Десислава Божидарова: Ако някой стане от трапезата на Бъдни вечер, трябва да ходи приведен, за да са натежали житните класове през годината

Бъдни вечер заема много важно място в българската традиционна култура, каза за Радио “Фокус”- Видин Десислава Божидарова, етнограф в Регионален исторически музей- Видин. Нощта на 24 декември е известна като малка Коледа, нарича се още и Божич. Подготовката за празника започва още през деня. „Някога мъжете в семейството отивали в гората, за да донесат дебело дърво, специално избрано. То може да бъде буково, крушово и трябва да гори цяла нощ. Това дърво се нарича Бъдник. Бъдникът се миросвал с тамян и зехтин, като в него се е пробивала дупка, сипвало се е зехтин и тази дупка се е запечатвала с тамян. Бъдни вечер е последният ден от дългите Коледни пости и затова храната на трапезата е изцяло постна”, обяснява Десислава Божидарова. Тя посочва, че тази традиция има и своето символно значение. Сложеното на трапезата на днешния ден, подсказва каква ще бъде новата година. На масата се слагат дарове на земята и се отправят молитви следващата година да бъде изобилна, земята да ражда и хората да добруват. Преди да се седне на трапезата, най-възрастният мъж в домакинството прекажда къщата. Централно място на трапезата заема Коледният хляб- голяма погача, в която се слага паричка. На празничната маса се слагат и сарми, пълнени чушки с боб, чесън, орехи, жито, мед, сушени плодове, всичко, което ражда земята. Всеки от домакинството трябва да счупи орех. Ако той е здрав, годината му ще бъде добра. Хлябът се разчупва от най-възрастният човек в къщата, като се дава парче на всеки член на семейството и се оставя парче и за къщата, както и за тези, които са на дълъг път и не могат да присъстват на трапезата. Ястията трябва да бъдат нечетен брой- 7,9, или 11. На трапезата се сяда рано, за да узреят житата. Ако се наложи някой да стане, то той трябва да ходи приведен, за да са пълни и натежали житните класове през годината.