Изпрати стари снимки от Видин и областта

Лало Дичев

История - Поборници от Видинския край

Една личност, един борец за свобода от гр. Кула, чиято дейност и съдба е потънала в забрава не само за младото поколение, но и за по-възрастните.

За съжаление, не бихме могли да съобщим данни за неговата личност, поради това, че не разполагаме с такива. Затова ще се задоволим с онова, с което той е оставил името си в историята на България.

Неговата патриотична дейност е свързана с голямото въстание в Северозападна България през 1850 г.

В наличната историческа литература и документи не е доказано участието на Лало Дичев в съвещанията, провеждани в Раковишкия манастир през пролетта на 1850 г., предшестващи вдигането на въстанието.

Липсват данни и за неговото участие в самото въстание. През лятото на 1850 г. той трябва да е бил там, където са съсредоточени кулчаните - при с. Буковец за щурм на видинската крепост.

След разгрома на въстаниците, предвождани от капитан Кръстьо войвода при Хасанова махала (дн. с. Динково, обл. Монтана), след клането при с. Гърци (дн. с. Градец) на въстаниците, предвождани от Петко Маринов от с. Грамада и деблокирането на обсадения от селяните Белоградчик, започва вторият етап от развоя на въстанието, както го определят съвременните историци като Стр. Димитров - борбата за земя и правдини продължава, като по-голямата част от въстаналите селяни се оттеглят в т.нар. въстанически лагери, разположени покрай сръбската граница от Алботин (при с. Гърци) до връх Китка в Стара планина. Клани-недоклани, сечени-недосечени, твърдо решени да изгинат, но да не се приберат по селата си, докато не постигнат своето: правото на живот, на чест и на имот. Турското правителство и султанът са принудени от обстоятелствата и от европейското обществено мнение да търсят среща и договаряне с раята за омиротворяване на най-размирния по това време Видинския еялет. И именно тогава се проявява името на Лало Дичев от Кула като един от най-авторитетните водачи на въстиналите и непокорени селяни. Той е избран член на делегацията, която се среща във Видин с Решид ефенди - султански пратеник за омиротворяване на раята във Видинския край (1).

В заседанието си от 10/22 юни Високата порта решава да изпрати в разбунтувания край още един свой пратеник и за такъв бил определен бригадният генерал Али Риза паша. Придружен от два табора редовна войска, той се отправя по море за Варна. На 25 юни той отново се натоварва на кораби и Русе и на 29 юни/11 юли пристига във Видин (2).

В тая депутация участвували също Първан Дилов от Paковица, Стоян Николов от Горни Турчин (дн. с. Шишманово), Йоцо от Макреш, Гица Станев Пуев (по документите Пуя) от Брегово, Йон Никола Посоака от Ясен, Стоян Пейов от Войница, Йоцо Нинов от Витбол, Петко Лилов от Водна, Вълчо Димитров от Урбабинци (дн. с. Тошевци) и Станислав от с. Бракевци (сега в Сърбия).

Депутацията се срещнала със султанския пратеник на 5/ 17 юли (3). Исканията на селяните били да се изпрати селска депутация в Цариград, която да поднесе жалбите на селянинте направо на султана, да се премахнат многобройните данъци, всеки от които давал възможност за злоупотреби и се въведе един общ данък, кнезовете (кметовете) да събиат данъците и да се забрани на турски злоумишленици да скитат по селата и вършат насилия.

Енергичният тон на депутацията накарали Али Риза и аташирания към него султански пратеник Решид бей да поемат някои обещания пред нея. Преди всичко те обещали на селяните да изпратят свои представители в Цариград, които да изложат исканията пред Високата порта. Обещал им правото да си изберат един собствен кнез за нахията Сахра. За такъв бил избран и назначен от Али Риза паша Петко Маринов от Грамада (известен по-късно с прозвището паша Петко). Били привлечени под отговорност виновниците за кръвопролитието при Гърци и Хасанова махала и изпратени в Цариград, а на близките на загиналите българи била дадена пенсия.

За това какъв е приносът на Лало Дичев в тая депутация нямаме сведения, но фактът, че той е един от най-видните селски водачи, избран от въстаналия народ, красноречиво говори в негова полза.

Един месец по-късно след срещата си с Али Риза паша, извънредният султански пратеник във Видин, Лало Дичев е включен в 19-членната делегация за Цариград. На 6 август 1850 г. Лало Дичев се качва на видинското пристанище. След осемдневно пътуване по Дунава, по суша и по Черно море, на 14 август депутацията пристига в столицата, където се срещнала с великия везир и му връчва молбата до султана. На 15 и 20 август депутацията се среща с представители на правителството. В. "Цариградски вестник" пише: "Нахождат ся в Цариград человеци, пратени от Болгария, които предложиха на правителството пространно изложение на онова, що ся случи тамо, видя ся как някои чиновници на правителството ся оттласнаха от своите должности и от това стана на жителите неугождение, което умножиха чуждестаяници, сториха ся някои суровства " Накрая депутацията била приета и от султан Абдул Меджид в двореца Ялдъз кьошк, където пратениците от Видинския край (и Лало Дичев) биват смаяни от султанското великолепие, но не забравят защо са пристигнали в Цариград и постигат своите искания, в следствие на което е издаден султански берат за дадени от султана правдини (4). В началото на м. ноември депутацията се завръща във Видин с дадените обещания.

Един документ - писмо на заточените в Цариград селски водачи, сред тях и Лало Дичев, разказва за трогателната участ на тези борци, които през януари 1851 г. били арестувани, съдени от видинския мезилич и отправени в Цариград в окови. Това писмо от 13 март 1851 г., адресирано до Александър Димитракиев Хаджитошев от Враца и Стефанаки бей Богориди, красноречиво разказва за мъките и терзанията, които депутатите от 1850 г. претърпели в януари 1851 г., когато биват отправени като затворници: "... улови най-напред Никола от Турчин [Цар Петрово, б.м., Г.В.], и Първула [Станков] от Стакевци, и дядо Матеа, и дядо Гицо, и Марина, и дядо Йончо, и Лало [Дичев от Кула], и Стоян [Николов от Малък Турчин, дн.Шишманово, б.м., Г. B.J... па ги извърза сос сиджиме, дорде ги укараха у темницата. Па после ги уковаха у тежки синджире и тумруци и още няколко човеци сиротиня до 40 души све у синджире и гонеха още... И така седяхме там у темницата 40 дни, па никого не пущат да дойде при назе или да продума с назе... Свите 19 души сме докарани све у железа до Варна и там ни разковаха и за 20 дни дойдохме до тука..." (5).В друго писмо пак до същите адресати от 26 март, като молят за помощ, разказват, че това им е 13-тата терсана (затвор, арест), в която лежат, и че ги изяли гадове (плъхове) и въшки. Молбите на затворените биват чути благодарение застъпничеството на княз Стефанаки Богориди и те са изправени пред садразамски (върховен) съд в Цариград, но всичко е напразно (6). Както вече отбелязахме, той и другарите му остават да гният в цариградските затвори до идването на мисията на княз Меншиков, когато по настояване на руския посланик генерал Озеров на 4 март 1853 г. биват освободени (7). Тогава Лало Личев се завръща в гр. Кула. Не е известно дали по-нататък е продължил участието си в борбата против поробителя както това са направили повечето негови другари затворници като Иван Кулин, който емигрирал в Сърбия и оттам продължил борбата до смъртния си час, или Първул Станков от Стакевци, който взема участие в Кримската война 1853-1856 г., а взема участие и в организирането на Димитракиевата буна при селата Раковица и Влахович (дн. с. Подгоре), преселва се в Русия и през Освободителната война като опълченец във Втора дружина се сражава на Шипка.. Лало Дичев не е забравил мъките, прекарани в арестите и затворите. Името му отново откриваме през 1875 г. в един списък на сигурните хора, готови да въстанат от Видинския край. Името Дичо Лалович от Кула фигурира в един списък "од части", съставен от Михаил Попов и съхраняван в сръбските архиви. В него фактически се прави и кратко описание на гр Адлие (дн. Кула) и той дава представа и за други революционери-съзаклятници: "Преди двадесет години това градче е било само от триста и няколко християнски къщи, а сега има 480 български къщи и 270 черкезки, и 190 татарски, и от 30 до 40 къщи на белградски турци. Тук се започна казарма за войската, конаци, телеграфна станция, около 100 и повече дюкяна и кръчми, създаде се и управление и окръг от 46 села, назначен е каймакам с 4000 гроша месечно. Има също и много старинни паметници и една римска кула - на половина е разрушена, а другата стои като паметник, защото от нея произлиза и името на селото, което преди няколко столетия е населено от тетевенци и етрополци. Има голяма и хубава църква ["Свети апостоли Петър и Павел", б.м., Г.В.], започната е преди 7 години. Всякога стои войска (пехота и кавалерия) от 800 до 1000 души, 80 от които се отделят за в с. Раковица, близо до границата на Зайчарски окръг, и за с. Халово, до самия Тимок, въоръжени с 2 топа 80 души; то е срещу Връжогрънца, окръг Зайчарски. В конака има боеприпаси с много барут и олово, оръжие и два топа. От Кула до границата при Връшка чука има два часа. От Кула известни хора за работа [в смисъл готови да въстанат, бел. A. P.] са: Дичо Лалович, Лачко Николов, Гено Вълов, Въл... Главчов, Генчо Николов и Данко Чурчич" (9).

Последното сведение, с което разполагаме за битието на Лало Дичев, е, че той е дочакал Освобождението, защото през 1879 г. в изборите за Първо обикновено Народно събрание Лало Дичев е бил председател на избирателно бюро, дори е бил посочен като кандидат за народен представител (10), но не получил вишегласие. Тогава за депутат от Кулска околия бил избран Петко Каравелов, бивш видински вице губернатор, който има действителната заслуга за отърваването на Кулска околия от попълзновенията на сърбите. Те имали претенцията да я присъединят към Сърбия, но Петко Каравелов на своя глава изпраща един ескадрон руски войници, които изгонват сърбите. Заради тази си самоволна постъпка той бил уволнен от заеманата длъжност във Видин и назначен за окръжен управител в Търново.

От тук нататък следите на поборника за свобода Лало Дичев, депутат и затворник в Цариград се губят. За съжаление, ние не знаем как е изглеждал той, какви потомци е оставил и изобщо оставил ли е. Може да се изгради версия, че негов внук е една личност от Кула със същото име (11).

БЕЛЕЖКИ
1 Маринов, Д. Политически движения и въстания в Западна България. - СбНУК, m.II. С. 1889, с.102.
2 Димитров, Стр. Въстанието на селяните в Северозападна България от 1850 г. С. 1971, с.73-74, 133, N 51.
3 Пак там, с. 139.
4 Кузманов, П. Кнез Иван Кулин. С. 1971, с.89-94.
5 АВПР, ф. Посолъства в Константинополе, д.3278-6, л. 138-139 и гръб.
6 Пак там, л. 140.
7 Кузманов, П. Два документа за въстанието в 1850. • ИДА. N 40.
8 Райкова, А. Нов документ за национално-революционното движение в Северозападна България. - ИДА, N 12, С., 1966, с.12.
9 ЦДИА, Ф. 173 (Народно събрание), оп.1, а.е.9, л.6.
10 Пак там.
11 Надгробен паметник в кулските гробища на Лало Дичев, роден 1862 г. и починал през 1913 г., за когото в гр. Кула се знае, че е организатор на т.нар. "Динковска шайка" (още за динковската шайка), извършила на времето много обири и убийства във Видинския край.
Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин