Изпрати стари снимки от Видин и областта

Младен Павлов Калинов

История - Поборници от Видинския край

Един от двамата присъединили се на козлодуйския бряг към четата на легендарния войвода Христо Ботев на 17 май . 1876 г. е Младен Павлов Калинов, учител тогава в Козлодуй.

Той е роден на 18 март 1848 г. в гр. Видин (1). Родителите му имали желание синът им да изучи занаят, но момчето проявявало склонност към учението.

Първоначалното учи във видинското взаимно училище което се намирало в двора на днешната катедрала "Св. Димитър". След това баща му го изпраща да учи кожухарски занаят в съседния румънски град Калафат. Това обаче било против волята на момчето и то се връща обратно в родния си град, като продължава образованието си в класното училище. Там по това време се внедрява взаимоучителната метода от даскал Лука Павлов от Пирдоп (2). По-късно с група свои съученици заминава за Белград, където постъпва в тамошната духовна семинария и работи като слуга, за да се прехранва.

След свършването на три класа на семинарията в Белград напуска и се прехвърля в габровската гимназия (3). Там прави първите си стъпки в общественото поприще. Заради една реч, възхваляваща Френската революция, произнесена с рязък тон, Младен Павлов е изключен и принуден да се прости завинаги с гимназията и да поеме пътя си на учител (4).Най-напред учителствува в с. Бреница, Оряховска околия, след това една година учителствува в Кнежа и накрая бива назначен в с. Козлодуй. Там той учи не само децата, но и възрастните. Тогава се свързва с дейци и на БРЦК, по чието поръчение събира и предава сведения за БРЦК във връзка с дебаркирането на Ботевата чета на козлодуйския бряг (5).

В деня на идването на четата той е трябвало да даде сигнал къде да слезе четата, като размахва кърпа за лице, вързана за един прът (6).

Преди да тръгне към брега, Младен Павлов влиза в класната стая при учениците си за последен път и им казва какви хора ще дойдат. След това четата пристига и той се присъединява към нея. В качеството си на неин водач той я повежда и разпорежда кой четник в коя къща да влезе и взема коне, като казвал на селяните да ги оседлаят и предадат на четата (7).

В похода от Козлодуй към Врачанския балкан той е в авангарда като отличен познавач на местността и хората.

В боя на Милин камък на 18 май даскал Младен Павлов, наречен от четниците "козлодуйското даскалче", на няколко пъти с риск за живота си донася с кратунка вода на сражаващите се четници. През останалото време той наблюдава с далекоглед движението на на неприятелските сили и съобщава наблюденията си на войводата Христо Ботев. Нуждата oт връзка със съзаклятниците във Враца кара Ботев и щаба му го изпратят при апостола на Врачансхия революционен окръг Стоян Заимов. Задачата е възложена на козлодуйското даскалче. За изпълнението на мисията му способствува и това, че той не е бил в четническа униформа (8).

След редица премеждия той успява да се добере до вознесенската църква във Враца, където трябвало да се съберат въстаниците. Когато Младен Павлов пристига там, църквата вече била обградена от турски аскер. Така е осуетен опитът му да влезе във .връзка със Стоян Заимов, който се укрива в къщата на баба Йота Ангелакьова. Младен Павлов не успява да се свърже отново с четата.

Узнал, че тя е разбита, той се отправя на запад, за да търси спасение в Сърбия, преструвайки на невменяем и глух, през урви и рътлини, той се смесва с група колари-варджии и успява да. се добере до Берковица. Намиращият се там Милетий, Софийски митрополит, му оказва помощ, за да стигне до Видин. Преди да тръгне за родния си град е разкрит от турско заптие и арестуван. След като при разпитите версията му на глухоням се проваля, той се представя за Стефан Лалов от с. Ракита, Плевенско. По всичко личи, че новата му версия била по-убедително защитена и възприета от. турския следовател, защото и във Видин, откъдето е откаран в Русе заедно със заловените Ботеви четници в Берковско, той остава неразкрит (9).

По-късно той е закаран в Русе, а от там - подкаран за Плевен за очна ставка с цел да бъде идентифициран, Младен Павлов обаче успява да избяга и през Свищов да се озове в Румъния (10).

По време на Освободителната руско-турска война той като преводач в щаба на дивизията на румънския полковник Сълничану.

След Освобождението става чиновник в съда в гр. Оряхово, после - съдия в гр. Враца. Отвратен от партизанщината, се отдава на адвокатската професия, като продължава да живее с предосвобожденските си идеали и с преклонението пред подвига на Христо Ботев и неговите другари. Оженва се в гр. Оряхово за богата туркиня и успява да даде на децата си солидно образование в чужбина. Оставя ценни спомени за участието си в Ботевата чета и своя живот (11). Умира през 1935 г. (12)  

БЕЛЕЖКИ
1 Павлов, Мдаден. Мемоари. Кратки бележки из моя живот. С., 1928, с.7.
2 Пак там, с. 16-20.
3 Пак там, с.25.
4 Пак там, с.2б.
5 Пак там, с.26-32.
6 Пак там, с.46.
7 Пак там, с.47.
8 Пак там, с.51.
9 Ферманджиев. Н. Ботевите четници разказват. С., 1975, с.347-356.
10 Павлов. Мл. Цит. съч., с.71.
11 Вж. бележка I тук.
12 Вълчев. Г. Ботевият четник Младен Павлов. - В. "Учителско дело", N22 (3065), 2 юни 1985 г., в. "Слово" - Монтана, N16, 31 май 1996 г.

Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин