Изпрати стари снимки от Видин и областта

Утро над Дунав

История - Разкази

УТРО НАД ДУНАВ
Ненагледен е сутрин Дунав.
Зората лумвa като пламък. Трепти бляскащата водна шир. Величествената река отразява в своето вгледало надвисналите над нея тополи. Пляскат и лъсват за миг във въздуха риби ...

Дунав винаги се е славел с рядко красивите си брегове. Всеки кът от тях има неповторима прелест. Който веднъж е почувствувал „дъха" му, завинаги става негов поклонник. И винаги иска отново да се понесе по водите му.

Широк и спокоен, пенлив или гневен, Дунав винаги издъхва очарование, за да го раздаде на тия, които го обичат. Той невъзмутимо и величествено влачи своите води и нито летните суховеи, нито зимните мразове са властни да забавят техния стремителен ход.

- Дунав е голямо сърце, в което бие пулсът на много народ. Връстник на вековете, той е свързан и с историята на нашата цивилизация, с великия път на народите. Няма друга река в Европа с толкова древна слава. Той е възпят в песните и преданията на всички народи, през земите на които минава. А за нас, българите, той е свидетел на всички славни и трагични събития в историческата ни съдба. Затова и няма българско сърце, което да не трепне, когато се говори и пее за него.

Колкото пъти съм пътувал по Дунав, винаги съм научавал все нови и нови неща за великата река и за хората край нея, все съм изпитвал неутолима естетическа наслада. И сега, като гледам как тя мълчаливо Се разгръща пред нас със сдържана нежност, не мога да овладея вълнението си.

— Да тръгваме — подсеща опитният лодкар Славчо Петров, в чиято лодка сме се настанили вече с Бондоков в село Куделин.

— Време е — откъсвам поглед от далечината.

Обгорелият здравеняк отвързва лодката, избутва я и скача в нея. После загребва с веслата и потегляме. Но на петдесетина метра от брега изведнъж пуска веслата и лодката сама се понася по течението.

Приятен ветрец гали лицата ни. Просторната водна шир искри. Ето и слънцето се показва на изток и лъчите му запалват речното огледало.

Всяка минута изпитвам все по-трепетна радост. Иска ми се да пътувам седмици, месеци.

Славчо въздъхва и се отпуска. Изважда цигара, запалва я и тихо подема:
Дунаве, бели Дунаве,
кой ще ти водите напие. .

Песента се носи над водата като лекокрила птичка. Слушаме я с прималяло сърце и се унасяме в мисли. А край нас от двете страни на реката се редят ту зелени тополи, ту клонести върби.

Скоро стигаме до малък и красив залив, в който има навързани лодки.

— Тук е домът „Социални грижи" в Куделин. Интересен е, да слезем — предлага Бондоков.

Лодката пристава и ние скачаме на брега. Минаваме по път, край който се извишават тополи. Изкачваме се на височината в просторна цветна градина. Сред нея се издигат спретнати сгради. Хубава беседка е потънала в зеленина. А през дърветата се открива чудесна гледка към реката.

Разглеждаме спалните помещения. Оставам изненадан: никъде не съм виждал, такава чистота. Душата ми се изпълва с радост от топлите грижи към болните.

И отново лодката се носи по тихата вода.

Славчо Петров се оказва разговорлив човек и постоянно ни показва забележителни места.

— Сега минаваме покрай Читате. Виждате ли онези каменни блокове? Някога са били подпори на мост, който през римско време съединявал двата бряга. Така разказват старите хора, а те го знаят от деди и прадеди.

Съглеждаме връвските рибари как теглят дифан — голяма рибарска мрежа. Не можем да се сдържим и слизаме Чакаме да видим какъв ще бъде уловът.

— Ще има ли много риба? — питам.

— Нашата работа е слука — отговаря най-старият рибар. — Веднъж има, друг път няма... Преди Девети септември трудно се прехранваме с този занаят и семействата ни гладуваха...

Изтеглят дифана. В мрежата има около петдесет килограма чига, вретенарка и платика. По лицата на рибарите сияе радост. Купуваме три килограма чига. Между два камъка наклаждаме огън. Очистваме рибата, овалваме я в царевично брашно. Огънят е силен и рибата скоро зацвърчава в тигана.

— Забравили сме вилици, за да я обръщаме — казва Бондоков.
— Не се тревожи — отговаря лодкарят. — Не сме в „Балкантурист" я! — и изостря две клечки.
След половин час рибата се топи в устата ни.
— Никога не съм ял толкова вкусна риба — казвам.
— Рибата е сладка, защото е прясна: от водата направо в устата.
Благодарим на рибарите и си тръгваме.

Слънцето ни напича и загребваме с шепи вода да пръскаме и освежаваме лицата си. Петров с мъка тегли веслата. Лодката се движи бавно, та спокойно можем да наблюдаваме крайбрежните пейзажи.

Наближаваме село Връв. От потъналите в зеленина къщи се виждат само керемидите. Колкото обаче приближаваме към тях, толкова повече ни се откриват. Разпръснато по брега на реката, селото изглежда особено красиво.

Преминаваме край пристанището. Преди няколко години от Видин идваше тук корабът „Сава Ганчев", но сега пътниците жертвуват приятното пътуване по реката заради бързия автобусен транспорт.

Лодката бавно се промъква покрай едно по-закътано място.

—- Тук — обръща се към нас Славчо — някога имаше четири закотвени сред реката плаващи воденици. Беше ме страх, когато прекарвахме с лодки житото до тях. Изискваше се голяма опитност, за да не се изтърве някой чувал или да не падне човек във водата. Но бащите ни бяха все добри рибари и това никога не се случваше...

Вниманието ни привличат малки помпени станции, едни с бензинови двигателчета, други с електромотори - частна инициатива за поливане на зеленчукови градинки.

Скоро ще спрем в Ново село — казва Бондоков. Пътуването продължава да е все така приятно. Водната шир, меките очертания на бреговете, щедрото слънце и раохлаждащият вятър в знойния ден ни доставят истинска наслада. Слънцето се оттегли на почивка. Здрачът постепенно прокужда дневната светлина. В далечината върху водната повърхност шамандурата хвърля яркочервена светлина да сочи пътя на корабите в нощта. Един керван се разминава с парахода „Вит", който идва от противоположната посока. Поздравяват се със свирене на сирените Това движение по реката ми наподобява широка улица, по която денонощно кипи напрегнато оживление.

Пристигаме в Ново село. Славчо привързва лодката на брега и отново стъпваме на твърда земя.
Велко Атанасов - Извървени пътеки

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин