мързел. Така че ще трябва да се потрудят над още една загадка за разрешаване.

 

Доц. д-р Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей:
Трудно е да надвиеш триметрова мечка
Доцент Спасов, как изглежда европейската фауна през късния палеолит и как се справя с нея човекът?
- Късният палеолит съвпада с втората половина на късния плейстоцен. Част от животните измират в края на периода. Всъщност днешната фауна, оформила облика си преди около 10 000 години, е обедняла фауна от късния плейстоцен. Постепенно изчезват мамутите, козинестите носорози, пещерните мечки, големите плейстоценски бизони, но пък се появяват зубрите. Има данни, че ловците са копаели ями за мамутите, в Кавказ дивите коне са били подгонвани към пропастите, за да се убият сами. А у нас в Музея на карста в Чепеларе се пази череп на пещерна мечка с отверстие. То не е естествено, вероятно е направено от твърд наконечник на копие. Сигурно е било трудно да надвиеш животно, тежко около тон, 3 метра в изправено положение. Хората от късния палеолит са имали някакви ловни тактики, но пак са живеели кратко и наситено като гладиатори.
Очевидно пещерната мечка е била сред най-опасните животни в онези времена. Кои са другите?
- Пещерният лъв също е превъзхождал почти двойно по ръст и тегло съвременния си наследник. Представете си 400-килограмова гигантска котка, истинско чудовище... Аз съм намирал две останки от пещерен лъв - едната при Лъкатник, другата в „Магурата", от миналогодишните разкопки на Стефанка Иванова от НАИМ. Там работим с американски колеги, подпомогнати от фондация „Америка за България". Случвало ми се е да определям кости на леопард от Триъгълната пещера в Родопите, също много опасно животно. Да не говорим за рисковете от сблъсъка с пещерната хиена, животното с най-силните челюсти. Но всъщност кое може да се нарече безопасно? Да не би един елен с гигантски рога и почти тон тегло да не може да смачка човек?
Какво месо най-често са яли в късния палеолит по нашите земи?
- Козирозите са едни от явно ловуваните животни по нашите планини. Трудно е да се каже, но вероятно в менюто често е влизало дивото говедо - вид тур, който стига размера на големите бизони, до XVII век е намиран по нашите земи. Плейстоцeнският тур е бил внушителна гледка, както и повечето други животни от периода. Издребняването им в днешно време не се дължи само на промените в климата, но и на прекомерния лов. Когато постоянно се избират най-едрите, най-красивите, с най-големите рога, не може да се запазят гените на най-добрите.
Добре че са музеите с техните възстановки. Мислите ли да разширявате сбирките в София и в Асеновград?
- Палеонтологичният ни филиал в Асеновград е изключителен. В основата му е колекцията на Димитър Ковачев, бивш гимназиален учител - сега е на 83 години, но още е куратор. Този музей помогна на българската неогенска палеонтология да достигне най-доброто в Европа. Той показва какво е било преди 7-8 милиона години, когато нашата природа доближава съвременната в Африка: с жирафите, антилопите и хоботните, със саблезъбите тигри, хиените, носорозите и маймуните. Природата оттук до Иран е била една и съща. Колкото до разширяването на сбирката в София, може би и това ще се случи, след като най-после се стигна до решение на БАН сградата й да бъде стопанисвана от нашия музей. Но това е свързано и с много пари, затова се надявам на помощ от общината. Ние сме на пъпа на София и смятаме, че сме подценени - музеите по естествена история в Европа са много посещавани, но и щедро подкрепяни финансово. Надявам се да покажем какво можем с бъдещия музей в Дорково. Някога започнах там моите първи разкопки през 80-те, когато открихме фауна на 5 милиона години. Още тогава се зароди идея за музей на място. Вече имаме одобрение на ниво проект, парите са заделени, трябва да се реши кой ще строи. Ще струва около милион, но ще е впечатляващо: с голяма диорама със звукови и светлинни ефекти, с мастодонт в цял ръст. Само бивниците му ще са около 4 м. Ще го прави скулптор от смоли по зададени от нас параметри. Можеше и да е от бетон, но тогава щяхме да се чудим как да го пренасяме, а ни се иска първо да го покажем пред музея тук, в София. В проекта ще участва и един от най-добрите реставратори на животни в света - Велизар Симеоновски, мой ученик и приятел, в момента работи в Чикагския музей по естествена история.
temanews.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин