Изпрати стари снимки от Видин и областта

Подземен свят

История - Разкази

Зала в пещера Магурата
Леко изскърцва тежката желязна врата и през малък вход ние с Алексиев влизаме в пещерата. Тъмнина. Неизвестност. В този мрак има нещо тайнствено. Отначало той ни действува малко потискащо. Ала тези начални мигове бързо се стопяват от електрически прожектори.

Пред нас се открива оргомна зала. Малко е да се каже, че в нея би могло да се помести многоетажно здание. Десетки скрити прожектори осветяват това пространство, пълно с тишина, и дават възможност да се наблюдават и най-малките подробности. Оттук за почва обширен лабиринт с тридесет и две странични отклонения.

Тук някога се е лутал пещерният човек — див, едър, космат, въоръжен с каменна брадва или с нож от глиганов зъб и кремък. В малкия музей са подредени оръдията му за лов и труд, а също така и глинени съдове, в който се е хранел. Находките говорят за суровия и труден живот на нашите прадеди от каменната, бронзовата и желязната епоха.

Температурата в пещерата винаги е дванадесет градуса. Като се използува тази равномерност, едно от помещенията е приспособено за отглеждане на прочутото шампанизирано вино „Магура". А над земята е построена сградата на предприятието.

В една огромна зала е устроена площадка за лекуване на болни от бронхиална астма. Болните прекарват няколко часа в пещерата, а живеят в близкото село Раяновци.

Навлизаме в Полето. Тук подът е заравнен и покрит с тъмна глина. По хладните сводове висят хиляди сталактити. Навътре отдалеч се набиват в очи два грамадни сталагмита, като огромни купи сено. На сто метра от входа е Голямата меча дупка, от която някога див рев е огласял пещерата.

Интересна находка е откритият тук в една издълбана в стената полица скелет на римска девойка, здраво залепен с варовито вещество. Преди години трупът е бил цял, непокътнат. По-късно иманяри откъртили главата. Къде ли пък иманярите не са нанесли разрушения!

Ето ни пред едно голямо подземие — Стрелбището. И тежките години на съпротивата членовете на местната нелегална ремсова група, скрити тук далеч от полицейското око, се обучавали в стрелба при светлината на свещи.

Едва се провираме през теснината, притисната от стени. С мъка се добираме до входа с рисунките. Пред него е застанал на стража вкамененият Делфин. В тази зала се намира ценно наследство, оставено от предишните обитатели на Магурата. Рисунките са единствени по рода си запазени до наши дни почти в цяла Европа. Пещерният човек е рисувал по стените на пещерата не с четки и бои, а с пръст и тор от прилепи. Тук има повече от петдесет изображения на човешки и животински фигури, композирани по стените в три основни групи.
Рисунки в пещера Магурата
Първата група съдържа двадесет и девет рисунки — танцуващи жени с вдигнати ръце и сключени над главата длани, в недълго облекло, силно пристегнато в кръста. Жената е гърдеста, едра. Мъжът е само загатнат с няколко черти. Дали кавалерското чувство на древния художник е изиграло своята роля или такова е било действителното отношение между мъжа и жената — това остава неизвестно...

Вторият долен ред представлява ловна сцена. Мъжете преследват дивеч: елени, сърни, блатни птици. Нарисувани са и символични сцени, изобразяващи слънце и неразгадаеми знаци. Човек тръпне пред древността на това изкуство, съхранено дълбоко под земята.

Ето и Слънчевата зала. Тук далеч от очите на полицията, Боян Чонос и Мико Нинов провеждали нелегални ремсови конференции. Факлите светели. Десетки ремсисти слушали свободно правдивите слова на двамата окръжни секретари на PMC.

Връщаме се обратно и поемаме по друго разклонение. Пред нас се спускат каменни завеси, в гънките на които са скрити многобройни лампички.

Влизаме в Сталактитиата зала, където над всички се извишава величествен, грамаден сталактит. Два сталактита-близнаци ме заставят дълго да стоя възхитен пред тях.

Минаваме покрай Козирката — площадка, откъдето може да се Съзерцава скалният отвор, оприличен на украсен Волски гердан. Гледам фигурите в тази зала и ми се струва, че тя е пълна със скъпоценности и накити, които не се продават, нито могат да се заграбят с алчни ръце. Дори и най-нежното докосване ще разруши онова, което е създадено от хилядолетния труд на природата.

Неповторима е гледката в залата на Поваления бор — огромен, рядко красив сталагмит, приличащ на повален боров ствол. Наблизо са и двамата „алпинисти", които с мъка изкачват високата стена на пещерата. В първия момент не можеш да разбереш хора ли са или пещерни образувания. Но най-красиви образувания тук са Мадоната, Драконът, Заснежените борчета и особено Ориенталският рицар, Майката с дете, закриляна сякаш от Гълъба на мира. На отсрещната стена високо са наредени кристални шахматни фигури, оцветени -естествено в жълто-розово.

Преди да влезем в Залата на обелиските, водачът изгасва прожекторите. После изведнъж светва. Далече там, където покривът се слива със стената на една малка тераса, се виждат сталагмити с форма на къщи, и джамия. Чувам едно „Ааа!". То се изтръгва от посетителите, оказали се изведнъж сред същински ориенталски град. Дълго наблюдавам тази красота и не мога да се разделя с подземното чудо.

Една след друга се редят на десетина метра разстояние най-причудливи сталактити, сталагмити, драперии. Най-интересни са пещерните камбани. Екскурзоводът леко почуква по тях и в залата се разнася камбанен звън. Ръката му бързо заиграва по съседните сталактити - всяка драперия издава свой звук, своя чудна мелодия, сякаш някой прокарва пръсти по струните на арфа.

Мелодията оживява цялата пещера. Като гледам колко много от драпериите са счупени, питам се: кому е било нужно да разруши това ценно богатство, което природата е създала с хиляди години, какви са били подбудите му?

Минаваме покрай Двамата братя, които някои оприличават с Кирил и Методи. След това влизаме в Тронната зала. Тя е най-красивата. На сравнително малко пространство са събрани Тронът, Вкаменената река, Гъбата, Кремъл. Стените са обсипани с най- фантастични образувания. От пукнатината на стената като че ли е рукнал буен водопад. Той не се движи, но изглежда така, сякаш всеки момент ще изтрещят водите му.

Много от пещерните форми наподобяват растения, Животни, скулптурни изображения, постройки, предмети. На две хиляди и петстотин метра дължина природата е показала своя изтънчен вкус на велик скулптор. Тя с векове е ваяла под земята истински шедьоври на изкуството, просторни зали, подземни галерии и страхотни пропасти. И във всяка галерия е разказана по една приказка.

— Кога и как е образувана пещерата? — пита Алексиев.
— Пещерата е образувана от разтворителното и измивното действие на водата. Много от пукнатините са се превърнали в каналчета, канали и по-големи отвори, които с течение на времето са се разширявали постепенно и са се превръщали в просторни зали. Трудно е да се обясни точно как са изваяни тези форми. Пещерата вероятно се е образувала преди появата на човека на земята.

Преданието говори, че при падането на Второто българско царство Иван Шишман, бягайки от турци, минал край Магурата. Той носел със себе си цялата хазна. Скрил имането в нея и зазидал входа на пещерата. Някои твърдят, че пещерата има не два, а четири входа. Само главният вход бил оставен незазидан за заблуждаване на турците. Между него и Въртач има друг вход, който не е намерен и досега — там, според преданието, е имането на цар Шишман. Други пък уверяват, че Иван Шишман се е заселил в клона на пещерата с прочутите рисунки на първобитния човек. В тази част има надпис от три реда. И под тях — две букви. Който прочете написаното, ще научи къде е имането на цар Иван Шишман...

Народът е съхранил през вековете и друга една легенда, свързана с пещерата — за хубавата Яна.
Живял някога в село Рабиша русокоса красавица Яна. Една сутрин тя отишла извън селото на големия Извор „Врелото". за да си напълни белите менци с вода студена. При голямата чешма сварила млад момък с черна коса, с големи черни очи и със светло като слънцето лице. Гледал момъкът кръшната снага на Яна. А нейните сини очи не можели да се откъснат от светлото лице на момъка. Това бил змеят, владетелят на пещерата., езерото и буйните извори край селото. И ето — върнала се у дома Яна, цялата пламнала в червенина, а майка й я попитала:
— Какво става с тебе, Янке?
— Мене ме, мамо, змей либи — отговорила девойката.
Младото влюбено сърце не се стърпяло: рано в зори Яна отишла на извора. Там я чакал змеят. Грабнал я той като вихър и я отвел в пещерата.

Изчезнала Яна от селото. И слух се понесъл, че змей я задигнал. А след три години Яна се върнала в бащината си къща с малка рожба в ръце — русокосо момиче с черни очи.

На тринадесетия ден змеят дошъл на чешмата и зачакал Яна. Но Яна не идвала. Тогава черните очи на змея засвяткали като пламъци. Разгневен, той разперил бавно ръце и водата от чешмата изчезнала, а езерото почнало да спада, докато най-ceтне останала само гъста кал.

Всички извори, чешми и кладенци в селото пресъхнали. Зажаднели хора и добитък за вода. Земята се напукала от жега. Житата и дърветата почнали да вехнат.

Минали още седем дни. Хората се разпръснали, а добитъкът се разбягал да търси вода. Тогава майката и бащата на Яна се принудили да я пуснат, инак селото щяло да запустее.

Тръгнала Яна за пещерата. Минала край голямата чешма. И чешмата потекла. Когато влязла в пещерата, езерото отново погнало да се пълни с вода. Плодороден дъжд оросил нивите, ливадите и овощните градини...

Никакво описание не може да предаде омайната архитектура на пещерата Магура: тази хранителница на каменни чудеса, тази симфония от скални форми не се предава с човешки слова.
Велко Атанасов - Извървени пътеки


Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин