Изпрати стари снимки от Видин и областта

Балканът закрилник

История - Разкази

Води ни Яким Манчев, млад пъргав мъж със слабо тяло. Словоохотлив, той иска да ни разкаже всичко за Балкана.

— Виждате ли онази падина, нарича се Мишина сватба. През османското робство в тази част на Балкана селяните от Подгоре засявали скришом от турците жито. Но мишки унищожавали посевите. Чудели се селяните как да отърват посевите си от тях. Най-старият селянин ги научил да вземат тъпани и зурли и да ги гонят. Оттогава нарекли местността Мишина сватба.

Пътеката ни извежда на южния склон на голото било, откъдето се открива целият ръст па Балкана. Мощен и красив, величествен и непокорен.

Скоро ниско под нас между големите дървета се показвал кафявите керемиди на Подгорския пионерски лагер. Слизаме. В зелената поляна край лагера лопенът е запалил свещите си, канарионът грее със своите звезди, а маргаритките — с жълтиците си.

Полягаме на поляната. Тихият ветрец ни облъхва с упойващия дъх на цветя и горски билки. Дишаме с пълни гърди сладостния въздух и се радваме на тази наслада.

Изведнъж съглеждаме недалеч от нас билкоберачи да вадят с корените някакви растения. Тези хора явно не съзнават своето престъпление. От ранна пролет още злосторниците се мушкат из храстите, катерят се по слънчевите височини, късат, скубят. Съревновават се сякаш в унищожаването на билките. И никой от тях не помисля, че все повече изчезва цветната покривка в горите. Няма го вече онова ритмично редуване в цъфтежа на различните билки по полянки, височини и долини от ранна пролет до късна есен.

село ПодгореПътят от Раяновския пионерски лагер надолу извива покрай рекичка, която едва-едва лъкатуши из дола. В монотонния и плачлив напев долавям сякаш тъга от изсичането на гората. Някога реката беше пълноводна, бистра, бързоходна, бумтеше, пееше и бързо смъкваше своите води към полето. А ето че вече ги няма в реката и златноперите рибки, които се стрелкаха в нейните вирове и прагове. Няма ги и рибарите по тези места. И само тук ли е така? Мъка свива сърцето ми. Какво ще стане, ако позволим повечето балкански реки да пресъхнат?

— Никак не е лесно да се предвиди какви изменения ще настъпят — казва Алексиев. — Измененията в растителния свят, предизвикани от, едно поколение хора, стават забележими едва през време на следващите поколения. Трябва да се замислим какво ще оставим на идващото поколение!

Минаваме селата Раяновци и Подгоре и отново се отправяме към Балкана. Яким ни показва една пред-планина:

— Това е Латинското кале. Край него е минавала магистрала, която е водела от Рациария за Белград. Това е било по времето на император Траян. Досега има запазени останки от крепостната стена и два кладенеца. Народното предание разказва, че при излизане от крепостта римляните наковали подковите на конете обратно, за да заблудят своите врагове. Освен това в крепостта построили съоръжения — инструменти, които сами свирели при вятър, за да заблудят нападателите, че в крепостта живеят хора. Така те успявали да измамят противника да не ги преследва, докато се оттеглят в гората.

Слушам водача за изобретателността на древните хора, които са се мъчели да спасят живота си. През главата ми минава мисълта: колко поколения от различни племена и народи са минали по тези места! Хората се менят, а земята остава вечна. Колко къс е жизненият път на човека, но с какви ли не стремежи е изпълнен. . .

Пред нас се извисяват Голям Чепин и Малък Чепин - две възвишения, които наподобяват чепове, разположени недалеч от главното било на Стара планина. В подножието между двата чепина се вижда колибата на Стоян Николов Мишков, скрита между шубраци. Тази колиба е била едно от най-удобните убежища на партизаните, а бай Стоян е бил най-добрият ятак, обичан и уважаван от тях. В най-тежките минути те идвали при него. Когато партизанинът Лило Георгиев — Бончук бил ранен, преместили го тук. Напоеният с билки въздух и гъстото овче мляко помогнали и той скоро оздравял.

— Ето там пък е колибата на друг ятак, на Дешко Петров — казва Яким. — В неговото скривалище са били съхранявани продуктите на партизаните. За същата цел е била използувана и необитаваната колиба на Мито Велков — Куция. През османското робство в тази част от Балкана са се укривали хайдути. По техните пътеки после са вървели народните партизани.

Няма да е пресилено, ако кажа, че тук гората е била майка-закрилница за партизаните. Няма колиба, няма връх, долчина, поляна или дъбрава, които да не са им давали подслон. Непокорен Балкан!
Велко Атанасов - Извървени пътеки


Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин