Изпрати стари снимки от Видин и областта

Първата помпена станция

История - Разкази

На път.
Рано сутринта лодката бавно потегля. От реката полъхва лек ветрец. Далеч на хоризонта първите слънчеви лъчи обагрят перестите облачета. Наблюдавам красивия бряг на курортното място Камъка, високите тераси на лозята, които постепенно се извисяват в небесната синева ... Изведнъж чувствувам, че с лодката става нещо лошо. Но нямам време дори да продумам: Славчо успява да я задържи и да я изтегли навътре в реката. Премеждието ни отминава. Успокояваме се. Над нас се надвесва стръмен сипей от бял камък, а високо горе се зеленее гора.

В далечината се показва село Флорентин. От източната страна се виждат останките на римската крепост, която е била втора по големина по Долни Дунав след Рациария. Самото селище по онова време се е казвало Флоренциана. (Виж още за крепостта)

Българският бряг е по-висок от румънския, по-разнообразен и по-красив. Картината бързо се сменя: пред нас блясва малкото селце Ясен. Кацнало амфитеатрално на брега на реката, то изглежда много живописно. Сред кичести тополи стои самотна запустяла къщичка, навярно някога е била рибарска колиба. Пред нас минава цяла броеница от шлепове. Съветският керван натоварен с въглища, едва се движи. Шумът на моторите наподобява ритъма на мощно сърце, чийто пулс оглася реката.

- Знаеш ли — питам лодкаря, — че България след Освобождението не е разполагала със собствени кораби? И сумата, която е давала при използуването на чужд транспорт, била толкова голяма, че с нея е могло да се закупят кораби за транспортиране на близо една трета oт годишните товари. Едва през 1935 година за първи път по реката заплували в международни рейсове български търговски кораби. Това били малките влекачи "Вит". „Искър" и „Осъм"» които практически показвали голямата изгода от собствен речен флот. По-късно били закупени четири влекача и три големи пътнически кораба и с това се сложило началото на българския речен флот.

Помпена станция Гомотарци
Унесени в разговора, неусетно наближаваме Гомотарската помпена станция — най-голямата по цялото крайбрежие на Дунав. Тук мощни помпи изсмукват и изхвърлят на двадесет и осем метра дванадесет хиляди литра вода в секунда. Цяла река от нея навлиза във Видинското поле, пътува по многобройни големи и малки канали и напоява сто осемдесет и три хиляди декара земя. Това са предимно обекти, включени в големия завой на Дунав под наименованието Златен рог.

Гомотарската помпена станция е един от бисерите на мелиоративното строителство у нас. Оттук водата поема пътя из Златорожката равнина — да я ороси и оживи. Под нейно въздействие сега зрее едрокласа пшеница, висока царевица, едрозърнест хамбурски мискет и кехлибарен болгар.  (Виж още снимки)

Дълго гледаме обагрената от слънцето сграда.

След острия завой от Кошава Дунав сякаш се колебае дали да поеме на изток или на юг, но след дълги размисли се отклонява на югозапад. Тук реката не бърза ала няма време и за губене. Тя е пълноводна и спокойна, като че ли знае накъде отива. Дори и капризите и са разумни — разгръща се, без да се разлее. Като не се отделя от своя път, тя лъкатуши и разкрива прекрасни гледки на древни селища.
Бирената фабрика до село Кошава
Минаваме „Винпром" край село Кошава, някогашната бирена фабрика. Наоколо всичко е потънало, в зеленина. А по крайбрежието се е ширнал много ситен пясък, удобен за строителство.  (Виж още за фабриката)

Слизаме. Преминаваме през селото. Малки спретнати къщи, украсени с хубави веранди. Всеки дом е един малък дворец, уреден с много вкус и любов. Толкова красиви са всички къщи в Златорожието, че окото трудно може да се отдели от тях.

Ето и Гипсовият комбинат. Търсихме нефт, а излезе гипс. Разбира се, и това е полезно... Сега комбинатът се състои от цех, за преработване и сортиране и цех за печен гипс. Построи се и железопътна линия от Видин до Кошава — удобен път за придвижване на гипса из цялата страна.

Пътят ни завежда до рибарската хижа, На колове са привързани лодки, снабдени с моторчета. Между тополите са разпънати мрежи. Изпокъсали са се и рибарите ги кърпят..

Сядаме на разговор.
— Кога е основана рибарската група? — питам
— Аз съм първият рибар в селото — казва най-старият. — Но да не мислите, че от любов съм хванал този занаят? Не! Нямаше как да изхранвам семейството си. Дни и нощи се борих в реката, дни и нощи хвърлях мрежите, но не ми провървя. След това при мене дойдоха още няколко души. Хващахме по малко риба.. Всъщност хващахме само мъката на съдбата.
— Бяхме много бедни — подхваща друг. — Имахме едва по десетина-двадесет декара земя и колкото изкарвахме бирниците го прибираха. Това ни принуди още| през 1918 година да купим гемия, да опитаме и с нея късмета си. Товарехме земеделски продукти или пясък и се спускахме до Видин, Арчар. Лом, а на връщане я теглехме като бурлаците по Волга. Изпотени, измокрени, едва влачехме краката си. Тежки времена бяха ...

— Сега е друго — обажда се Ромолуз, отговорникът на рибарската бригада. — Лодките ни имат мотори и само от време на време хващаме веслата. Каквото изкарваме - стига ни не само да се храним, а и някой лев ла оставим настрана. Видяхте ли какви къщи имаме, как е подредено селото ни? Гордеем се ...

Ромолуз ни разказва как преди две-три години хванал една моруна, която тежала двеста и седемдесет килограма, и ни кани да дойдем пак и като близки да си поговорим за живота. Купуваме риба и се разделяме с тези труженици, изпитали на гърба си много тежести.
Велко Атанасов - Извървени пътеки


Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин