Изпрати стари снимки от Видин и областта

Анализ на социалния сектор

видин - План за развитие 2007-2013

4. Анализ на социалния сектор

4.1. Безработица

В Северозападния район за планиране нивото на регистрирана безработица е 25 на сто от населението в трудоспособна възраст за 2003 г., или 72 073 лица. Нивото на безработица в СЗРП средно е 23 на сто за 2003 г., по-ниско отколкото за 2001 г. - 27.8 на сто и 2002 г. – 29.17 на сто. Нивото на безработица продължава да е по-високо в сравнение със средното ниво за страната 12.6 на сто. Темпът на изменение на регистрираните безработни лица показва спад с 33.6 на сто (18 157лица) през 2003 г.[1]. Фактори за този спад са миграцията на населението в трудоспособна възраст, отпадането на известен брой безработни лица в отчета на териториалните бюра по труда, сезонната работа и лицата, работещи в сенчестия бизнес.

Диаграма 27. Регистрирани безработни лица в бюрата по труда (2000-2003 г.)

Как се променя безработицата по области. През 2000 г. най-висока е регистрираната безработица във Враца (30 641 души). Регистрираните безработни лица намаляват с 30.7 на сто през 2003. Регистрираният спад на безработицата за този период в област Монтана е 19 на сто, а в област Видин – 23.8 на сто. Тенденция на намаляване на безработните се отчита и за 2004 г.

Диаграма 28. Регистрирани безработни лица в бюрата по труда по области (2000-2003 г.)

Въпреки че е регистриран лек спад на безработицата, предлагането на работна сила продължава да бъде по-голямо от търсенето, което обуславя неравновесията на пазара на труда. Прилаганите програми за активни мерки на пазара на труда имат положителен краткосрочен ефект върху пазара на труда за района. Все още в района не са създадени условия за устойчивост на заетостта, генерирана от развитието на икономиката и бизнеса.

През 2003 г. регистрираната безработица продължава да е висока в област Враца (21 207 лица). В област Монтана безработни са 19 603 лица, а в област Видин – 13 103. Средното равнище на безработица за 2000-2003 г. е 28 на сто за област Видин, за област Враца – 29.3 на сто и за област Монтана – 29.5 на сто[2].

Диаграма 29. Регистрирани безработни лица в бюрата по труда по области (2003 г.)

Динамиката на безработицата[3] през 2003 г. показва, че в общата съвкупност на безработни лица 52.9 на сто са ново регистрираните в бюрата по труда.

През 2003 г. и в трите области се наблюдава превес на изходящия поток над входящия поток, което е причина за известно редуциране на общия брой безработни. Съотношението на входящия и изходящия поток е следното: 1:1.15 за област Враца, 1:1.06 за област Видин, 1:1.15 за област Монтана. За 2003 г. от общия изходящ поток само 52 .9 на сто са лица, постъпили на работа, а останалите 46.2 на сто са отпаднали от регистрация. Динамиката на това съотношение е в зависимост от текущото състояние на пазара на труда и от реализацията на активни мерки за заетост по национални програми.

И в трите области преобладават лица, освободени от обществения сектор. Относителният им дял в общата съвкупност на ново регистрираните безработни за 2004 г. е: в област Видин – 67.3 на сто, в област Монтана – 57 на сто и в област Враца – 56.4 на сто. Следователно преструктурирането на обществения сектор в района не е приключило.

Тревожна е ситуацията с регистрираната безработица сред младежите до 29 години и продължителната безработица. Основни причини за младежката безработица са ниското образование и липсата на професионална квалификация.

Равнището на регистрираните безработни жени е доста високо и не е намаляло съществено. Неблагоприятна е очерталата се тенденция на поддържане на висок дял на дълготрайно безработните. Най-висок е делът на регистрираните дълготрайни безработни в Северозападния район за планиране – 61.6 на сто от общия брой безработни за района. Много висок е делът на регистрираните безработни младежи до 29 години (около 30 на сто от всички регистрирани), което е една от предпоставките за засилената имиграция сред младото поколение за страната. Делът на продължително безработните младежи до 29 г. в област Монтана е 56.6 на сто, в област Видин – 53.6 на сто и в област Враца – 49.5 на сто. Преобладаваща част от регистрираните безработни са младежи до 29 години, или 34.2 на сто от общо регистрираните за област Враца, 33.6 на сто за област Монтана, и 32.3 на сто за област Видин. Повече от половината от безработните младежи са без специалност.

Средната продължителност на безработица е 18 месеца. В област Монтана и област Видин средната безработица е 19 месеца, а в област Враца – 17 месеца.

За 2003 г. делът на продължително безработните жени във Врачанска област е 52 на сто, във Видинската област – 49 на сто, в Монтанска област – 48.8 на сто. С най-висок дял са безработните жени над 50 години.

Проблемът с дълготрайно безработните е особено тежък за разрешаване, основно поради факта, че повечето от регистрираните безработни нямат подходяща квалификация и са с по-ниско от средно образование. Продължителното запазване на високото равнище на дълготрайна безработица в Северозападния район за планиране се превръща в остър социален проблем. Като се има предвид ситуацията с икономически активното население и растежа в този район, може да се смята, че той се нуждае в най-голяма степен от интервенции на пазара на труда за постигане на устойчиво дългосрочно икономическо развитие.

Възрастта, квалификацията и образованието са основни фактори, които влияят върху нивото на безработица. Най-голяма група сред дълготрайно безработните са лица без специалност и квалификация. Безработните с основно и по-ниско образование по-трудно се адаптират към изискванията на пазара на труда и не намират лесно работа.

4.1.1. Структура на безработицата по професионален признак и образование

През 2003 г. в района се наблюдава средномесечен темп на намаление на безработните лица с работническа професия с 2.0 на сто. И при специалистите се наблюдава средномесечен темп на намаление с 1.7 на сто. Най-голяма по брой и относителен дял в професионалната структура е групата на безработните без специалност. И в тази група се отчита средномесечен темп на намаление от 1.2 на сто през 2003 г.

Лицата без специалност трайно продължават да са най-много и с най-голям относителен дял в професионалната структура на безработните. Независимо, че безработните без специалност намаляват през 2003 г. в сравнение с 2002 г., предлагането на пазара на труда надвишава търсенето. Намалението на безработни без специалност се дължи на прилаганите мерки на правителството по програмите за насърчаване на заетостта. Тази група е основен компонент на дълготрайно безработните лица и съставлява около 64.4 на сто от безработните, регистрирани в бюрата на труда. Преобладаваща част от безработните без специалност е с основно образование. Те са слабо конкурентни на пазара на труда и затова са основни участници в програмите за заетост на пазара на труда.

В разрез по общини най-силно е присъствието на лица без специалност в Бяла Слатина (70.3 на сто), Лом (66 на сто), Белоградчик (62.9 на сто), Враца (45.2 на сто) и Берковица (56.1 на сто).

Безработните със средно образование са втората голяма група сред регистрираните безработни. Относителният им дял в общата съвкупност на безработните е Видин (46 на сто), Враца (40.9 на сто) и Монтана (43 на сто).

По степен на образование регистрираните безработни в СЗРП са разпределени по следния начин: за област Видин 50 на сто – с основно и по-ниско образование, със средно – 44.8 на сто и с висше – 4.7 на сто, за област Враца – 53.8 на сто с основно и по-ниско образование, със средно – 40 .9 на сто и с висше – 5.3 на сто и за област Монтана – 54.6 на сто с основно и по-ниско образование, със средно 41 5 на сто, и с висше – 3.9 на сто.

Безработните с висше образование са с най-малък относителен дял в образователната структура. Делът им в общата съвкупност на регистрираните безработни през 2003 г. е, както следва: Враца – 5.3 на сто, Видин – 46.0 на сто и област Монтана – 3.9 на сто.

За безработните висшисти е характерно следното: относителният дял на жените с висше образование е много висок: за област Враца – 66 на сто, за област Монтана – 64 на сто и за област Видин – 58 на сто. Младежите до 29 години с висше образование са 27.6 на сто от безработните висшисти във Врачанска област, 22.5 на сто в Монтанска област и 20.5 на сто във Видинска област. Поради съкращения на работни места в обществения сектор делът на безработните с висше образование в района е сравнително висок около 25 на сто от общата съвкупност на безработните в района.

Лицата с ниска степен на образование и квалификация не отговарят на изискванията на работодателите и това предопределя продължителния престой без работа.

В района работодателите заявяват работни места за квалифицираната работна сила с висше образование, работници и специалисти.

Броят на заявените работни места от работодателите за 2003 г. е 9 620. Най-много те са за област Враца 4 463, а в област Монтана и област Видин съответно – 3 495 и 1 662. Половината от заявените работни места са по програми за заетостта. Нараства и броят на предлаганите работни места от частния сектор.

Поради разминаване между изискванията на работодателите и работниците и слабата териториална мобилност на безработните остават свободни работни места в района.

Търсенето на специалисти с висше образование е 14.2 на сто от общия брой на заявените работни места в района, като се наблюдава определена цикличност. Търсенето на специалисти със средно образование е около 10 на сто от обявените работни места.

Най-търсени на трудовия пазара са безработни без специалност. За тях са предназначени 61 на сто от работните места. Тази характеристика на търсенето на пазара на труда показва, че в района няма технологично обновени промишлени производства, които изискват конкретни професионални умения и знания. Предлаганите места са за общи работници в сектори като услуги, строителство и селско стопанство.

Не са малко общините в района, където равнището на безработица е над 50 на сто от средната стойност за страната. В област Видин общини с високо равнище на безработица са Брегово, Димово и Ново село, в област Враца – Криводол, Хайредин и Борован и в област Монтана – Вълчедръм, Медковец и Якимово.

Проблемът с високата безработица се дължи на значително съкращаване на броя на работните места в бившите държавни предприятия. Необходимо е да се стимулира инициативността на частните предприемачи в района и преквалификацията на безработните и на работещите съобразно изискванията за новооткрити работни места и промените в стопанската дейност на фирмите.

4.2. Динамика и структура на заетостта

Заетостта и развитието на човешките ресурси са фактори за икономически потенциал и растеж в СЗПР.

Човешките ресурси са неравномерно разпределени на територията на страната – най-нисък е относителният дял на икономически активното население в Северозападния район – 198 хил. души или само 6 на сто от това на страната.

Както вече споменахме, за Северозападния район за планиране са характерни вътрешно регионални различия по отношение на заетост, икономическа активност и развитие на техническа, социална и транспортна инфраструктура.

Коефициентът на икономическа активност за Северозападния район е 42.2 на сто и е по-нисък от средната стойност на коефициента за страната (която е 49.2 на сто). По този показател през 2003 г. сред областите в СЗРП Видин е на последно място с 38.9 на сто. По-значително разминаване се наблюдава при показателя коефициент на заетост, който е 35.3 на сто, при средна стойност за страната 42.4 на сто. И за този район, както и за останалите, се наблюдава тенденция на нарастване на дела на населението над трудоспособна възраст. Между областите в района няма значими отклонения в стойността на показателя. В СЗРП през 2003 г. област Видин е на последно място със стойност 31.1 на сто, докато за област Монтана се отчита слабо нарастване на коефициента на заетост, чиято стойност е 38.4 на сто. Като цяло за СЗРП се наблюдава увеличение на стойността на показателя за 2003 г. спрямо 2000 г.

Диаграма 30. Коефициенти на икономическа активност и заетост през 2000, 2001, 2002 и 2003 г. в СЗРП по области

Средногодишният брой на наетите по трудови и служебни правоотношения в СЗРП за 2003 г. е 113 157 души, което представлява 5.4 на сто от общия брой на наетите за страната.

Основна част от наетите в СЗРП е в частния сектор, което представлява 48 на сто (54 800) от всички заети през 2003 г. След 2000 г. се очертава тенденция на растеж на броя на заетите в частния сектор, увеличението за 2003 е със 17 на сто или с 10 007 повече спрямо 2000 г.

Броят на заетите в обществения сектор също бележи увеличение с 1.7 на сто за 2003 г. спрямо 2000 г. Поради протичащите процеси на приватизация и закриване на неефективни производства спад на заетостта в обществения сектор в СЗРП е отчетен и за 2001 г. Все още делът на заетите в обществения сектор е по-висок от този в частния сектор.

Диаграма 31. Наети лица по трудово или служебно правоотношение в обществения и частен сектор по области (2000-2003 г.)

За района относителният дял на наетите в частния сектор е по-голям в отраслите на индустрията и селското и горското стопанство, като делът им е съответно 91.6 на сто и 65.8 на сто, докато в отраслите на услугите преобладават наетите в обществения сектор – 70.3 на сто през 2004 г.[4]

Броят на наетите лица по трудови правоотношения в преработваща промишленост в СЗРП за 2003 г. е 28597, което представлява 25.3 на сто от общия брой на наетите в района. Отбелязва се незначителен спад на броя на наетите лица по трудови правоотношения в преработваща промишленост – с 2.4 на сто спрямо 2000 г. Броят на заетите в преработващата промишленост по области, отнесен към общия брой на наетите в района, е както следва: Враца – 11 на сто, Монтана – 9.4 на сто и Видин – 4.9 на сто.

Сравнително малка част от заетите в селското стопанство е с трудово правни отношения. Средното равнище на относителния дял на наетите в индустрията в общия брой на наетите през 2003 г. е 38.35 на сто. За периода 2000-2003 г. намаляването на заетите в индустрията по области е 2 на сто. Стойността на коефициента по области в СЗРП е както следва: Монтана – 44.56 на сто, Видин – 32,36 на сто и Враца – 38.25 на сто. Най-високи стойности по отношение на този показател са достигнати в Козлодуй (77.02 на сто) и Бяла Слатина (40.25 на сто). В област Монтана, в общините Вършец и Берковица има по-високи от средните стойности за показателя дял на наетите в индустрията в общия брой на наетите.

Общините от област Видин, в които се регистрира съществено отклонение от средното равнище на показателя относителен дял на наетите в индустрията от общия брой на наетите, са: Бойница – 1.41 на сто, Брегово – 2.43 на сто, Макреш – 1.89 на сто, Ново село – 5.36 на сто, Ружинци – 9.14 на сто, Димово – 10.44 на сто и Грамада – 11.27 на сто.

От област Монтана се открояват следните общини: Вълчедръм – 5.69 на сто, Якимово – 2.68 на сто, Брусарци – 6.02 на сто, Медковец – 12.29 на сто и Лом – 29.10 на сто. От област Враца с най-ниски стойности на този показател спрямо останалите общини са Хайредин с 5.31 на сто и Мизия с 14.69 на сто.

Равнището на заетост в СЗРП варира около 43.7 на сто, при средно равнище за страната 50.6 на сто. По отношение на заетостта Северозападният район за планиране се очертава като най-проблемен, тъй като стопанската активност се възстановява бавно и бизнесът е неравномерно разпределен между общините. Съчетанието на сравнително малоброен и намаляващ човешки ресурс с относително ниска степен на неговото използване е сериозна преграда пред социално-икономическото развитие на района. Общо в района броят на работещите с трудови договори е 102 847 или 36 на сто от населението в трудоспособна възраст и 73 на сто от заетите лица. Броят на работещите с трудови договори е най-висок в област Враца и най-нисък в област Видин.

Най-значителен е делът на заетите по трудовоправни отношения в държавния сектор, преработващата промишленост, строителството, селското и горското стопанство, транспорта, образованието, здравеопазването и държавната администрация. Делът на заетите в образованието е 12.0 на сто.

Отрасли в СЗРП с най-голяма заетост са преработващата промишленост, текстил и облекло, търговия и услуги.

Продължава спадът на наетите по трудови или служебни правоотношения в област Видин в обществения и частния сектор, като спадът за 2004 г. спрямо 2003 г. е съответно 2.5 на сто и 5.9 на сто. Броят на заетите в индустрията, селското и горското стопанство и услугите намалява.

В област Враца в края на 2004 заетите лица са намалели с 9.9 на сто спрямо 2003 г. Този спад се отнася за основните сектори – услуги, индустрия и селско стопанство. Във Враца и през 2004 година продължава тенденцията на нарастване на заетите в частния сектор, съотношението за 2004 г. между обществен и частен сектор е 38.5/61.6 на сто, почти толкова, колкото за 2003 г. – 38.00/62.00 на сто.

Броят на заетите лица по трудови и служебни правоотношения намалява с 5.8 на сто през 2004 г. спрямо 2003 г . Преобладават заетите в частния сектор, делът им е 55 на сто от общата съвкупност на заетите. Значителна част от заетите лица в отраслите на индустрията и селското и горското стопанство са съответно 89.6 на сто и 77.9 на сто, докато в услугите преобладават заетите от обществения сектор (67.2 на сто от всички заети лица в сектор услуги).

Анализът на отрасловата структура и динамиката на броя на заетите лица по трудови или служебни правоотношение показва увеличение на заетите в частния сектор в област Враца и област Монтана. В област Видин по-голяма част от заетите по трудово или служебно правоотношение е в обществения сектор. Тенденция, която се очертава по отношение на заетостта в трите области, е спад на заетите лица по трудово и служебни правоотношения в индустрията, селското, ловно рибно и горско стопанство, а в обществения сектор преобладават заетите в отраслите, свързани с услугите. Нарастването на заетите в частният сектор показва, че частният сектор започва да играе роля в развитието на икономиката и бизнеса на района.

Анализът на отрасловата структура и на динамиката на броя на заетите лица по трудови и служебни правоотношения показва тенденция на намаление и за трите области на района. В областите Враца и Монтана преобладават лицата, заети в частния сектор, докато в област Видин по-голям е относителният дял на заетите лица в обществения сектор. И в трите области в отраслите на индустрията и селското стопанство по-голяма част от заетите е в частния сектор.

За намаляване на безработицата и за откриване на нови работни места помагат активните програми на Министерството на труда и на социалната политика, които са насочени към насърчаване на стартиращ бизнес и предприемачество и осигуряване на заетост.

В програмата от социални помощи към осигуряване на заетост са се включили около 21 649 безработни от района. Въпреки приложените мерки по тези програми предлагането на труда е по-голямо от търсенето, което обуславя и неравновесията на пазара на труда и високото равнище на безработица.

По програмите за заетостта е осигурена заетост на 15 720 лица през 2003 г., като 14 815 лица са работили по програми, а 1 326 лица – по различни насърчителни мерки, регламентирани в Закона за насърчаване на заетостта. Най-много лица по програмите за заетост има в област Враца, следва област Монтана и най-малък е броят им във Видин.

Постъпилите на работа са 28 737 лица, те са устроени с помощта на бюрата по труда от района. Преобладават лица без специалност, които са постъпили на работа. Малък е броят на устроените на работа лица с висше образование.

За трудовите посредници все още е проблем намирането на подходяща работа за безработните лица, тъй като има несъвпадение между характеристиката на свободните места и квалификацията на безработните. Затова все по-актуален е проблемът за подобряване на пригодността на безработните лица към пазара на труда.

В резултат на програми на Министерство на труда и на социалната политика 2000 безработни лица са започнали квалификационни курсове, като най-голям е броят им в област Монтана, следвана по този показател от област Враца и област Видин. В програми за повишаване на квалификацията са включени и около 2250 заети лица.

Най-голям в структурата на обучените е делът на жените и безработните до 29 години. Най-голям е делът на обучените лица със средно образование (60 на сто), с основно образование са 29 на сто и с висше – 10.3 на сто.

4.2.1. Програми, насърчаващи заетостта

Национална програма за земеделските производители – реализирана е във Видинската област с цел създаване на постоянна заетост чрез самостоятелна земеделска дейност (подпомагане на растениевъдството и животновъдството). В програмата са включени 173 безработни лица от област Видин за 2004 г.

Гаранционен фонд за микрокредитиране – Министерство на труда и социалната политика. Фондът цели подпомагане на създаване на работни места чрез улесняване ползването на кредити от банковия сектор. Одобрени от Министерство на труда и социалната политика са 555 проекти, които създават 1052 работни места до 2005 г.

Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Програмата осигурява заетост и социална интеграция на дълготрайни безработни. През 2004 г.са били включени 21 649 безработни от района.

Причини за задържане на високи нива на безработица са ниската образованост и квалификация и слабо развитият бизнес. Реализираните национални програми за насърчаване на заетостта водят до намаление на входящия поток безработни лица в периода на програмата или при реализацията на проекта по грантовите схеми на програма Фар. След приключване на програмата или проекта безработните възобновяват регистрацията си. Затова тези програми имат краткосрочен ефект върху равновесието на пазара на труда и социален ефект, изразяващ се във временно интегриране и адаптиране към пазара на труда.

В стойността на равнището на безработица в района се отчитат съществени отклонения между общините.

Изводи :

Районът е на първо място по показателя средно ниво на безработица (23.0 на сто за 2003 г.), което е с 8.5 на сто над средното равнище за страната. В стойността на равнището на безработица в района се отчитат съществени отклонения между общините, което се дължи на силно изразените вътрешно регионални различия. В някои общини равнището на безработица е над 50 на сто от средната за страната стойност.

За структурата на пазара на труда е характерен висок ръст на дълготрайно безработните. Най-големи групи дълготрайно безработни формират младежите до 29 години, жените и мъжете между 45 и 50 години. Причини за задържане на високи нива на безработица са ниската образованост и квалификация и слабата икономическа активност.

Най-търсени на трудовия пазар са безработни без специалност. Търсенето на пазара на труда на безработни без специалност показва, че в района няма технологично обновени и нови промишлени производства, които изискват по-висока квалификация и образование. Предлаганите места са за общи работници в сектори като услуги, строителство и селско стопанство.

Проблемът с високата безработица се дължи на значително съкращаване на броя на работните места в бившите държавни предприятия. Признак за незавършеност на преструктурирането на икономиката в района е преобладаващият относителен дял на регистрирани безработни от обществения сектор в териториалните бюра по труда.

Реализираните национални програми за насърчаване на заетостта водят до намаление на входящия поток безработни лица в периода на програмата или при реализацията на проекта по грантовите схеми на програма Фар. След приключване на програмата или проекта безработните възобновяват регистрацията си. Затова тези програми имат краткосрочен ефект върху равновесието на пазара на труда и социален ефект, изразяващ се във временно интегриране и адаптиране към пазара на труда.

Необходимо е да продължи прилагането на активни мерки на пазара на труда, насочени към стимулиране на инициативността на частните предприемачи, на стартирането на бизнес, на квалификацията и преквалификацията на безработните, както и на работещите съобразно изискванията за новооткрити работни места и промените в стопанската дейност на фирмите.

Тенденции за развитие на пазара на труда в СЗРП:

Броят на наетите по трудови и служебни правоотношения намалява.

-                           В областите Монтана, Враца и Видин преобладават лицата, наети на работа в частния сектор, докато в област Видин по-голям е относителният дял на наетите лица в обществения сектор. Заетите в частния сектор са ангажирани в индустрията и селското стопанство.

-                           В трите области се формира тенденция на редуциране на нивото на безработица за 2003 г., което се дължи на националните програми за насърчаване на заетостта и грантовите схеми по програма Фар.

-                           Броят на безработните, постъпили на работа, е по-голям в Монтанска и Врачанска област отколкото във Видинска област.

-                           В структурата на безработните по пол през годините доминира делът на мъжете и безработните младежи до 29 години. Обезпокояваща е тенденцията на дълготрайна безработица сред младежите до 29 г.

-                           Безработните без специалност и с основно образование продължават да са най-многобройни и с най-висок дял в професионалната и в образователната структура на безработните.

-                           Броят на безработните с висше образование намалява през 2003 г.

-                           През 2003 г. средната продължителност на безработицата е 19.8 месеца в област Монтана, 19.6 месеца на сто в област Видин и 17 месеца в област Враца

-                           Разминаването между търсене и предлагане на пазара на труда се обуславя от структурни несъответствия между търсенето на работна сила и квалификацията на безработните лица и слаба териториална мобилност.

-                           Производителността на труда също е сравнително хомогенна по всички райони, като стойностите не се различават значително от средната за районите – 9584 лв.

4.3. Образование

Образователното равнище на населението като цяло характеризира качеството на човешките ресурси и по-конкретно квалификацията на работната сила. Общо за страната образователното равнище на населението в периода 1998-2003 г. се подобрява. Образователното равнище на населението е един от главните показатели за качеството на човешките ресурси. Качеството на човешките ресурси е друг съществен фактор, който следва да бъде обект на въздействие при изпълнението на структурните политики.

При разпределение на заетостта по образование няма съществени разлики между областите в района. Поради липсата на възможности за успешна реализация на трудовия пазар и ниското равнище на заплащане, което е силно демотивиращ фактор, районът е засегнат от емиграцията на младите образовани хора.

Има изразена тенденция на увеличаване на дяла на населението във възрастова група 25-65 г. с висше и полувисше образование за сметка на населението със средно и средно специално образование.

Къде стои Северозападният район за планиране по отношение на образователното равнище на населението?

По отношение на количеството получено образование, измерено в среден брой години, СЗРП заема много добра позиция, като отстъпва само на Югозападния и Северния централен район. Същото се отнася и до образователното разслоение на населението, което е относително ниско (коефицент на Джини 0.27; при 0.23 за Югозападен, 0.26 за Северен централен и 0.28 за останалите райони). Това е една доста обнадеждаваща характеристика, малко неочаквана на фона на негативния миграционен баланс на района.

Общо учащите в СЗПР за 2003 г. са 67 156, което е 5.3 на сто от всички учащи за страната. Броят на учащите в СЗРП за периода 2000-2003 г. намалява с 9 на сто или с 6958 души. Тази тенденция се отнася като цяло за страната. Броя на учащите в страна за периода 2000-2003 г. намалява с 5 на сто или с 73233. Най-висок е делът на учащите във Враца – 44 на сто (29871), следва Монтана – 33 на сто (22 758) и Видин – 21.6 на сто (14 527).

Единствено в област Враца все още функционират филиали на висши училища. От предстоящите реформи във висшето образование се очаква закриване на филиалите на висшите училища. Младите хора от област Враца, както и от района имат възможността да продължат образованието си в колеж или университет. В областния център има филиали на следните висши учебни заведения:

-               ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий” - Педагогически колеж – Враца;

-               Медицински университет София - Медицински колеж – Враца;

-               Университет за национално и световно стопанство – Врачански стопански филиал – Враца;

-               ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград - Стопански факултет, Център за изнесено обучение – Враца;

-               Международен славянски институт - дистанционно - задочно обучение в Република България – Враца;

-               Нов Български Университет- София - локален център – Враца.

Образованието е добре развито, но е засегнато от демографския срив. Намаляването на раждаемостта, отрицателният естествен прираст и миграцията на населението системно водят до намаляване броя на подлежащите на обучение деца. Това обуславя редуцирането на броя на групите в детските градини, паралелките в началните, основните и средните училища и съответно съкращаването на учители.

Диаграма 32. Общ брой учащи за всички видове учебни заведения за периода 2000-2003 г.

 

По-голям дял от заетите в Северозападния район за планиране е с висше образование. Заетите с основно и по-ниско образование са под средното ниво за страната.

Таблица 11. Коефициент на заетост по образование за 2003 г.

Общо

Общо

Висше

Средно

Средно дрофесионално-техн.

Основно и по-ниско

Общо

42.4

67.9

55.7

62.1

18.8

Северозападен район

35.3

66.7

48.8

53.8

12.8

Видин

31.1

61.4

45.7

52.4

11.4

Враца

35.1

69.3

46.1

50.3

10.8

Монтана

38.4

67.4

54.0

58.3

16.1

Източник: НСИ

За СЗРП е характерно нарастване на заетите с висше образование с 17.6 на сто и на заетите с основно образование с 42 на сто за 2003 г. спрямо 2000 г.

В област Монтана образователната структурата на заетите лица по образование е следната: с висше образование – 19.6 на сто, със средно образование – 61.1 на сто и с основно образование – 18.9 на сто от заетите. За област Враца заетите лица са: с висше образование –- 29.1 на сто, със средно образование – 58.2 на сто и с основно образование – 12.5 на сто от заетите.

За периода 2000-2003 г. броят на заетите с висше образование се покачва с 20 на сто (7 хил. души). В областните центрове в периода 2003-2002 г. тенденцията е растеж на заетите с висше образование: в област Видин – с 26.5 на сто (2.6 хил. души), в област Враца – с 13 на сто (2.4 хил. души) и в област Монтана – с 18 на сто (2.1 хил. души).

За разлика от заетите с висше образование в СЗРП, броят на заетите със средно образование за периода 2000-2003 г.намалява с 13 на сто или 13.2 хил. души

Спад в броя на заетите със средно образование за периода 2000-2003 г. е регистриран в област Видин (с 30 на сто или 6.6 хил. души) и в област Враца (с 18 на сто или 8.3 хил. души). Изключение прави област Монтана, където за същия период броят на заетите със средно образование нараства с 5 на сто или 1.8 хил. души.

Диаграма 33. Заети лица по образование по области (2000-2003 г.)

От общо заетите в СЗРП със средно образование са 91.7 хил. души. От тях 71.5 на сто (65.6 хил. души) са със средно специално или професионално-техническо образование. По области разпределението е както следва: област Видин - от общо заети 18 хил. души със средно образование 59.4 на сто (10.7 хил. души) са със средно специално или професионално-техническо образование; област Враца - от общо заети 38 хил. души със средно образование 70.8 на сто (26.9 хил. души) са със средно специално или професионално-техническо образование; област Монтана – от общо заети 35.8 хил. души със средно образование 78.2 на сто (28 хил. души) са със средно специално или професионално-техническо образование.

В района има ясно изразена тенденция на увеличаване броя на заетите с професионално и техническо образование.

Броят на заетите с основно или по-ниско образование в СЗРП се покачва с 38 на  сто (9.6 хил. души) за 2003 г. В областите Видин и Монтана в периода 2000-2003 г. нарастването е съответно 52 на сто (3.2 хил. души) и 62 на сто (6.8 хил. души), а в област Враца се наблюдава намаление на броя на заетите лица с основно и по-ниско образование с 5 на сто (0.4 хил. души).

Ръстът на заети с основно образование може да се обясни с предлагане на нискоквалифицирана работа и търсене на сезонна работа.

Този факт налага следния извод: необходимо е планиране на активни мерки на пазара на труда за наемане на лица със средно-специално и професионално-техническо образование. Паралелно се налага изграждането на развита система за продължаващо професионално обучение в унисон със стратегията на Министерство на образованието и науката за продължаващо професионално обучение.

Заетите с основно и под основно образование в района са по-малко от заетите с ниско образование в останалите райони. Ромите са най-малко заети и значителен брой от тях са безработни.

Данните за коефициента на заетост показват, че по отношение на образованието в структурата на заетите няма съществени различия между областите. Може да се твърди, че в област Видин се наблюдават най-ниски стойности на коефициентите на заетост по образование спрямо област Враца и област Монтана. Това обстоятелство е свързано с образователната инфраструктура – наличен брой училища.

Основната цел на образователната политика в Северозападния район за планиране е успешното функциониране на системата на средното образование.

4.3.1. Професионално образование

Една от съществените характеристики на инфраструктурата на образователната система на всяка страна е степента на развитие на професионалното образование и обучение като институции, програми, преподаватели и оборудване.

По данни на МОН в СЗРП за текущата 2004-2005 г. има 37 професионални гимназии, финансирани от държавата, с около 12500 ученици. Те са така наречените професионално-технически институции в този район. Разпределението на професионалните гимназии по общини е както следва: област Видин – 8; Враца – 17; Монтана – 12.

Това разпределение на професионалните гимназии по области може да се обясни с географското разположение и структурата на населението. Положителен факт по отношение на сегашното социално-икономическо развитие на района и бъдещите му потребности е изградената мрежа от професионални училища – 38 от всички 422 професионални гимназии в страната.

Изградената мрежа от училища, даващи професии или части от професии, може да бъде използвана за активизиране на продължаващо професионално обучение, което включва квалификация и преквалификация на безработните над 16 години до края на живота им независимо от образователната им степен.

В контекста на описаното по-горе и направения социално-икономически анализ на района за планиране е целесъобразно да се даде възможност за развитие и да се поддържат професионално-техническите гимназии: по облекло, текстил и дизайн – Враца, Мездра, Монтана, Бяла Слатина; хранително-вкусова промишленост – Лом и Видин; туризъм – Видин, Белоградчик, Роман, Вършец; транспорт – Видин, Бойчиновци, Монтана, Борован и с. Ружинци; селско и горско стопанство – Берковица, Белоградчик, Враца, с. Георги Дамяново, Ковачевица и Бяла Слатина.

От гледна точка на факта, че повечето професионални гимназии в района за планиране са държавни и съответно общините в него нямат влияние върху разработването на държавния план за прием на ученици, се налага да се приложи принципът на партньорство при оптимизиране на училищната мрежа и програмите за обучение.

В предстоящите седем години в контекста на приоритетите на СЗРП ще се наложи минимизиране на приема на ученици в неперспективни професии като химични технологии и ядрена енергетика – във връзка със свиването на химическата промишленост в района и предстоящото закриване на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй.

При оптимизиране на училищната мрежа на професионалното образование в района в област Враца, например, може да се повиши приемът на ученици по професии като каменоделец и обработка на скални материали и производство на художествени изделия от скални материали.

Професионалното обучение и квалификация по програми на Министерство на труда и социалната политика благоприятстват интегрирането на безработните към пазара на труда.

Продължаващото професионално обучение е новопоявил се феномен в образователната система и структура в новите страни-членки на ЕС. В този смисъл то е изключително добра алтернатива за квалификация и преквалификация на заетите и на безработните, независимо от възрастта и образователната им степен.

Перспективно е откриването на курсове за продължаващо обучение в съществуващите професионално-технически гимназии в следните области: обслужващи транспортен коридор 7 и 9; строители; водачи на МПС; търговци; митническа администрация; туризъм; ресторантъорство и хотелиерство; планински водачи; селско стопански курсове по фермерство, селскостопански мениджър и художествени занаяти.

Изводи:

В СЗРП относителният дял на заетите е по-нисък отколкото в останалите райони за планиране. Все още в района преобладават заетите в обществения сектор. Ръст в броя на заетите в частния сектор е регистриран за периода 2000- 2003 г.

Образованието е добре развито, но е засегнато от демографския срив. По-голяма част от заетите са  с висше и средно специално образование. В района има ясно изразена тенденция на увеличаване броя на заетите с професионално и техническо образование, както и на заетите с основно образование и без специалност.

Независимо от относително добрата образованост на населението, тя не е съпроводена с висока квалификация и производителност на работната сила.

Има достатъчно специалисти с висше и средно специално образование в района, но технологичното развитие на фирмите изисква специализация, което предполага преквалификация и обучение на човешките ресурси.

В района е изградена добра система от професионални и технически училища. Професионалното образование е необходимо да се промени съобразно потребностите на пазара на труда. В перспектива усилията на регионалната политика в сферата на професионалното образование ще бъдат насочени основно към подобряване на сътрудничеството с бизнеса и подобряване качеството на подготовката и на материално-техническите условия за работа, както и към осигуряване на гъвкавост на учебните планове, с оглед необходимостта да се отговори в максимална степен на пазарното търсене на професии.

За сега в района няма необходимия финансов и човешки потенциал за въвеждане на продуктово и технологично обновление. Иновационното партньорство е слабо развито. Според направения анализ възможности за въвеждане на нови технологии имат само големите предприятия с над 250 души персонал. Предприятията в частния сектор са малки и микро и не разполагат с необходимия финансов ресурс за иновация на продуктите си. Повечето разчитат на собствени сили и възможности за разработването на нови продукти или усъвършенстването на съществуващите. В района няма специализирани научно-развойни звена, които да подпомагат иновационната дейност. Затова е подходящо в перспектива да се създаде рисков фонд в подкрепа на иновационни решения в района. Също така недостатък на иновационната политика в района е липсата на иновационна стратегия и приоритети. В перспектива финансирането от фондовете на ЕС ще позволи на фирми, които успешно са разработили иновационни проекти, да въвеждат иновации в дейността си. Като цяло използването и трансферът на иновации са слаборазвити в района.

Икономиката на района продължава да е под въздействието на извършващи се структурни промени. Нарастването на заетите в частния сектор и на относителния дял в брутната добавена стойност се отчитат като положителен знак за развитието на конкурентноспособността.

Конкурентноспособността на икономиката на района може да се развие чрез стимулиране на нововъведенията; изграждане на бизнес инфраструктура и внедряване на ІТ в помощ на бизнеса; въвеждане на нови технологии в МСП; подобряване на образователното равнище на работната сила и съобразяване с потребностите на регионалния пазар на труда, което ще доведе до увеличаване на заетостта.

Регионалните дисбаланси в заетостта и производството изискват специални мерки и инструментариум на въздействие, които да благоприятстват икономическото и социалното сближаване.

4.4. Доходи по домакинства

Една от основните цели на регионалното развитие е спиране на икономическия спад и достигане на средногодишно увеличение на БВП с поне 3 на сто. Това е свързано с преодоляване на тенденциите за растеж на безработицата и с повишаване на жизнения стандарт на населението, със съживяване на производството и привличане на чужди инвестиции.

Няма съществена разлика в общите доходи на домакинствата между районите за планиране, но има съществена разлика в тяхната структура. Общият доход средно на домакинство през 2003 г. е 6043 лева. По този показател районът изпреварва останалите планови райони.

Отбелязаният ръст на общия доход на домакинство за 2003 г. е 26.2 на сто спрямо 2000 г.

Диаграма 34. Динамика на общия доход на домакинство за СЗРП (2000-2003 г.)

За 2003 година в област Враца средният годишен доход на едно домакинство е         6 487 лева, като доходът на едно лице годишно възлиза на 2 228 лева. Най-голям дял при формирането на дохода на домакинствата в област Враца има работната заплата – 2 489 лева, следвана от доходите, реализирани в личните стопанства – 1 548 лева и пенсиите – 1002 лева. Анализът на данните за 2003 година показва, че едва 0.6 на сто от средния доход на домакинствата в област Враца е формиран от предприемаческа дейност. Това говори за все още слабо развит дребен и среден бизнес. Силно изразеното преимущество на доходите от работна заплата – 38 на сто, лично стопанство – 24 на сто и пенсии – 15.5 на сто, говори за пасивност и недостатъчна мотивация за предприемачество. Красноречив в тази връзка е фактът, че 3.5 на сто от средните доходи на домакинствата в област Враца се формират от детските добавки, обезщетенията за безработица и други социални помощи (при 0.6 на сто принос на предприемачеството към средния годишен доход на домакинствата).

Диаграма 35. Структура на общия доход на домакинствата през 2003 г. по райони на планиране

От средните за областта 4 877 лева среден разход на едно домакинство през 2003 година 82.6 на сто (4026 лева) са изразходвани за потребителски стоки и услуги, 4.2 на сто (207 лева) – за данъци, 3.9 на сто (189 лева) – за домашното стопанство и 9.3 на сто (455 лева) са всички останали разходи.

Колкото по-неразвита и изолирана е местната икономика, толкова повече усилия се влагат в домашното стопанство. Тази зависимост е присъща за района. Доходите от домашното стопанство имат значително по-голям принос в общите доходи на населението отколкото в икономически по-развитите райони на страната. Именно домашното стопанство компенсира ниските доходи и е важен фактор за оцеляване на домакинствата в общини с висока степен на безработица. В по-голямата си част доходите от домашното стопанство са не парични, а натурални: месо, мляко, зеленчуци и др. Потребителската кошница на населението на СЗРП е най-малка в страната. Делът на потребителските общи разходи в района е 82.7 на сто, при 86.6 на сто средно за България. Още по-нисък е относителният дял на паричните разходи – 79.8 сто, при 85.2 на сто средно за страната. В СЗРП е най-висок относителният дял на общите и паричните разходи за алкохолни напитки и тютюневи изделия, както и на разходите за домашното стопанство, което е ключово в структурата на доходите за района. Най-нисък в сравнение с всички останали райони е делът на общите и паричните разходи за здравеопазване, жилища, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, вода, електроенергия и горива за битови нужди, съобщения и разходи за разнообразни стоки и услуги.

4.5. Жилищен фонд

Сред основните показатели, характеризиращи социалното и икономическото развитие на районите, е и броят на жилищата и съотношението му към броя на населението.

Общият брой на жилищата в СЗРП е 281 777. Фактът, че СЗРП е с многократно по-малобройно население определя и относително най-малкия брой жилища спрямо всички останали райони – 7.63 на сто от общия брой жилища в страната.

Високата степен на външна и вътрешна имиграция на населението в Северозападния район за планиране води до високи стойности на съотношението на жилища спрямо броя на населението. Стойностите на това съотношение и за трите области са над средната за страната (47.05 на сто): Видин (56.14 на сто), Враца (52.49 на сто) и Монтана (54.32 на сто). Стойността за целия Северозападен район (53.99 на сто) е чувствително по-висока в сравнение с всички останали райони, от които само още един (Северен централен) превишава средната за страната стойност, а останали са с по-ниски от средната за страната.

По този начин СЗРП се оказва единственият, в който едно жилище се пада на по-малко от двама жители (1.85 жители). Във всички останали райони на едно жилище се падат повече от 2 души, като средната стойност за цялата страна по този показател е 2.13 жители на жилище.

Въпреки че по отношение на общия брой жилища и полезна жилищна площ, въведени в експлоатация през 2002 г., СЗРП изостава значително от останалите райони, по показателя полезна площ на човек от населението и жилищна площ на човек от населението СЗРП е водещ в страната. Полезната площ на човек в района е 34.1 кв.м., като в най-слабо населената област Видин, тази площ достига 37.2 кв.м., при средни за страната стойности от 29.9 кв.м. Най-много жилищна площ на човек се пада на населението в област Видин 24.5 кв.м. За целия СЗРП жилищната площ на човек е 22.1 кв.м. (най-голяма за страната, за която средната стойност е 19.2 кв.м.). Наличието на по-големи полезни и жилищни площи на човек от населението едва ли може да бъде прието за благоприятен показател, тъй като то се дължи до голяма степен на значителната имиграция и обезлюдяването на района.

По абсолютна стойност разходите за строително монтажни работи в СЗРП са най-малки. Относителният дял на разходите за ново строителство и подобрения е едва 39 на сто, при средна стойност за страната 75 на сто. Районът е единствен от 6-те района за планиране, в който разходите за ново строителство и подобрения са по-малки от разходите за поддържане и текущ ремонт.

4.6. Здравеопазване

Общият брой на болничните заведения в СЗРП е 19 или 6.33 на сто от всички болнични заведения в страната. Болничните легла в района са общо 2836, или 5.56 на сто от общия брой на болничните легла в страната. И по двата показателя относителните дялове са най-ниски за страната. Общият брой легла в здравната мрежа на Северозападен район за планиране е 2750 през 2003 г., което е с 30 на сто (1218 легла) по-малко в сравнение с 2000 г. За същия период по области се отчита следното намаление: област Видин 34.6 на сто (273), Враца 28.3 на сто (533) и област Монтана 31.4 на сто (412).

Нисък е броят на специализираните болници – едва 4, поради което значителна част от пациентите са принудени да пътуват извън района с цел лечение. В района на Видин не функционира нито една специализирана болница или диспансер.

Общият брой на лекарите в СЗРП е 1567, като на всеки от тях се падат средно по 333 жители (при средно за страната 283 пациенти на лекар). В това отношение единствено в Югоизточния район е налице по-висок среден брой пациенти на един лекар. Средният брой пациенти на стоматолог в СЗРП (1695) също надвишава значително средния брой пациенти на стоматолог в страната (1277). По този показател в по-неблагоприятно положение е единствено Североизточния район.

На територията на област Монтана функционират 3 бр. многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ) в градовете Монтана, Лом и Берковица. Първичната медицинска помощ се осъществява  от 124 броя общопрактикуващи лекари, 120 бр. стоматолози и 7 бр. групови практики. В специализираната извънболнична помощ функционират 2 диагностично-консултативни центъра (ДКЦ),  1 специализиран център (СЦ), 5 МЦ, 9 групови практики и 103 бр.  специалисти за специализирана медицинска помощ. Осигуреността с лекари /стоматолози/ и болнични легла в Монтана е: брой болнични легла на 1000 от населението– 5,09 ‰, брой лекари на 10 000 от населението  26,22 ‰, кадрова обезпеченост със специализиран медицински персонал:лекари на 10 000 от населението ,– 17,4 ‰,стоматолози – 4,18 ‰.

В област Враца функционират 545 лечебни заведения за извънболнична помощ. В област Враца лечебните заведения за болнична помощ са 12 броя (5 многопрофилни болници за активно лечение – МБАЛ), 3 броя специализирани болници и 4 броя специализирани диспансера. Работещите в тези здравни заведения са 1 843.

Диаграма 36. Здравна мрежа, брой легла по области (2003 г.)

Наблюдава се тенденция на намаляване на броя на болничните легла с 18.7 на сто (от 61535 бр. през 1999 г. на 51030 бр. през 2002 г.). Причината за това е намаляващият брой на населението и по-високата обращаемост в ползването на болничните легла (по-кратък престой в болница). Диспропорции в осигуреността на населението с болнични легла през последните две години се задълбочават. Премахването на районирането за болничен прием до известна степен тушира тази негативна тенденция.

Здравната мрежа е разположена неравномерно по общини, като е концентрирана в по-големите градски центрове, като обслужва и съседните общини. Основните проблеми са свързани с остарялата материално-техническа база и с недостига на финансови ресурси за нейното подобряване. В отделни населени места се наблюдава затруднен достъп и влошено качество на медицинските услуги. Неравномерното разположение на мрежата за медицински услуги и недостига на медицински специалисти в част от общините са свързани с по-ниско качество на услугите, недостатъчна здравна култура на населението, особено в изолирани териториални или етнически общности.

Подобни диспропорции в осигуреността на населението с лекари и стоматолози на 1000 души от населението се наблюдава и в останалите райони за планиране. Тя е по-висока за Югозападния, Южния централен и Северния централен район, а по-ниска в Югоизточния и Северозападния район.

Броят на детските ясли в СЗРП е 61, или 9.67 на сто от общия брой детски ясли в страната. Отрицателният естествен прираст и миграцията на младите хора определят малкия брой деца в ясли. Една детска ясла в района се посещава средно от 24 деца – за България средният брой на децата в една детска ясла е над 34. Особено ниска (най-ниска в цялата страна) е стойността по този показател за област Видин (17 деца на една ясла).

На територията на СЗРП функционират 29 заведения за социални услуги с общ брой на местата в тях 6646. Преобладават заведения за социални услуги, извършвани извън домашна среда и насочени предимно към възрастни хора с физически и умствени увреждания и деца с умствени увреждания.

Относителният дял на хората, които ползват услугите на социалния патронаж спрямо общия брой на населението в СЗРП е 0.86 на сто – най-висок сред шестте района за планиране и два пъти по-висок от средния показател за страната. В рамките на района стойностите на този показател са изключително високи за област Видин, в която относителният дял на възрастните хора (основни клиенти на услугата социален патронаж) спрямо останалото население е един от най-високите за страната.

В област Монтана има 6 дома за социални услуги с 1289 места: 4 дома за стари хора, 2 дома за възрастни с деменция, 5 дома за възрастни с физически увреждания, с умствена изостаналост, със сетивни нарушения, с психически разстройства, 2 дом за деца и младежи с умствена изостаналост  и с умствени увреждания, 2 дома за временно настаняване, 1 дом за медико-социални грижи за деца, 6 дома за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа. Сградният фонд и обзавеждането на домовете са в лошо състояние, има нужда от основни ремонти, за да съответстват на стандартите за предоставяне на социални услуги.

4.7. Култура и културни институции

На територията на областите Видин, Враца и Монтана са разположени 15 музея, които представляват 6.82 сто от музеите в страната. Експонатите наброяват 245024 исторически ценности и документи, които съставляват едва 5.62 на сто от общия музеен фонд в страната и се обслужват от 103 музейни работници (4.64 на сто от персонала в тази сфера в национален мащаб). Най-малкия брой музеи и експонати в страната определят и най-ниската степен на посещаемост на музеите в СЗРП – едва 3.56 на сто от общата посещаемост на музеи в страната. Делът на дотации от държавния бюджет спрямо общите приходи на музеите в района е 87.58 на сто – най-висок в сравнение с останалите 5 района, като средният показател за страната е по-нисък с повече от десет пункта (77.29 на сто).

Към настоящия момент функционират следните по-важни музеи:

Регионален исторически музей – Враца, Исторически музей – Видин, Исторически музей – Монтана, Исторически музей – Лом и др. Във Враца се съхранява прочутото Рогозенско съкровище.

Средният дял на библиотеки в областните центрове за страната е 1.75 библиотеки в областен център. Делът на библиотеките в СЗРП е най-малък – една библиотека в областен център. Относителният дял на читателите в библиотеки спрямо общия брой население в страната е 4.07 на сто. С най-нисък относителен дял е СЗРП – 2.01 на сто, или повече от два пъти по-малък дял от средния за страната.

С общ брой от 15 издадени книги СЗРП е на последно място по книгоиздаване с 0,25 на сто от всички издадени книги в страната през 2002 г. През този период в област Видин са публикувани само две книги (най-малко в сравнение с всички останали области на страната). Тиражите на изданията в СЗРП са също най-ниски – около 300 екземпляра на издание, при почти 900 екземпляра на издание средно за страната. Средният брой периодични издания (вестници) за страната е 14 издания на област. С 6 печатни периодични издания на област СЗРП се нарежда по този показател на предпоследно място, преди Североизточния район, в чийто области се печатат средно по 4.3 издания. По отношение на периодичността на изданията СЗРП отстъпва на всички останали райони. Средният брой на публикациите на изданията в района е под 50 годишно, докато средно за страната изданията публикуват средно около 62 броя за една година.

През преходния период сферата на културата, както и останалите сфери на социално–икономическия живот, претърпя упадък и преживява труден период на оцеляване и стабилизиране. Обектите на културата, както и образователните институции, са в лошо материално състояние поради недостиг на средства от държавния бюджет, който е бил основен източник на финансиране преди прехода. В бъдеще финансирането на културните дейности ще става и чрез спонсорството, и чрез участие в различни международни донорски програми за финансиране на проекти.


[1] Реализацията на Националната програма от социални помощи към осигуряване на заетост. В нея са били включени 21 649 безработни лица от района.

[2] Информация на Агенцията за насърчаване на заетостта

[3] Измерва се като съотношение между входящия и изходящия поток от безработни лица.

[4] Агенция по заетостта, Дирекция Регионална служба по заетостта Монтана ,,Обзор за състоянието и тенденцията в развитието на пазара на труда в облстите Видин, Враца и Монтана през 2004 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин