Изпрати стари снимки от Видин и областта

Празници във Видин

История - Празници

Зимите едно време бяха много снежни и много студени. По улиците снегът беше натрупан най-малко на един метър височина и скърцаше под краката ни. Коледа и Нова година винаги посрещахме с голям сняг. Често пъти ни продължаваха зимната ваканция поради големите снегове. Спомням си коледарите от гимназията, които, водени от учителя Бърдаров, ходеха по къщите и пееха вечерта на Бъдни вечер. На първия ден на Коледа до обяд групи от по-големи деца също ходеха по къщите и пееха песен, с която поздравяваха гражданите с рождеството на Христа. Песента започваше с думите: "Слава во Вишни Богу, воспевайте Юдея". Знам доста думи от тази песен, но понеже не съм много сигурен и тях и подреждането им, не ги цитирам. Тези групи от по-две три момчета, носеха една направена от картон и цветни хартии гнезда, която въртяха наляво и надясно докато пееха. В песента се разказваше за раждането на Христа, а звездата символизираше изгрялата звезда над град Витлеем по време на рождеството. Звездата се правеше така: вземаш от дома си ситото за брашно. Тогавашните сита имаха дървена кръгла стена от тънка дъска и на външната страна на ситото се залепва хартиена икона на Богородица с детето Исус, а останалата част се облепва с някаква цветна хартия. Пак върху външната страна се залепват няколко удължени пирамиди от картон като върховете им се свързват с хартиени гирлянди. Във вътрешната страна на ситото, обърнато с дъното нагоре се поставя кръстачка, в средата на която има малка дръжка, чрез която цялата звезда се въртеше. Проверих, че и в град Лом е имало такъв обичай, но в Русе - не. Вероятно е "патент" само на Северозападна България. Коледуването със звезда го има чак в Украйна. Гледах преди години филма "Нощ срещу Рождество" по повест на Гогол и там видях, че групи младежи, но и девойки, коледуват с такива звезди, само че на Бъдни вечер, а във Видин - на първия ден от Коледа и то само момчета.

Празнуваше се тържествено и Богоявление. Тогава това ставаше на "19 януарий". Студ - голям! След служба в църквата множеството, водено от военната музика отиваше всяка година на едно и също място на брега на Дунава. Това място беше срещу сегашното, а и тогавашно, кафене "Роялъ". На самия край на кеиовата стена имаше изработен от лед голям кръст. Тук владиката отслужваше кратка молитва. Децата носеха своите сурваки, много от гражданите идваха с гълъби, присъстваха и части от гарнизона, защото на Богоявление беше зимния парад на войската. В Дунава на две-три лодки стояха хората, които ще се хвърлят в ледените води да хванат кръста. След молитвата владиката хвърляше кръста. Хората в лодките бяха голи, наметнати само с шуби. Щом кръста беше хвърлен, започваха артилерийски гърмежи от оръдията, настанени на площада. Гражданите, дошли с гълъби, пускаха птиците да летят, а децата си хвърляха сурваките в Дунава. Успелият да улови кръста го показваше победоносно на владиката, а "моржовете" обличаха бързо шубите и се качваха на шейна, която ги чакаше на брега и с препускане на конете се отправяха към банята, където пък ги очакваше басейна с топла вода и не малко от много хубавия коняк "Медицинал", който продаваха предимно в аптеките. Проверих обичая да се хвърлят сурваки в Дунава и се оказа, че и в град Лом го е имало, но от Русе ми обадиха, че не знаят за него.

Имаше и едно "чисто видинско" празненство. На 31 януари тогава беше Атанасов ден. Циганите казваха: "Атанас гялди, яз гялди", което значи "Атанас дойде, пролетта дойде". Имаше обаче и друга причина за празнуване. На този ден тук се изпращаше "чумата". Имаше един циганин, Аличко, който изобразяваше чумата. Самият той беше страшен за гледане. Долните клепачи на очите му бяха паднали, под очите си имаше синьо-червени кръгове и сякаш и очите му бяха червени. Качваха го на кон, овързан целия със синджири, а покрай него вървяха хората и го ругаеха. Така го превеждаха по улиците на града. После всички отиваха в местността "Иван Бойничанина" - някъде зад Земеделското училище ("Разсадника"). Там ядяха и пиеха, после счупваха всички съдове: чинии, паници, шишета или стомни. Хората не носеха нищо от трапезата в дома си. Така "изпращаха чумата". Този обичай беше останал от по-далечното минало като спомен за страшното заболяване и за да се предпазят от ново заразяване, хората счупваха всички съдове, с които са яли и пили.

През зимния и пролетния сезон във Военния клуб (днешната Художествена галерия) се организираха балове, на които заможните видински госпожи и госпожици се представяха с модните си тоалети. Висока чест за всяка девойка е, когато бъде поканена на танц от Началника на гарнизона. Иначе "на бал, като на бал" - както казват французите.
Богдан Минков - Видин, такъв какъвто беше

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин