Изпрати стари снимки от Видин и областта

Пропаст с.Орешец

Туризъм - Пещери в областта

Пропасната пещера „Пропаст” получила името си от 18 метрова пропаст която отвежда в пещерата. Тя се намира на около 2500 метра западно от гара Орешец, в склона на Орешешкия балкан, който започва от бензиностанцията на западния край на Орешец.
От бензиностанцията на около 250 – 300 метра има каптаж.
Тези две точки като се свържат с една права линия „Пропаст” се пада от дясната страна на линията срещу големия завой на пътя и кошарите. Входът се намира на самия горен край на гората на малка полянка. Входът ими яйцевидна форма, от изток и запад е обрасъл с храсти, през летнитне дни на няколко метра надолу се спускат капини и други пълзящи растения. До 10 метра скалите имат дебела покривка от мъх. Относителната деневилация от входа до МЕБ е около 100 метра. Мразовото изветряне се простира на около 10 метра от входа на пропастта. Пещерата е развита в два вида пукнатини. Две диаклази образуващи двете пропасти, входа и кладенеца на големия сипеи. И две почти успоредни брахиклази образуващи цялата пещера. Първият входен отвес е 18 метра. От дъното му започват три галерии и трите със сипеи. Най-малката се развива почти на север, към десетия метър изменя посоката си на запад и след няколко метра свършва с овален свод. Малко преди краят и една малка галерия осъществява връзка между нея и големия сипеи.
Големия сипеи, фактически голямата галерия придържа юго-западна посока. От началото си сипеите представляват ръбест чакъл. От 18-тия метър на големия сипеи започват едри камъни. Сипеят не е много лабилен, по него може да се движи без обвързване с въже, но с по-голямо внимание. Сводът е висок над 8 метра, на места се превръща на цепка с не ясни очертания. На края на големия сипеи е „медузата” – красив вкаменен водопад. По пода има стари цинтрови джобчета и панички.
Въпреки че вкаменения водопад не работи вече и джобчетата са сухи, те не престават да пленяват с красотата си всеки пещерняк. Тук в края на сипея има три малки разклонения. По интересна е средната галерия. Тук водата е създала какви ли не причудливи форми. С пълзене се прониква в тази галерия, на втория метър човек може да се изправи. Над него се извисява около 10 метра комин. Комина се катери „камина” стига се до върха му ( постепено се стеснява ) и по друг комин се стига до края на сипея. От дясно на този има друг комин по-широк с хубави завески и сталактити. На 20-тия метър от входа по-големия сипеи от дясно на височина 2,5 метра има малка площадка. От нея през много тясна пукнатина се достига до отвора на нова 24 метрова пропаст „Кладенеца”. По пода на тази тясна двуметрова пукнатина отвеждаща до кладенеца, има малки цепки водещи в дълбочина.
Стените на „Кладенеца” са внушителни вкаменени водопади, а дъното изобилствува с красиви дендриди. От дясната страна на спускането през един доста тесен отвор се слиза още 4 метра. Това е възможния край на кладенеца. Казвам възможно достигнатия край, защото един почти кръгъл канал с диаметър около 0,20 метра отива в източна посока. От този канал при едно наше проникване излезе язовец. Срещнах се лице в лице с него. Стъписан назад аз с учудване видях как язовеца мигновено се обърна назад и се изгуби от погледа ми някъде навътре в малкия отвор. Този язовец от горе не може да влезе, а пък и да е паднал случайно и останал жив би умрял от глад. Фактически за да живее вътре ими връзка с повърхността. Не е изключено този канал да извежда до други зали и галерии. Но за да се проникне от другата страна трябва най-малко 2 метра основна скала да се разбие.
Третата най-голяма галерия също започва със сипеи – той е най-малък около 10 метра. От края на сипея галерията продължава с равен каменен под. На 17-тия метър от ляво има интересно стеснение, което отвежда в залата на „Борът”. Обширна зала с висок свод и глинен под. По свода има не големи 50-80 см. в диаметър еворозионни кубета, свидетелствуващи за някогашната дейност на неизвестен подземен поток. По пода има прилепно гуано в голямо количество. Тук се намира също и големият куполен сталактон „Борът”. Той е стар изсъхнал но заслужил възхищението си и кара всеки подземен изследовател, прониквач или пък случаен посетител дълго да стои пред него и с интерес и учудване да се любува на това творение на природата. В дясно малко пред „Бора” има непроходим сифон – отводнителен канал на подземните води. От „Бора” почти на юг започва най-дългата 60 метрова галерия на пещерата. Най-малката и ширина е един метър, а най-голямата 5 метра. Пода е глинен, а свода доста висок на места стига до 15 – 18 метра и преминава в цепка с неясни очертания. На 30-тия и 60-тия метър има паднали от свода скални блокове, някъде към 20-тия метър има малка купчина прилепно гуано.
На края на галерията пак вляво има малко стеснение и свързва галерията със залата пред първия сифон. Залата има почти кръгла форма и овален 5 метров свод. Пода е глинен и равен от дясно с малка купчина гуано. Тази глина е от сифона свързващ тази зала със следващата. Преди години на това място е имало съвсем малко отверстие от него е излизало вода при по продължителни валежи на повърхността, а когато то оставало сухо се усещало течение. Това навело нашите колеги на мисълта, че оттатък има други зали и галерии. С цената на всичко, с изтощителен труд, при тази ниска температура и висока влажност те изкопали 2 метра тунел. И природата се отдръпна пред тези смели и упорити млади хора, отвори нова страница пред тях от своята книга на тайни и приказни красоти. Сифона и една къса галерия отвеждат проникващия в най-голямата зала на пещерата – зала на езерото. След късата галерия непосредствено в ляво има красиво синтрово езеро. И в най-горещите и сухи дни в него има студена и чиста кристална вода.
От свода в него постоянно капе вода. Диаметъра му е около 2 метра и дълбочина 0,3 – 0,4 метра. Цялата зала от езерото нататък е с глинен под, по средата и в дясно с хубави глинени пирамиди. На повече от половината на залата се разполага голяма локва с малка дълбочина и група сталагмити в левия край. Свода е равен с 20 – 30 сантиметрови сталактити и много цевични сталактити дълги около 10 – 15 сантиметра. В тази зала се наблюдава десквамация, тя не се дължи на периодично покриване на образуванията с лед. Сталагмитите които са подложени на дескваманация се намират от дясната страна на залата в едно нейно хлътване. Отлюпването на сталагмитите по всяка вероятност се дължи на това, че те са стари. При другите образувания в залата това явление не се наблюдава. В края на залата свода пада ниско и патешки се минава в друга много по-малка от предхождащата зала. Пода е равен глинест тавана не е висок.
Непосредствено след входа и на тавана има аномални образувания. Залата завършва с глинен сифон. При продължителни валежи или топене на сняг от него извира вода, това е установено чрез наблюдения. С наблюдение е нямало възможност да се установи пониране на вода в него ( не издебнат точно момента в които водата понира ). По състоянието на каналчето на сифона ясно личи, че при понижение на нивото на водата от другата страна на сифона той се явява и като понор т.е. това е една естевала. Всичко това ни накара да започнем разкопаване. За сега са изкопани 2,5 метра следващата работа по сифона ще бъде след засушаването. Да се върнем пак в голямата зала на езерото. На 10-тия метър от езерото там дето започва локвата на лявата стена има вкаменен водопад. На 6 метра височина на върха на вкаменения водопад има малък едва забележим отвор. Това е началото на една тясна нова галерия. Пода е глинен а стените целите са изпъстрени с дендриди. Тавана от 5-тия метър преминава в непроходима цепка с неясни очертания нагоре .
Галерията подържа почти северна посока. Накрая завършва с езеро и дълбочина 0,6 метра, дъното му е глинено. Езерото в голямата зала получава вода от това по-високо стоящо от него езеро. Постоянно капещата вода от неговия свод е именно от това горно езеро просмукана от скалата. Пукнатините по свода на тази тясна галерия изглежда стигат близо до повърхността. Повърхностно течащите води по тези пуктнатини се оттичат в езерото запълват го прелива, хваща по галерията и стига по вкаменения водопад до локвата. От сифона също излиза вода, след като голямата зала се запълни до определеното ниво водата от нея изтича през първия сифон и запълва залата пред него. Тази зала се залива цялата и се пълни с 1 метър височина. Тогава водата прелива в голямата галерия и тече към Бора и там се губи в отводнителния канал. Фауната в Пропаст е изразена с голямата колония прилепи при Бора, голямата галерия и залата пред първия сифон и малко пещерно паяче в прилепното гуано.
Автор: Светослав Гаврилов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин