Изпрати стари снимки от Видин и областта

Тъга по гората

История - Разкази

село Раяновци област Видин
Къщите на село Раяновци са построени в самите дебри на Балкана. Селото е разхвърляно на махали. Дълго е седем километра — чак до Рабишката пещера. Река Арчар, близкият язовир и гората правят въздуха чист и прохладен. В селото има климатично училище за болни деца, които престояват определени часове в пещерата Магура, чиято постоянна температура и микроклимат са лечебни.

На зазоряване Раяновският балкан изглежда теменуженосин. Вървим през девствени дъбови гори. Дърветата са с величествени корони, символи на сила и дълголетие. И колко красиви са в своето тържество и могъщество.

Между дърветата дъбът винаги е бил на почит" у нас. Преклонението пред него е наследено още от славяните: под дъбове са били езическите им оброчища, а по-късно на тяхно място се настанили параклисите. Дъбовият пън тлее на Бъдни вечер и от него се взема новият огън за годината.

— Как още не сте изсекли тези дъбове! — подхвърля на горския Милен Алексиев.
— Тази гора се охранява — отвръща той. — Западния дял на Стара планина няма друга такава едра и хубава дъбова гора. Ние се гордеем с нея.
— Ех, да имаше повече такива запазени гори в този дял на планината, вие бихте се прославили ...

На път сме за Кръстино вървище. Минаваме през млади борови насаждения. Източно от равнището е най-хубавият иззидан кладенец в Балкана, с ледено студена вода. И сега при различни тържества тук си устройват срещи много туристи.
— Ето и Ружена поляна — казва горският.
— Защо се нарича така? — пита Алексиев.
На тази поляна е спирал Ружен войвода — закрилник на сиромасите и онеправданите българи. Народът знае да се отплаща и затова е нарекъл поляната на негово име. И до ден днешен много случки и легенди се разказват за този войвода. Като гледам ливадата, а сред нея кладенчето, във въображението си все виждам насядали край него хайдути със сърмени гайтани.

Наближаваме Велков връх, наречен на името на хайдут Велко, на храбрия и смел борец, възпят в българските и сръбските народни песни. Вятърът леко повява и гората шуми, сякаш пее песента:

Вятър ми вее, гора люлее
за тебе, хайдут Велко, за тебе.
Хайдут ми Велко лежи, умира. . .


Бавно се движим нагоре. Дъбът отстъпва място на бука. Отдавна не съм идвал по тези места и сега с мъка гледам как едри дървета се унищожават. Не се чуват птичи гласове. Тук събира водите си река Арчар от три извора, а ето че два от тях са вече пресъхнали и едва клокочи тънка струйка. Под нас са зинали долове, дълбоки пропасти, голи зъбери ...

В нашата страна все по-упорито се надигат тревожни гласове, че е крайно време да се обединят усилията на политици и учени, на писатели и философи, на публицисти, социолози и икономисти за спасяването на „майката природа". Има прогнози, че след стотина години голяма част от нашата планета ще се превърне в мъртво небесно тяло с унищожени гори, а въздухът, почвата, реките, океаните ще бъдат отровени. Науката и техниката не могат да не се развиват, разбира се. Но това трябва да става съобразно с природните закони, съобразно с великата мъдрост на природата да предлагана човека всичко в най-чист вид, най-красиво, най-хранително, най-щедро. Дошло е вече време човечеството да се вслуша в тревожния глас: „Хора, не се самоубивайте!" Но тази прогноза е колкото страшна, толкова и пресилена. В бъдещото високо индустриализирано комунистическо общество едва ли ще има напълно девствени природни кътове. В него обаче хората ще вземат мерки да озеленяват застрашените райони, та да могат те да играят ролята на предишните и сегашните девствени природни кътове. В това общество ще се осъществява динамичното равновесие между човека и природата. Но и аз мисля, че човечеството е навлязло вече във фазата, когато хората трябва да полагат максимални грижи за опазване на природата, ако искат да ползуват благотворното й влияние върху себе си. Та гората открай време е била люлка на човешкото здраве. Тя предпазва човека от шума, нейните листа поглъщат тонове въглероден двуокис — отровата на въздуха — и освобождават живителния кислород. Богатата горска растителност излъчва изобилие от вещества, които играят активна роля за обеззаразяване на въздуха и почвената покривка. За нас гората е безценна съкровищница. Не случайно в нашето народно творчество тя е възпята като сестра и закрилница. Народният гений я прославя с най-нежни думи на признателност. А и едва ли има български поет, който да не е написал поне един стих за нея. И художник, който да не е влял в багри душата и дарованието си, за да пресъздаде богатството на родната гора. Да, гората е извор на вода и прохлада, на отмора и красота, на поезия, на родолюбие. Тя е концертна зала на птичките, плодна градина и цветен оазис. Тя е извор на живота... Гората трябва да се спаси. Ако е нужно, да се издадат по-строги закони! Ако е нужно, да я пазим, както пазим всяко дръвче на културните паркове! Да залесяваме нови гори! От нас, съвременните хора, зависи какво ще наследят в природата бъдещите...
Велко Атанасов - Извървени пътеки


Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин