Туризъм - Пътеписи

Преди време чух, че около село Каленик има водопад. Нямаше кого да попитам освен Мариан от същото село. Мариан обича да обикаля на разни места и нямаше как да не знае този водопад. Както и предполагах Мариан не само, че знаеше за водопада, но отиде и ми прати снимка от там. Говорехме за водопада през 2013 г. През януари 2014г. Мариан отиде и го намери и ми прати въпросната снимка с което ме заинтригува още повече, тъй като не го бях виждал, а само знаех за него.  През пролетта на 2014г. реших да го намеря. Не можех по-рано защото непрекъснато валеше и условията не бяха подходящи.
На 5 април 2014г. тръгнах с още двама приятели към водопадите в онзи район и не ми се прибираше, без намерен водопад. 
Не знаехме точно къде се намира и решихме да тръгнем от вливането на притока в река Тополовец на два километра до село Долни Бошняк. 


Копривата беше в изобилие. На горе по реката намерихме някакъв бетонен блок. Някой някога е правил нещо, но нямаше никакви останки от сграда или подобно.


От двете страни на реката имаше свлачища от проливните дъждове.


Едно от малкото животни, които могат да ме заредят с голяма доза адреналин и да ме накарат да бягам отгоре над тревата и водата. Имаше малки около нея и дискретно сбързих крачката. Малко преди да видя тази змия един приятел от групата е видял диво прасе и се е качил на тавана на джипа. Още от начало ни провървя на горски гадове и оставаше само да видим мечка и вълк.


Много изкоренени дървета вследствие на свлачища или силни ветрове. На места придвижването беше затруднено.


В дясно личи някогашен коларски път. В днешни дни пътя е идващ от някъде и отиващ на никъде. Предполагам, че е от средновековието или е римски.


След няколко часово ходене нямаше никакви признаци от водопад. Време е да извадим телефоните и да се ориентираме в google maps


От няколко години горите са нападнати от някаква гъсеница. Държавата няма пари за третиране с препарати. Общините в област Видин също нямат пари за пръскане. Общо взето горите се унищожават по всякакъв начин от дървосекачи, гъсеници и тн. а едно дърво не е посадено.


За пръв път виждам от основата на дърво да извира вода. Чудесно място за създаване на нова чешма. 


Намерихме доста странно "нещо" в реката. Помислихме, че сме намерили каска или нещо интересно, но се оказа фар от трактор. Какво са правили тия трактористи на тези трудно достъпни места.


По течението на реката открихме още едно странно нещо в гората. Бетонно колче с някаква маркировка. Нямаше нищо около него. 


До следобеда не намерихме нищо и решихме да идем на другия водопад до село Тополовец "Петров церак". Хората от село Тополовец са  направили удобство. Парапет и стъпала за слизане до реката.


До реката открихме паметник. Предполага се, че е на самоубил се ловджия


Към 7 вечерта намерихме един от най-високите водопади в област Видин.


Втори опит за достигане до Каленишния водопад беше на  27 февруари 2015г. Отбележих си мястото до от миналото посещение и реших да тръгна от друго място. Този път тръгнах от село Каленик и на няколко километра от селото стигнах до голям дол. С джипа бях до тук.


Слязох право надолу и попаднах на пресъхнал водопад. Височината му е около 3 метра. В този дол водата се влива от 3 страни и едната е пресъхнала и точно на него е пресъхналия водопад. На снимката се вижда отчупване на водното стъпало.


Над водопада видях случайно някаква дупка. Трудно може да се каже, че е пещера, но не е и скален заслон. Снимах я и дадох кординатите и на Хинков. Той е собственик на сайт за пещери в България и ми каза, че тази дупка не е известна до сега и когато имат път на сам ще я картрират. По традиция този които открие дупка, пещера и тн. дава името и.


След известно ходене срещу течението на реката не намерих нищо. За съжаление през месец февруари денят е много къс и стана време да се връщам към джипа и да се прибирам с "празни ръце" към Видин. Чувството да идеш някъде и да не намериш това, което търсиш е кофти. 
Реших да се обадя пак на Мариан от село Каленик за да ми покаже къде се намира водопада, защото аз нямаше да го намеря толкова лесно.
След няколко разминавания в свободното време на 16 май най-после се улучихме свободни и тръгнахме.
Като за чудесен ден получих повреда в джипа и не можех да вдигна повече от 50 км и зарядното на фотоапарата изгоря предишната вечер. С пристигането в село Каленик започна да ръми и по всичко личеше, че ще пропадне и този ден. 
Тръгнахме пак по същия път, като при второто посещение и спряхме на почти същото място. 
По пътя през гората се откри страшна картина. Борове  и отзад зеленина. Ако имах фотоапарат можеше и да се получи нещо, но снимах с телефона.


Дола с трите реки


По пътя към реката се показа  този приятел.


Откриваха се невероятни гледки и извадихме телефоните.


Стария път от по-горните снимки. Във високата част над дола има останки от римски стени. Предполагам, че е бил охранителен пост на този път, които отива към Пецино кале до село Тополовец.


Някой е идвал през 1999г и се е увековечил. Сигурно е търсил водопада


Чудесен заслон при дъжд.


На места е трудно преминаването. Много паднали дървета и висока растителност. 


До реката има много заслони и дупки. Нямах време да влизам в тях колкото и да ми се искаше.


Много красиви моменти 


Малък водопад и снимка за спомен. Водата някак синее и не се изпуска такъв момент за снимка.



Това беше втория горски обитател дето видяхме. Очаквах змии и други гадове, но ги нямаше в този ден.


Най-после водопада. След два неуспешни опита след година от първото търсене най-после го намерих. Добре, че е Мариан да ми го покаже иначе не се знае от кой път щях да го намеря. Това е 14 водопад в моята страница с водопади. Има още за посещения и ще ги снимам и маркирам в най-скоро време. 


Втората костенурка.
За целия ден видях само две костенурки, един странен червей, един плъх и един бръмбар.  Няма чакали, вълци, змии и нито един кърлеж. Няма нито мучене, ръмжене от храстите, падане на дървета и тн. Необичайно за мен. 


В далечината се вижда джипа, а под него са римските останки. Отзад е пътя за село Бойница, а в ляво е село Долни Бошняк. 

След два неуспешни опита , третия е успешен. Благодаря на Мариан от село Каленик, че си загуби един ден заради мен и че ми даде дълги панталони, защото бях тръгнал с къси панталони и маратонки.

< Предишна		Следваща >