Изпрати стари снимки от Видин и областта

Никола Атанасов (Цаков) Тороманов

История - Поборници от Видинския край

В четата на войводата-черногорец Коста Лука, действувала по време на юнското въстание 28-30 юни в 1876 г. в Бреговско-Новоселския район, участвува и един копривщенец.

Той е роден около 1856 г. в гр. Копривщица (1). Не разполагаме почти с никакви данни за неговите детство, учение и семейна среда.

През 1876 г. двадесетгодишен, той заедно със съгражданина си Никола Лулчев Малеев като емигранти в Румъния заминават за Сърбия, която се готви, както е известно, за война с Турция. Те, подобно на хиляди български патриоти, отиват там с намерение да постъпят в сформиращите се в Кладово, Гъмзиград, Болевац и Зайчар български добро-волски чети начело с войводите Панайот Хитов, Филип Тотю, Симо Соколов, Ильо Марков, Христо Македонски, Тодор Тодоров Велков, капитан Райчо Николов и други български войводи.

Когато той и другарите му пристигат в гр. Кладово, Сърбия, споменатите чети вече на П. Хитов, Ф. Тотю и Хр. Македонски са заминали към границата, тъй като войната вече е започнала. Поради това те се присъединяват към минаващата през крайдунавския град Кладово доброволческа чета на черногорския войвода Коста Лука. Тази чета навлиза в Турция заедно с четата на Тодор Велков от Шумен на 27 юни с.г. На следващия ден четата на Коста Лука заедно с четата на Тодор Велков и въстаническата чета на Михаил Никифоров Попов на 28 юни се сражават с турски военни монитори при Ново село, а вечерта срещу 29 юни четата на Коста Лука участвува и в превземането на с. Флорентин. След превземането на Флорентин те още през нощта се насочват към Гъмзово и Видин. Четата на Коста Лука остава в с. Флорентин, за да охранява превзетото влашко-турско село от евентуален турски десант по р. Дунав (2).

На 29 останалите български чети на Тодор Велков и Михаил Никифоров Попов се сражават с предните части на турските сили при Гъмзово, след което са върнати на позиция при Ново село. Сутринта на 30 юни турския паша Фазлъ, пристига във Видин от Русе, предприема контранастъпление и сръбската Крайнска бригада на JI. Остович е принудена да отстъпи към Брегово. Четата на Коста Лука, разположена във Флорентин, също отстъпва към Ново село и взема участие в разразилия се бой на позициите около селото.

Останали без патрони, защитниците на Ново село са пометени от десетократно по-многобройния противник. Никола Атанасов успява да се спаси и след връщането си в Сърбия се присъединява към новосформираната в Кладово нова чета на поручик Александър Филипович, който ги отвежда в Делиград. където се вливат в сформиращата се там руско-българска доброволческа бригада на полковник Медведовски. Там той се включва във втори батальон на капитан Райчо Николов. Сражава се в битките при с. Гърмен и градовете Зайчар, Алексинац, Кревет-Гредетин на 16 септември и на други места. За проявен героизъм в боевете с вековния поробител - турчина - той получава орден за храброст от сръбското правителство (3).

Както е известно, след сключването на мир между Сърбия и Турция през м. февруари 1877 г. доброволците са разпуснати и Никола Атанасов заминава през Румъния за Русия. Там на 19 април в гр. Кишинев, според алфавитната книга на Българското опълчение, става опълченец, а, според дружинното му свидетелство, постъпването в опълчението става на 29 май с.г. в Плоещ (4). Участвува във всички походи и сражения, които води I рота на I опълченска дружина на подполковник Константин Кесяков, също копривщенец (5). На 27 юни 1878 г. се уволнява от лагера при гр. Пловдив и се завръща в родния си град. След Освобождението работи като дърводелец, а през 1896 г. известно време е градски бирник в Копривщица. След това последователно живее в Пловдив, с. Кръстевич, София и отново Пловдив и от 1924 г. до края на живота си - в столицата София (6). Активно се включва в дейността на българското туристическо движение (7). На 7 февруари 1923 г. е обявен за почетен гражданин на гр. Габрово. Умира на 7 април 1932 г. в София, където е и погребан (8).

БЕЛЕЖКИ
1 Българското опълчение 1877/1878. Първа, втора и трета дружина. Биографичен и библиографски справочник. T.l. С., 1996, с.224, N11,3.3.
2 Вълчев. Г Въстанието във Видинско 1876. Видин, 1995, с.60.
3 Пак там; Българското опълчение...T.I., с.
4 НБКМ БИ А пд II323.
5 Пак там.
6 Българското опълчение... T.I., с.
7 Тахов. Г Опълченци-mуристи. • В. "Ехо", N 16, 16 април 1990 г.
8 Българското опълчение... T.I., с.

Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин