Туризъм - Пътеписи

От дълго време оглеждам връх Бабу и все не му идва редът за посещение. Района около село Гюргич е непознат за мен и беше време да го посетя. 
11 декември неделя. Много топъл ден за това време от годината. Температурата беше около 20-22 градуса - перфектно за разходка из гората.
С Георги тръгнахме към село Гюргич и към връх Бабу и забележителностите в този район. 
Минахме през село Гюргич набързо, защото бързахме за върха, а незнаехме пътя до него и колко време ще ни отнеме изкачването. 
След кратки напътствия от местни жители , горе долу ни стана ясно. Уж.
Стигнахме до язовира над селото и от там се откри гледка към Бабу.


До язовира има две интересни постройки за празнуване. Тук се прави младежки събор в средата на месец Август.


Следващата точка, която трябваше да стигнем по указанията е ловджийският фургон. Тук оставихме джипа и продължихме пеша нагоре. 


В близост до фургона в малко долче има пейки за отдих и чешма


Пътя към върха е обрасъл с храсти и шипки. Има няколко гъсто обрасли дола и минаването през тях е трудно. Случайно минахме през някаква седловина между доловете и спестихме време и драсканици. На места личат иманярско-археологични изкопи. 


Някакъв иманярски знак. Два камъка , един върху друг



В подножието на върха. А сега на къде ? От близо изобщо не изглежда елементарен, както се вижда отдалеч. 


Направиха ми впечатление, няколко дупки и пещерни образувания. Има много легенди за римско, турско, хайдушко злато, скрито в тези пещери.
По времето на "Бай Тошо" и негова дъщеря Людмила Живкова е идвала на връх Бабу. Чул съм няколко истории за това посещение и причината.
Милан Миланов е описал в книгата си “Тайните подземия на България” за Мистериозното посещение на Людмила Живкова на връх Бабу. 
През 90-те години военни, са направили секретна операция, а на любопитните им е казано, че уж издирват бегълци през границата. 
Твърди се, че военните са разкопали някакво подземие, откъдето изнесли скъпоценни вещи, злато и тн. 
Около върха има останки на антични села, манастир както и църква или параклис. По скалите на върха са намерени халки за закачване на лодки.
Според мен Людмила Живкова едва ли ще дойде на върха, заради панорамата. 
Друга легенда за върха е , че който го изкачи го чака сигурна смърт. Е, за сега сме живи и здрави. 


Георги видя някакъв улей в скалите и решихме да опитаме изкачване по него, защото нямахме много време да търсим по-хубав път към върха. Оставаха ни 2-3 часа до залез, а трябваше и да спускаме. 


Клоните и дърветета едновременно ни помагаха и по-малко пречеха. Имаше мъх по скалите и се пързаляше, и единствената ни упора бяха корени и клони. 


От върха се откри невероятна панорама. 


Изглед към село Превала (Монтанско) връх Типчан 940 н.м.в. и Язова планина


Село Средогрив


Белоградчишкия венец с телевизионната кула


Град Видин и църквата в село Капитановци


Селата Върбовчец и Гара Орешец, и старото село Орешец. В далечината е връх Магура с едноименната пещера. 


Връх Косера 597,7 м наподобяващ венец


Време е да слизаме. Спускането в улея е по-опасно отколкото изкачването. 



Това беше мистериозният връх Бабу. Заслужава си да се посети пак.


Слязохме в селото и спряхме на площада. Заговорихме се с четири възрастни жени. и четирите са сами (вдовици), както казват. Чакат стадото кози от паша, за да си приберат животните.
Виолета, Здравка, Витана и Мика. Да сте живи и здрави.


При нас дойдоха и бай Данчо и бай Гоцо. Оглушали са и трябваше да говорим много силно , за да ни чуят. Вижте ги , на шестимата пенсиите са общо 1000 лева. Дрехите са стари почти колкото тях самите. Пенсиите са им мизерни, живеят сами, но са усмихнати и разговорливи. Няма злоба.  


Село Гюргич е последното видинско и най-далечно село. По-близо е до Монтана, отколкото до Видин.  За съжаление замиращо, като останалите села в северозапада. 
През 2010-та година, откриха фотоволтаичен парк и май е единственото нещо, което е новопостроено тук. Предполагам, че работещите в парка са от селото.
През 2014-та година, потоп удави селата Гюргич и Плешивец. През село Гюргич минава река , която се казва Гюргичка бара и след като се слее с Карачица се нарича Нечинска бара. Тази река мина през малки водопади, вирове и интересни скали. Представям си през 2014-та година, колко вода е минала от там, щом е отнесла моста в селото и е събрала покъщнина на площада.
Втората събота на август се прави среща на три поколения, а събора на селото е на 24 май.
205 гласоподаватели обитават този партиен район и са търсени около изборите с много хубави обещания.
Старото име е Джургжица.

Училището е открито през 1884г и изоставено сто години по-късно. Основно народно училище Кирил и Методи. 


Някога са учили деца, а сега класните стаи са пълни с животински изпражнения. 


От училището отидохме и в изоставената църква Св. Троица Гюргич.


В двора на църквата има три паметника. Един оброчен(почти паднал) и два други от които единия е много обрасал. Предполага се е, че е попски.


До двора на църквата ,  някой гледа диво прасе. Много интересно и смешно животно.


Като цяло, хората с които говорех на живо и в facebook, ми правят добро впечатление и са отзивчиви на досадните ми въпроси "това, онова къде се намира". Благодаря и на Бисер Ангелов за насоките. 


Преди влизане в селото, от лявата страна има много интересни малки водопадчета и река преминаваща през червени скали.


Близо до водопада е Зимен дъб на възраст над 200 години. Странно как все още не е отсечено и продадено в Гърция или Румъния.


На дясно от дървото се виждат застинали червени скали , като морски вълни.


Докато снимахме мина каруца с две възрастни жени. Орали са на нивата с рало. Такова не бях виждал от дете. Този начин на оране е труден и тежък и по този начин орат тези възрастни жени. В същото време, някой министър-олигофрен говори по някоя телевизия, че България се развива добре и сме европейци... 


Това видяхме в този слънчев ден , в това изостанало село, в тази изоставена част на България. 

< Предишна		Следваща >